Решение № 17128 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14574/2010 г.

Решение № 17128 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14574/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Пауър Тийм Газ" ЕООД, гр. Перник (с предишно наименование "Бутан Газ" ЕООД), подадена чрез адв. Евелина Ангелова, срещу решение № 2859 от 27.08.2010 г. по адм. дело № 2681/2009 г. на Административен съд - София - град, първо отделение, четвърти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 5/37/5.01.2009 г., издаден от главен експерт в отдел "Последващ контрол" в митница Перник, потвърден с решение № РМ-4416-0006 от 5.03.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция. Ответникът - директорът на Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Станков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения в представени писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при правилно приложение на процесуалния и материалния закон. Съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е начислен акциз в съответния размер на основание чл. 20, ал. 2, т. 11 ЗАДС. Прието е, че за жалбоподателя не са били налице предпоставките на чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗАДС за прилагане на нулева акцизна ставка върху получения от него втечнен нефтен газ. Прието е, че не са спазени условията на чл. 109, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ППЗАДС, тъй като румънското дружество - доставчик на енергийния продукт не притежава качеството "лицензиран складодържател" по смисъла на ЗАДС. Прието е още, че съгласно чл. 15, § 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г., движението на продукти, подлежащи на облагане с акциз под режим на отложено плащане на акциз, се извършва между данъчни складове. В тази връзка съдът е приел, че румънското дружество - доставчик на акцизните стоки не представлява "данъчен склад", тъй като от видно от приложения по делото заверен превод на Разрешително № RO 0075340PP01 от 30.01.2004 г., същото се отнася до управлението на "митнически" (антрепозитен) склад, а не на данъчен склад, и че от същото не се установява румънското дружество да отговаря на изискванията на румънското законодателство за лицензиран складодържател. Отбелязано е от съда, че от цитираното разрешително не е видна възможността дружеството да произвежда, преработва, държи, получава и изпраща стоки, подлежащи на облагане с акциз при условията на режим отложено плащане на акциз. Прието е също така, че за да може румънското дружество - търговец по смисъла на законодателството на друга държава - членка да изпраща до "Пауър Тийм Газ" ЕООД акцизни стоки, следва чуждестранното дружество, на основание чл. 47, ал. 2 ЗАДС, да осъществява дейност като лицензиран складодържател чрез клон в РБ, което изискване не е изпълнено. На следващо място съдът е приел за безспорно, че получателят на стоката - "Пауър Тийм Газ" ЕООД притежава качеството "регистриран търговец" и като такъв, на основание чл. 4, б. "г" от Директивата има правото в хода на своята дейност да получава подлежащи на облагане с акциз стоки от друга - държава членка при условията на режим отложено плащане на акциз, като този вид търговец не може да държи или да изпраща такива стоки при условията на режим на отложено плащане на акциз. Следователно, според съда, в случаите на получаване от "регистриран търговец" на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпратени от лицензиран складодържател, притежаващ данъчен склад, дължимият акциз следва да бъде начислен в момента на получаване на стоките от получателя - в случая "Пауър Тийм Газ" ЕООД, тъй като последния не е "лицензиран складодържател". Така постановеното решение е неправилно. Основният спорен момент по делото се свежда до това дали румънското дружество - доставчик на акцизната стока притежава качеството "лицензиран складодържател", за да може жалбоподателят при начисляване на акциз върху получените от него акцизни стоките да ползва нулева акцизна ставка, на основание чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗАДС, вр. чл. 109, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ППЗАДС. Съгласно чл. 4 а) от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г. лицензиран складодържател е физическо или юридическо лице, имащо разрешение от компетентните власти на държава - членка в хода на своята дейност да произвежда, преработва, държи, получава и изпраща стоки, подлежащи на облагане с акциз, при условията на режим на отложено плащане на акциз съгласно правилата за данъчни складове. Действително от представения пред първата съдебна инстанция превод на Разрешително № RO 0075340PP01 от 30.01.2004 г., издадено на BUTAN GAS ROMANIA SA, е видно, че същото е разрешително за "митнически" склад, а не за "данъчен склад", макар че в текста на разрешителното се съдържат противоречия, като на места се говори за "митнически склад", а на места за "данъчен склад". С молба от 19.05.2011 г. "Пауър Тийм Газ" ЕООД е представило пред Върховния административен съд извинително писмо от преводаческата агенция, извършила представения пред първата инстанция превод на разрешителното, с което писмо агенцията уточнява, че първоначалния превод е неправилен. С молбата е представен и нов превод от румънски на български език на Разрешително № RO 0075340PP01 от 30.01.2004 г. С определение от 2.06.2011 г. по адм. дело № 14574/2010 г., Върховният административен съд е отменил дадения ход по същество на делото и го е насрочил за ново съдебно заседание за приемане на доказателствата към молбата. В съдебно заседание от 27.09.2011 г. ВАС, осмо отделение е приел представените по делото писмени доказателства, включително новия превод на Разрешително № RO 0075340PP01 от 30.01.2004 г. Видно от последното, Разрешителното е такова за "данъчен склад". Същото е издадено въз основа на решение на Комисията за издаване на лицензии от 30.01.2004 г., с което на BUTAN GAS ROMANIA SA се разрешава функционирането на данъчен склад. Посочено е, че разрешителното е валидно за извършване на производство на втечнени петролни газове (използвани като гориво за двигател, за отопление и потребление), както и че позволява под режим на отложено плащане на акцизи търговецът да получава, произвежда, преработва, държи и изпраща посочените акцизни стоки. Настоящата съдебна инстанция кредитира така представения нов превод на процесното разрешително, тъй като точният превод на същото е от съществено значение за делото, с оглед на това, че в представения пред първата съдебна инстанция превод се съдържат противоречия - на места се говори за "митнически склад", а на места за "данъчен склад", като очевидно в превода не е направено разграничение на тези две различни понятия, което е от съществено значение за делото. От изложеното до тук се налага изводът, че румънското дружество - доставчик на процесните акцизни стоки представлява "лицензиран складодържател" по смисъла на чл. 4 а) от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г. - физическо или юридическо лице, имащо разрешение от компетентните власти на държава - членка в хода на своята дейност да произвежда, преработва, държи, получава и изпраща стоки, подлежащи на облагане с акциз, при условията на режим на отложено плащане на акциз съгласно правила за данъчни складове. Настоящият съдебен състав не споделя изводът на административният съд, че на основание чл. 47, ал. 2 ЗАДС румънското дружество като търговец по смисъла на законодателството на друга държава - членка, за да осъществява дейност като лицензиран складодържател, следва да е регистрирал клон в Република България. Систематичното място на чл. 47 ЗАДС се намира в Глава четвърта "Режим отложено плащане на акциз", Раздел II "Лицензиране", в който се уреждат редът и предпоставките за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в България от директора на Агенция "Митници" по правилата на ЗАДС, действащ в РБ. Както вече се установи румънското дружество BUTAN GAS ROMANIA SA притежава разрешително, издадено въз основа на решение на Комисията за издаване на лицензии от 30.01.2004 г., с което се разрешава функционирането на данъчен склад в Румъния в съответствие с разпоредбите на румънското законодателство. Съгласно чл. 15, § 2 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г., складодържатели, лицензирани от компетентните власти на една от държавите - членки в съответствие с чл. 13, се считат за лицензирани както за национално, така и за вътреобщностно движение. Няма основание складодържател на данъчен склад, лицензиран по законодателството на друга държава - членка, за да осъществява вътреобщностно движение на акцизни стоки, в случая в България, да регистрира клон в РБ. Относно изводът на административния съд, че на основание чл. 15, § 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г., движението на продукти, подлежащи на облагане с акциз, се извършва между данъчни складове, следва да се отбележи, че по делото не е спорно, че жалбоподателят не е лицензиран складодържател (не е "данъчен склад"), както и не е спорно, че същият е "регистриран търговец" по смисъла на ЗАДС. Съгласно чл. 16, § 1 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г., независимо от чл. 15, § 1, получател може да бъде търговец по занятие, нямащ статус на лицензиран складодържател. Този търговец може в хода на своята дейност да получава от друга - друга държава членка подлежащи на облагане с акциз продукти, по отношение на които се прилага режим отложено плащане на данък. Той не може, обаче, да държи или изпраща такива продукти под режим отложено плащане на акциз. Тази разпоредба е възпроизведена изцяло в текста на чл. 4, т. 28 ЗАДС. В тази връзка административният съд правилно е приел, че в случаите на получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, изпратени от лицензиран складодържател, притежаващ данъчен склад, дължимият акциз следва да бъден начислен в момента на получаването на стоките от получателя - "регистриран търговец". В случая обаче не е спорно дали жалбоподателят въобще следва да начислява акциз за получените от него стоки, а дали за същия са налице предпоставките на чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗАДС, вр. чл. 109, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ППЗАДС за прилагане на нулева акцизна ставка за получените от румънския търговец стоки. Предвид изложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 222, ал. 1 АПК,