Решение № 258 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 820/2012 г.

Решение № 258 от 8.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 820/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е по Глава ХХХIII от НПК - възобновяване на наказателни дела, по искане от осъдения Т. Х. К. за възобновяване на нчд 528/2007 г. на РС-Габрово, което е разгледано без негово присъствие независимо, че имал адресна регистрация във Великобритания. Осъденият и защитата му поддържат искането за възобновяване. Прокурорът е на становище, че искането е предявено на две основания - по чл. 422, ал. 1, т. 5 и по чл. 423 от НПК. По първото следва да остане без разглеждане, защото е постъпило след законния срок, а второто е основателно и следва да се уважи - осъденият не е бил уведомен за образуваното производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, нито пък е призоваван редовно за проведените съдебни заседания. След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: В искането на осъдения Т. К. е посочено, че чнд 528/2007 г. на РС-Габрово е разгледано в негово отсъствие, независимо че е имал адресна регистрация във Великобритания. От тези обстоятелства се налага извод, че иска възобновяване на делото като задочно осъден, но не и по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С оглед на това и ВКС няма основания за преценка дали е спазен законния срок и дали са налице основания за възобновяване на делото по този ред. Искането за възобновяване на делото на основание чл. 423 от НПК е основателно. По силата на Европейска заповед за арест от 28.I. 2009 г. по изпълнителна преписка № П70/2007 г. на Районна прокуратура гр. Габрово на 26.ХI. 2011 г. в Обединено Кралство Великобритания осъденият Т. Х. К. е задържан и предаден на 11.I. 2012 г. на българските власти, като за основание за издаване на заповедта е посочено: "Влязла в сила присъда № 836 от 27.12.2004 г. на Районен съд - гр. Габрово", а срок и остатък на наложеното наказание лишаване от свобода - "2 години". В действителност това е присъда № 836/27.ХII.2004 г. по нохд 828/2003 г. на РС-Габрово, в сила от 23.IV.2007 г. - л. 24 от нчд 528/2007 г. на РС-Габрово. В производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК с определение № 369/25.VII.2007 г. по нчд 528/2007 г. на РС-Габрово на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК на К. е наложено наказание за престъпленията в реална съвкупност, предмет на нохд 120/2006 г., нохд 250/2006 г. и нохд 828/2003 г., всички на РС-Габрово 2 (две) години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличено на 3 (три) години. Производството е протекло и определението постановено в отсъствие на осъдения, който не е бил редовно призоваван за двете съдебни заседания - на 12.VII.2007 г. и на 25.VII.2007 г., поради ненамирането му на известния адрес за призоваване и посочване от страна на ОЗ "Охрана" - Габрово, че лицето е напуснало страната. Друг адрес няма известен. Изводът, че са налице предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения съответства на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК (редакция до ДВ 32/2010 г.) - той се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно. Без значение във връзка с това са твърденията му, че имал адресна регистрация във Великобритания - първо защото няма доказателства за това и второ, че това обстоятелство е известно на надлежните органи в страната. Няма нарушения от съда при разглеждане на делото и постановяване на определението. Както обаче е посочено по-горе, осъденият не е предупреден за възможността по чл. 254, ал. 4 от НПК, защото към момента на разглеждане на делото нормата не е съществувала, така че единствената предпоставка да се откаже искането за възобновяване не е налице. За постановеното определение за налагане на наказание за престъпленията в реална съвкупност осъденият е узнал едва след превеждането му в затвора [населено място] на 13.I.2012 г., а искането му за възобновяване носи пощенско клеймо 2.IV.2012 г., т. е. шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК е спазен и то е допустимо. Съдът не намира основание за произнасяне по мярка за неотклонение, защото такава спрямо К. няма. Той търпи наказание лишаване от свобода по влезли в сила присъди. По тези съображения и на основание чл. 423, ал. 1 от НПК искането за възобновяване следва да се уважи поради което и съдът