Решение № 11353 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4560/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 21 от 17.02.2023 г., постановено по адм. д. 331/2022 г., Административен съд (АС) Шумен е отменил Решение с рег. 32- 354811/18.10.2022 г. към MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) във връзка с чл. 66в от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), чл. 59 от АПК, е определена нова митническа стойност (МС) на внасяната от Балкан Фреш Плюс ООД стока 1 от митническа декларация (МД) с MRN 22BG002002068229R3 от 14.03.2022 г., в общ размер на 126 054,50 лева (23 650 кг х 5,33 лв./кг), в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за мито в размер на 3 635,28 лева и ДДС в размер на 9 815,26 лева, като за стока 1 е определен и код по ТАРИК 6004100010. С решението съдът е осъдил ТД Митница Варна към Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2 130,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници , чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Караславов. В същата се прави оплакване, че решението на АС Шумен е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд (ВАС) да постанови решение, с което да отмени решението на АС Шумен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество - Балкан Фреш Плюс ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], [адрес], представлявано от управителя И. Ислям, чрез своя процесуален представител адв. С. Желязкова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за заплащането му. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Шумен е отменил по жалба на Балкан Фреш Плюс ООД Решение с рег. 32-354811/18.10.2022 г. към MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във връзка с чл. 66в от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 77, § 1 във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК, е определена нова митническа стойност на внасяната от Балкан Фреш Плюс ООД стока 1 от МД с MRN 22BG002002068229R3 от 14.03.2022 г., в общ размер на 126 054,50 лева (23 650 кг х 5,33 лв./кг), в резултат на което са определени допълнителни публични задължения за мито в размер на 3 635,28 лева и ДДС в размер на 9 815,26 лева, като за стока 1 е определен и код по ТАРИК 6004100010. Със същото решение административният съд е осъдил ТД Митница Варна към Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 2 130,00 лева. На първо място решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и причините на митническите органи на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 да определят нова МС на декларираната с МД с MRN 22BG002002068229R3 от 14.03.2022 г. стока 1 в размер на 126 054,50 лева (23 650 кг х 5,33 лв./кг), както и нов код по ТАРИК 6004100010. Според фактическите установявания при извършена митническа проверка, въз основа на направен анализ на риска, от внесената от дружеството стока 1 е взета мостра (проба) за определяне на тарифно класиране и митническа стойност, която съгласно митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) 28_10.05.2022 г./11.07.2022 г. представлява трикотажен плат, обагрен в син цвят, оплетен от синтетични прежди, съдържащ тегловно над 5 % прежди от еластомери, със състав - 90% полиестер и 10% еластан. В тази връзка и предвид възникнало съмнение относно декларираната МС, от дружеството са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с peг. 32-84998/15.03.2022 г. от Балкан Фреш Плюс ООД са били представени: копие на търговска фактура 21КМ1796/08.12.2021 г.; копие на опаковъчен лист към търговска фактура 21КМ1796/08.12.2021 г.; митническа декларация 22BG002002067271R0/28.02.2022 г.; копия на документи - коносамент HLCUNG12109WSOV8/16.12.2021 г.; фактура 111032/23.02.2022 г., фактура 111033/23.02.2022 г., фактура 111034/23.02.2022 г. фактура 111035/23.02.2022 г., фактура 111036/23.02.2022 г., фактура 111059/ 23.02.2022 г., фактура 111060/23.02.2022 г., фактура 31/10.03.2022 г. със стойност в американски долари (USD), фактура 31/10.03.2022 г. със стойност в лева; митническа декларация 22BG002002068229R3/14.03.2022 г.; платежно нареждане за заплащане на задължения към Економу-интернешънал шипинг ЕООД; платежно нареждане към Агенция Митници за заплащане на мито и ДДС при внос; международен договор от 28.11.2021 г. - на английски и български език. Установено е също така, че във връзка с извършената проверка е наложено и представено обезпечение. Доколкото, обаче, съмненията, и след представяне на документите, не са отпаднали, е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, поради което митническите органи са приели, че новата митническа стойност следва да бъде определена по реда на чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013 след последователно изследване на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Мотивите за това от една страна били, че анализираната проба се класира в друг тарифен код - 6004 10 00 10, различен от декларирания (6006 41 00 00), тъй като трикотажните платове, съдържащи 5% или повече еластан (прежди от еластомери), попадат в обхвата на позиция 6004 на Комбинираната номенклатура (КН), а от друга поради необичайно ниската митническа стойност на внасяните стоки и неоткриването на идентични стоки от същия износител, митническата стойност на стока под 1 била определена въз основа на договорна стойност на сходни стоки на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. В резултат с оспореното решение за внасяната от Балкан Фреш Плюс ООД стока 1 по МД с MRN 22BG002002068229R3 от 14.03.2022 г. е определен нов код по ТАРИК - 6004 10 00 10, както и нова митническа стойност в размер на 126 054,50 лева. В хода на съдебното производство е допусната и съдебно - счетоводната експертиза (ССчЕ), заключението по която е кредитирано като обективно и безпристрастно изготвено и според което счетоводството на дружеството е било водено редовно, като реално платената цена по търговската фактура е била осчетоводена. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Според съда основните спорни въпроси между страните по делото са дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. б от МКС за определяне на митническата стойност по процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от МКС и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна. Установил е, че в конкретния случай съмненията на митническите органи относно декларираната МС на стоката произтичат от необичайно ниската ѝ стойност. В тази връзка според съда в оспорения административен акт липсват конкретни данни от извършения сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система за стоки, послужили за обосноваване на извода, че декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация е по - ниска от декларирани такива на други сходни стоки. Липсват данни за кой период е извършен анализът, за какъв вид стока, данни за съответните доставки - количества, периодичност на доставките. Предвид това съдът е приел, че административният орган не е посочил конкретни факти, обосноваващи основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Прието е също така, че последователността на прилагането на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 не е била спазена, тъй като по отношение на чл. 74, § 2, б. а от МКС е посочено единствено, че не са открити идентични стоки от същия износител, еднакви във всяко отношение, като не е отбелязано за какъв вид стока е търсената информация с оглед съдържащите се по делото данни, че в МД внасяната стока е посочена като трикотажен плат от изкуствени влакна , а съгласно МЛЕ анализираната проба представлява трикотажен плат с 10% еластан. Не е бил посочен и кодът по ТАРИК, за който са търсени сходни стоки. В тази връзка е прието, че липсата на подробна мотивация при прилагане на този вторичен метод препятства възможността на решаващия орган да премине към следващия метод. Освен посоченото нарушение на материалния закон, според съда органът е допуснал нарушение и при прилагане на метода по чл. 74, § 2, б. б от МКС. Прието е, че в случая при определянето на новата МС на процесната стока е взета предвид декларираната стойност по МД с MRN 21BG00200205902R0/14.10.2021 г. за внос на полиестерни трикотажни платове от Китай в количество 2712 кг. с тарифен код 6004 10 00 10, без посочване на процент еластан, въз основа на който е увеличена МС на стоката, както и без посочването на каквито и да е релевантни данни, въз основа на които може да се установи наличието на сходна стока . Освен това е прието, че в решението и съпътстващите го документи липсва индивидуализация на декларираната стока по съобразената от митническия орган МД - страна на произход на стоката, като същата се различава от процесната. Прието е също така, че не е извършен и анализ на договорените от този вносител срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение обстоятелство, изключващо възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на МС на процесните стоки и водещо до незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Предвид изложеното, съдът, отчитайки и дългият период от време между двата вноса на платове - 6 месеца, е приел, че сходството на стоките по процесната МД и по ползваната от органа МД с MRN ЕАД MRN 21BG00200205902R0/14.10.2021 г., не е доказана. На последно място, съдът, въпреки обективните пречки за изготвяне на съдебно - химическа експертиза, е приел за незаконосъобразни изводите на административния орган за промяна на кода по ТАРИК на внасяните от дружеството стоки. Мотивите на съда в тази посока се свеждат до процентовото съдържание на еластомери, което необосновано в решението е отбелязано като 9 %, доколкото според МЛЕ процентите са 10. Направен е краен извод, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Решението на Административен съд - Шумен е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. На първо място счита, че съмненията на митническите органи са надлежно мотивирани, като в тази връзка се позовава на данните от допълнително представените от дружеството документи, както и на извършен сравнителен анализ на справедливата цена на ЕС на база наличната информация в митническа информационна система Тезей, от който е установена необичайно ниската митническа стойност на внасяните стоки. Посочва също така, че доколкото за приблизително същият период не са открити идентични стоки от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение, правилно митническите органи са преминали към изследване на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Във връзка с последното е изложено, че са намерени резултати за декларирани и приети МС на сходни стоки , данните от които са послужили като база за определяне на митническата стойност на процесните стоки и които в съпоставка с внесените стоки, не са били необичайно ниски, предвид което според касатора неоснователно съдът е приел, че липсва аргументация досежно за приложимостта на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. В допълнение е отбелязано, че при постановяване на съдебния акт, в нарушение на чл. 633 от ГПК, решаващият състав не е съобразил и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. Поддържа се също така твърдението, че заключението по назначената ССчЕ не е пряко относимо към предмета на спора, тъй като стоките, въз основа на които е определена нова МС по процесната МД, са сходни стоки и не могат да се съотнесат към реално платена цена от вносителя. В този ред на мисли е посочено, че са неотносими както начина на осчетоводяване на стоката от дружеството, така и стойността на последващата ѝ реализация. На последно място са изложени аргументи, че съдът не е мотивирал отмяната на решението на директора на ТД Митница Варна в частта за промяна на кода по Тарик, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Наред с това в касационната жалба е инкорпорирано искане за спиране на съдебното производство до приключване на образуваното пред СЕС дело С-770/21 с аргумент, че поставените в отправеното преюдициално запитване въпроси са от съществено значение за разрешаването на настоящия спор. На отделен ред е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267, § 3 от Договора за функционирането на ЕС във връзка с чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 от АПК, в случай, че ВАС прецени наличие на противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно обосновали ли са митническите органи наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по процесния внос по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящия съдебен състав. На първо място следва да бъде посочено, че митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. С чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е регламентирано, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а или б от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията идентични стоки и сходни стоки са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че идентични стоки са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. Сходни стоки са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесната стока. В настоящия случай оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касатора за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. Следва да се посочи, че позоваването на диспозитиви 38 и 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 от страна на касатора и аргументите на митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не е основано на анализ на представените от дружеството документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ , без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. На следващо място, както правилно е приел административният съд, митническите органи не са извършили и дължимия по чл. 141 от Регламента за прилагане анализ и съответно - не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Във връзка с извършен анализ в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение на стоки, класирани в код по ТАРИК 6004100010, са намерени резултати, чиято митническа стойност (по МД с MRN: 22BG002002068229R3/14.03.2022 г.) е послужила за база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Липсва, обаче, посочване на процент еластан, въз основа на който е увеличена МС на стоката, както и посочване на каквито и да е релевантни данни, въз основа на които може да се установи наличието на сходна стока . Освен това в решението и съпътстващите го документи липсва индивидуализация на декларираната стока по съобразената от митническия орган МД - страна на произход на стоката, като същата се различава от процесната. Прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от МКС за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки изисква анализ на стоките съобразно характеристиките за сходство, посочени в легалната дефиниция на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съгласно която сходни стоки са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. От изложеното следва, че сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, дисквалифицира съпоставените стоки като сходни. В конкретния случай митническите органи не са представили информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, от представените данни за стоките по намерените след извършена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели МИСIIIА митнически декларации, липсва възможност съдът да прецени дали стоките по използваната декларация действително отговарят на дефиницията за сходни стоки и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Наред с изложеното видно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че е налице съответствие между фактурираната цена на стоките и декларираната стойност по МД, а това опровергава манифестираното съмнение на митническите органи, че декларираната стойност на стоките не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. От изложеното следва да се приеме, че при издаване на оспорения акт не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесната стока и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от МКС. Оплакванията, свързани с отмяна на решението в частта му относно определянето на нов код по ТАРИК за стока 1 по митническа декларация с MRN 22BG002002068229R3 от 14.03.2022г. са основателни. От оспорения митнически акт е видно, че от въпросната стока 1 по посочената митническа декларация трикотажен плат от изкуствени влакна 23 650,00 кг., декларирана с код по ТАРИК 6006410000, държава на износ Китай, е взета митническа проба. При извършения анализ на същата в ЦМЛ е установено, че въпросната стока съставлява трикотажен, напречно плетен плат, с ширина превишаваща 30см., съдържащ тегловно 9% еластомери, но несъдържащ каучукови нишки, от синтетични влакна /полиестер/ и обагрен в син цвят. На база на това и предвид становище на дирекция Митническа дейност и методология с рег. 32-233398/12.07.2022т. началникът на Митница Варна е приел, че съгласно разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, въпросната стока следва да се класира в тарифна позиция 6004, в код 6004 10 00 на КН, в ТАРИК код 6004 10 00 10. За да отмени решението на митническия орган в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че в решението е посочен размер на еластана 9%, а в експертизата на ЦМЛ е посочен 10%, като не става ясно на какво основание в решението е прието 9%. Настоящата съдебна инстанция намира решението на административния съд в тази му част за неправилно. Водещото за бъде класирана една стока в позиция ТАРИК код 6004 10 00 10 е процентът на еластана в нея да е над 5%. По същество констатациите на митническия орган за начина на определяне на тарифната позиция не е опроверган от събраните по делото доказателства, като назначената в тази насока химическа експертиза е била заличена. Разликата между 9% и 10% не е съществена и не основание за определяне на митническото решение в тази му част за незаконосъобразно. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд Шумен в тази му част се явява неправилно. При условията на чл.222,ал.2 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Балкан Фреш Плюс ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, [улица], [адрес], представлявано от управителя И. Ислям, против Решение с рег. 32- 354811/18.10.2022 г. към MRN 22BG002002068229R3/14.03.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна в Агенция Митници , в частта му в която за стока 1 е определен и код по ТАРИК 6004100010, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В останалата му отменителна част Административен съд Шумен е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Относно искането за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по преюдициално дело С - 770/21, образувано пред СЕС: Следва да се посочи, че предметът на настоящото дело (отказано приемане на митническата стойност на стоки и определяне на нова митническа стойност чрез използване на вторичен метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013/, както и определяне на нов код по ТАРИК) се различава от предмета на административното дело пред Административен съд София - град, по което е отправено преюдициално запитване до СЕС и е образувано дело С-770/21. Фактите по двете съдебни производства са различни, страните са различни, стоките, предмет на вноса са различни, както и приложимото европейско право. С оглед изложеното, искането за спиране на настоящото производство до приключване с влязло в сила решение на производството по преюдициално дело С - 770/21, образувано пред СЕС, следва да бъде оставено без уважение. Отделно от това, по делото има постановено решение на СЕС от 21.09.2023г- По отношение искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Настоящата съдебна инстанция намира същото за неоснователно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 628 от ГПК. Не се сочи коя конкретна национална норма е в противоречие с тълкуването на посочените норми от Общностното право, поради което и това искане следва да се бъде оставено без уважение. При този изход на спора Агенция Митници , в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза Митница Варна, следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция по компенсация в размер на 1 960,00 лева, съгласно представените на л. 20, 21, 22 и 36 от настоящето дело доказателства за тяхното извършване. Доколкото възнаграждението се отклонява в незначителен размер от нормативно определения минимум по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,