Решение № 5159 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2010 г.

Решение № 5159 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1565/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Димитър Спиров Терзиев от гр. Пловдив срещу решение № 1667 от 11.12.2009 г. по адм. дело № 1714/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив и по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив срещу същото решение на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлено искането му за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

И двете касационни жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

1. По касационната жалба на Димитър Спиров Терзиев:

От данните по делото е видно, че с разпореждане № 3303064788 от 30.12.1991 г. зам. началникът на Дирекция "Пенсионно осигуряване" - гр. Пловдив е отпуснал по заявление вх. № 23513 от 16.12.1991 г. поисканата от Димитър Спиров Терзиев пенсия за изслужено време и старост, считано от 01.04.1991 г. С жалба вх. № 702 от 13.02.1992 г. Димитър Спиров Терзиев е оспорил разпореждането и в частност е оспорил базата, от която е изчислена пенсията. Посочил е, че получената от него брутна работна заплата през базисния период м. април 1988 г. - м. март 1991 г. е 12907 лв., а не 7830 лв., както било прието с оспореното разпореждане. С решение № 35 от 03.11.1992 г. Районната комисия за социално осигуряване - гр. Пловдив (тогава местна особена юрисдикция за разрешаване на спорове по пенсиите и обезщетенията по социалното осигуряване) е отменила оспореното разпореждане и е отпуснала на Димитър Спиров Терзиев от същата дата - 01.04.1991 г. - лична пенсия за изслужено време и старост, но в размер по-малък с 8 лв. от отпуснатата с отмененото разпореждане. За да постанови този резултат комисията е приела, че брутната работна заплата за базисния период е 7830 лв., колкото е било прието и с отмененото разпореждане, но общото възнаграждение, от което следва да бъде изчислен размерът на пенсията е 13270,28 лв., а не 13719,72 лв., както е било прието с разпореждането.

Оттогава до сега Димитър Спиров Терзиев многократно е оспорвал размера на отпуснатата му пенсия с неизменното твърдение, че при работата си в дърводобива на АССР Коми е получавал значително по-голямо възнаграждение от това, което приемат пенсионните органи (виж и данните в реш. № 3975 от 30.04.2004 г. по адм. д. № 9637 от 2003 г. на ВАС-I отд.).

Със заявление вх. № 20753 от 15.05.2008 г. Димитър Спиров Терзиев отново е поискал да бъде преизчислена пенсията му. С разпореждане от 21.05.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - Пловдив е отказало исканото изменение, а директорът на РУСО е отхвърлил като неоснователна подадената пред него жалба срещу това разпореждане. Мотивите на отказа, възприети и от директора на РУСО, са, че посочения нов базисен период води до индивидуален коефициент 0,522, който е по-нисък от досегашния 1,333 и ако бъде допуснато изменение на пенсията, то ще бъде значително намаляване на нейния размер.

С посоченото по-горе решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Димитър Спиров Терзиев срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът се е позовал на писменото заключение по назначената от него съдебно-счетоводна експертиза, според което средномесечното трудово възнаграждение на жалбоподателя за посочения от него нов тригодишен базисен период (преди 31.12.1996 г.) не повишава сега определения му индивидуален коефициент 1.33.

С касационната жалба Димитър Спиров Терзиев прави следното оплакване: "Първоначалният коефициент, с който се пенсионирах към 01.04.1991 г. беше 2.02, а впоследствие - след 1996 г. - коефициентът ми бе неоснователно занижен. Подадох молба с цел да бъдат взети предвид всичките ми документи за трудов стаж и да ми бъде изчислен точния коефициент - а именно 2.02, което ми бе отказано."

Това оплакване сочи, че многократните искания на жалбоподателя да бъде изменен определеният му индивидуален коефициент са били провокирани от погрешното му убеждение, че индивидуалният му коефициент е бил 2.02. Тази грешка на жалбоподателя е породена от разпореждане № 3303064788 от 18.08.1992 г., в което след израза "средно месечно възнаграждение 381.10" е вписан изразът "К = 2.02". Този израз жалбоподателят е възприел като индивидуален коефициент без да съобрази обстоятелството, че индивидуалният коефициент, сега регламентиран с чл. 70, ал. 3 и 4 КСО, бе въведен значително по-късно от 1992 г. - с новия чл. 46а от Закона за пенсиите, създаден със Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.1996 г., в сила от 01.04.1996 г. (§ 25 от преходните и заключителни разпоредби). Посоченият в разпореждането от 18.08.1992 г. коефициент 2.02 не е индивидуален коефициент, а е коефициент по § 34, ал. 3 от допълнителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, обн., ДВ, бр. 52 от 26.06.1992 г., с който е актуализирана пенсията на жалбоподателя. Впрочем на жалбоподателя са били дадени подробни обяснения по движението на пенсията му - писмо изх. № 94-Д-53 от 22.03.2001 г. на Дирекция "Пенсионно осигуряване" при Националния осигурителен институт, вкл. и обяснения за същността на коефициента 2.02. Индивидуалният коефициент на жалбоподателя първоначално е определен в размер на 1.132 (разпореждане от 02.05.1996 г.), а след като с молба вх. № 8380 от 06.05.1997 г. той е посочил нов базисен период (01.01.1983 - 14.01.1986 г. за трудов стаж в СМК Домостроително предприятие, гр. Смолян) е определен нов индивидуален коефициент 1.333. Този е максималният коефициент, достигнат от жалбоподателя и според писменото заключение на сега изслушаното от Пловдивския административен съд вещо лице Мима Петрова Милчева по делото, вкл. и по пенсионната преписка, няма данни, въз основа на които този размер на индивидуалния коефициент да бъде повишен.

1. По касационната жалба на директора на РУСО:

Законосъобразни и обосновани са мотивите, изложени от Пловдивския административен съд по въпроса защо на административния орган не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Допълнителен аргумент към тях е текстът на чл. 143, ал. 4 АПК, който урежда въпроса кои разноски се присъждат на административния орган когато жалбата бъде отхвърлена или оспорващият я оттегли.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационните жалби на Димитър Спиров Терзиев и на директора на РУСО са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,