Решение № 1006 от 30.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител юрисконсулт В. Главчев, против решение 201 от 13.05.2022 г. на Административен съд (АС) Монтана, постановено по адм. дело 102/2022 г. С обжалваното решение по жалба на Д. Накова - бивш директор на Дирекция Регионална служба по заетост - гр. Монтана е отменено Решение 80/09.02.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 62/2020 г., с което КЗД е: 1. установила, че при изпълнение на служебните си задължения Д. Накова е осъществила пряка дискриминация по отношение на Л. Георгиева на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) на основата на защитен признак "увреждане", както и тормоз по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр, което представлява нарушение на закона; 2. наложила на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр на Д. Накова, поради установена дискриминация по признак увреждане глоба в размер на 500 (петстотин) лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за неправилно разпределение на доказателствената тежест в административното производство, като се твърди, че Д. Накова не е успяла да докаже, че не е извършила акт на дискриминация спрямо Л. Георгиева и кредитираните от съда доказателства не са относими към изложените от него мотиви. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответната страна Л. Георгиева. Ответницата - Д. Накова, чрез пълномощника си адв. Ц. Димитров, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответницата - Л. Георгиева, чрез пълномощника си адв. К. Стоянов, в писмен отговор и в съдебно заседание, развива доводи за недопустимост на атакуваното съдебно решение, поради неспазване правилата на местната подсъдност съобразно хипотезата на чл. 133, ал. 2, изр. последно от АПК. Алтернативно излага доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като моли съда да обезсили, алтернативно да отмени, обжалваното решение и да реши спора по същество. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. След преценка на обжалваното решение и в изпълнение на задължението на касационния съд, разпоредено в чл. 218, ал. 2 от АПК служебно да прецени, независимо дали са наведени доводи от страните, валидността и допустимостта на решението, както и приложението на материалния закон, настоящият състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение за недопустимо. За да бъде едно съдебно решение недопустимо е необходимо съдът да го е постановил при наличие на процесуални пречки или при липса на процесуални предпоставки за допустимост на съдебното производство. Подсъдността е компетентността на конкретния съд да разгледа едно подведомствено на съдилищата дело, което определя кому принадлежи правораздавателната власт. Безспорно е, че подсъдността, с оглед на целта която има - да разпредели делата между еднаквите по степен или да ги разпредели между различните по степен съдилища, е местна и родова. С изменението на чл. 133, ал. 1 АПК от ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г., е променен принципът, въз основа на който се разпределят делата между еднаквите по степен съдилища, т. е. променен е принципа определящ местната подсъдност. Съгласно разпоредбата делата се разглеждат от административния съд по постоянния адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В чл. 133, ал. 2 АПК е предвидено, че когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. При постановяване на решение в настоящото касационно производство, следва да бъде взето предвид и следното: С разпоредбата на чл. 134, ал. 2 АПК законодателят е дал възможност на всяка от страните да направи отвод за местна подсъдност и на съда служебно да се произнесе по нея. В случая, на 12.04.2022 г. с молба (наименувана жалба), подадена от заинтересованата страна по делото Л. Георгиева е направено възражение за местна подсъдност на основание чл. 133, ал. 2, изр. последно от АПК, с оглед на обстоятелството, че адресати на оспорения административен акт са повече от един и са с различни постоянни адреси в рамките на различни съдебни райони. С определение от 14.04.2022 г. административния съд е отхвърлил като неоснователна молбата на Л. Георгиева за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Административен съд - София-град, приемайки, че оспореното решение на КЗД има само един адресат и това е Д. Накова - бивш директор на дирекция Регионална служба по заетостта - гр. Монтана, за която КЗД е установила, че е осъществила дискриминация по отношение на друго лице (Л. Георгиева) и й е наложил глоба. Счел е, че адресат на акта е лицето, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за който той поражда задължения, т. е. адресат е само лицето, в чиято правна сфера са настъпили неблагоприятни правни последици, поради което е приел, че нормата на чл. 133, ал. 2, изр. последно от АПК е неприложима в настоящия казус. За да е налице право на оспорване на административен акт или части от него по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК е необходимо актът пряко и непосредствено да засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, като ги нарушава или застрашава. Правилно съдът е приел, че тези предпоставки са налице спрямо Д. Накова - жалбоподател по първоинстанционното дело, но неправилно е извел извод, че адресат на оспореното решение е само лицето, в чиято правна сфера са настъпили неблагоприятни правни последици от него. Адресат на акта е и страната, за която той е благоприятстващ, тъй като за нея възникват също права, поради което Л. Георгиева спрямо която е установена извършена дискриминация по признак увреждане наред с Д. Накова също е адресат на акта на КЗД. Същата в първоинстанционното съдебно производство може да има само процесуалното положение на заинтересована страна именно поради това, че актът е благоприятен за нея, но същата има и качеството на негов адресат. Следва изводът, че предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение на КЗД с адресати в различни съдебни райони, а именно: Д. Накова- бивш директор на Дирекция Регионална служба по заетост - гр. Монтана с постоянен адрес в гр. Монтана и Л. Георгиева с постоянен адрес в гр. Видин, поради което подсъдността на жалбата следва да се определи по правилото на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК според седалището на органа. При тези доводи и с оглед разпоредбата на чл. 132, ал. 2 изр. второ от АПК, доколкото седалище на органа издал акта - Комисия за защита от дискриминация е в гр. София, настоящият съдебен състав приема, че местно компетентен да се произнесе по жалбата на Д. Накова - бивш директор на Дирекция Регионална служба по заетост - гр. Монтана против Решение 80/09.02.2022 г. на КЗД, постановено по преписка 62/2020 г. е Административен съд - София-град. Налице е нарушение при определяне на местно компетентния съд, което е съществено и е основание за недопустимост на постановеното съдебно решение, тъй като по спора се е произнесъл местно некомпетентен съд, въпреки направения в срок отвод от страна по делото. Заинтересованата страна е направила преди първото по делото заседание в първоинстанционния съд, т. е. в срока по чл. 134, ал. 2 АПК, възражение за местна подсъдност, което съдът в нарушение на закона не е приел. При установена неподсъдност на делото на постановилия обжалваното решение съд и при направен своевременно отвод за неподсъдност по чл. 134, ал. 2 АПК, постановеното от местно некомпетентния съд решение е недопустимо, тъй като е постановено от съд, на когото делото не е предоставено въз основа на закона в правосъдната му власт. Върховният съд следва да го обезсили и да изпрати делото по подсъдност на компетентния съд - Административен съд - София град. Тъй като обжалваното решение е недопустимо при наличие на порока по чл. 209, т. 2 от АПК, за което съдът следи служебно и при липса на възражение в касационната жалба, настоящата инстанция не следва да се произнася по твърденията за наличие на пороците по чл. 209, т. 3 АПК. По искането за разноски, с оглед на чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 226, ал. 3 АПК, ще следва да се произнесе компетентният първоинстанционен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. трето от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,