Решение № 3693 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2016 г.

Решение № 3693 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10562/2016 г., V о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на началника на РУ К. към ОД на МВР В., срещу Решение № 278/19.07.2016 г. по адм. д. № 263/2016 г. по описа на Административен съд В. - 1-ви състав. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че в ясна и разбираема словесна и цифрова форма е изписано извършеното нарушение, като са спазени всички права на наказаното лице. Излага доводи, че дори и да се приеме, че словесното описание на нарушението не е пренесено дословно от правната квалификация, то несъответствието не е толкова съществено, че да води до отмяна на заповедта. Моли да се отмени решението и да се потвърди издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. Ответникът - Е. Т. Т., чрез писмен отговор от процесуалния му представител на подадената касационна жалба, както и с допълнително писмено становище, моли да се остави в сила решението на Административен съд В.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на Е. Т. Т., Заповед № 288з-202/8.04.2016 г. издадена от началника на Районно управление К. към ОД на МВР В., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 7 месеца. В производството пред Административен съд В. е установено, че на 8.03.2016 г. в 20.00 часа в гр. К., в помещение за инструктаж, на първия етаж на РУ на МВР К., младши инспектор Е. Т. Т. - старши полицай в група "ОП" към РУ - К. при ОД на МВР В., е произвел изстрел със стоп-патрон, със зачисленото му служебно оръжие - пистолет "Макаров" с № ИН 242453. Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган - началника на РУ К. и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е описано, че служителят е наказан за това, че е произвел изстрел със стоп-патрон, а е описана правна квалификация с друго изпълнително деяние - носене на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта. Допуснатото нарушение, според първоинстанционния съд е опорочило издадения акт, тъй като е лишило жалбоподателя от възможността да разбере за какво точно е наказано и да организира защитата си. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК . При условията на чл. 222, ал. 1 АПК настоящата инстанция намира, че атакуваната пред първостепенния съд заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма. При постановяването й не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права, включително правото му на защита, същата е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. В заповедта, която е оспорена пред съда, правното основание за налагане на наказанието е чл. 194, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за неспазване разпоредбите на чл. 7 от Инструкция № 8121з-533/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за носене на служебно оръжие от държавни служители в МВР. Съгласно посочения чл. 7 от Инструкция № 8121з-533/12.05.2015 г., допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, ако това е необходимо за изпълнението на конкретно служебно задължение. В случая неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е налице разминаване между фактическото описание на нарушението - произведен изстрел и правната квалификация - нарушение на горепосочената разпоредба от инструкцията. Произвеждането на изстрел е пряка последица от нарушение на изискването да не се държи патрон в патронника на цевта. Доколкото това е допустимо само за изпълнение на конкретно служебно задължение, каквото нито се твърди, нито се доказва от страна на наказаното лице, то същия е нарушил правилата за съхранение и използване на служебното оръжие, поради което правилно му е наложено наказание порицание на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В случая е безспорно, че Е. Т. е имал патрон в цевта по време на провеждането на инструктажа на 8.03.2016 г., като това се потвърждава, както от сведенията на С. И. и на П. К., така и от обясненията на самия жалбоподател дадени по време на проверката. Д. Т. сочи, че най-вероятно неволно е вкарал стоп патрон в цевта на оръжието и е натиснал спусъка, но това не променя факта на наличието на патрон в патронника на цевта. В същото време, в обясненията на П. К., който е провеждал инструктажа, се сочи, че Тодоров е демонстрирал пренебрежително отношение към самия инструктаж, като дори преди произвеждането на изстрела, при дърпането на затвора на пистолета, от цевта излязъл стоп патрон. За наличието на патрон в цевта му е направена забележка от Карлуковски, но Тодоров продължил да разлентова патроните от пълнителя и дори според мнението на Карлуковски нарочно заредил оръжието и произвел впоследствие изстрел. Фактът на наличието на патрон в цевта и преди произведения изстрел се потвърждава от сведенията на С. И., който е присъствал по време на инцидента, като единствено сведенията на М. М. и впоследствие свидетелските му показания са, че не е имало патрон в цевта. При положение, обаче че е произведен изстрел, безспорно е било наличието на патрон в цевта по време на провеждания инструктаж. В същото време, както беше посочено, не е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, тъй като забраната за носене на служебно оръжие с патрон в цевта е именно да не се допусне неконтролирано произвеждане на изстрел. В случая, Тодоров не само е имал патрон в патронника на цевта, което само по себе си е в нарушение на законови разпоредби, но и произвел изстрел, като дори и застрашил живота на трето лице, тъй като траекторията на куршума е била в близост до намиращия се в помещението полицай Иванов. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите развити пред първоинстанционния съд, за наличието на повреда в пистолета, тъй като в хода на производството е представена докладна записка от технически сътрудник, завеждащ служба "Въоръжение" към ОД на МВР В., съгласно която към 25.05.2016 г., служебния пистолет на Е. Т., е бил технически изправен. Действително, няма данни за състоянието на пистолета към дата 8.03.2016 г., но при положение, че към по - късен момент същия е изправен и без доказателства (и въобще твърдения) за извършен ремонт междувременно, може да се направи обосновано заключение за изправността на пистолета към момента на произвеждането на изстрела. Неоснователни са и доводите, изложени в жалбата пред АС В., че Тодоров, не бил запознат с Инструкция № 8121з-533/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като по делото е представен списък на служителите запознати с тази инструкция, като под номер 20 е вписан и Е. Т.. Освен това, Инструкцията е обнародвана в ДВ, бр. 36/19.05. 2015 г., поради което същата е оповестена съобразно нормативните изисквания. Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на жалбоподателя пред първата инстанция за допуснати нарушения по време на дисциплинарното производство. Видно е, че проверката и извършена въз основа на изрична заповед на началника на РУ К., която е завършила със справка, връчена на Тодоров. От същия са изискани писмени обяснения по случая, които са приети от дисциплинарнонаказващия орган и са преценени, като неоснователни. Производството е завършило в законоустановения срок, като наказанието е съобразено с цялостното поведение на държавния служител и настъпилите вредни последици. При така изложените мотиви, решението на първостепенния съд, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение