Решение № 10805 от 28.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Георгиев, чрез адв. Йорданов, срещу решение 601/03.05.2022 г., постановено по адм. д. 2768/2020 г. по описа на Административен съд Варна (АС-Варна). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно като постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено атакуваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед 365з-7242/12.11.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР Варна за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна (ОД на МВР-Варна) не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 601/03.05.2022 г., постановено по адм. д. 2768/2020 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на Х. Георгиев против Заповед 365з-7242/12.11.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3, чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 227 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден в предвидената от закона форма и при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е първото наведено в касационната жалба оплакване за липса на мотиви в обжалваното съдебно решение в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че мотивите на решението са идентични/копирани с тези постановени по друго дело, макар по същия казус, а именно решение 1053/21.07.2021 г. постановено по адм. д. 2767/2020 г. по описа на АС-Варна. В действителност обжалваното съдебно решение и цитираното в касационната жалба са постановени по два различни правни спора, инициирани с жалби на двама различни служители на МВР против две отделни заповеди за налагане на всеки един от тях на дисциплинарно наказание дисциплинарно уволнение. Но фактическите основания за издаване и на двата административни акта са идентични, а дисциплинарните производства по отношение на двамата служители са се развили при спазване на административнопроизводствените правила, събраните са доказателства, от които се установяват един и същи факти, при което представянето на тази фактическа обстановка и обосноваването на едни и същи правни изводи в съответствие с материалния закон със сходни изразни средства не представлява процесуално нарушение. Принципите на законност и правна сигурност изискват при една и съща фактическа обстановка законът да се прилага еднакво спрямо всички. В този смисъл разбирането в касационната жалба на понятието вътрешно убеждение не е отчита начина на формирането му, респективно липсата на случайност и субективизъм в правораздавателната дейност. Съвпадението на фактическите и правни изводи, направени от два различни съдебни състава не представлява опорочаване на вътрешното убеждение на съда, а спазване на изискванията за справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (решение от 08.06.2021 г. на Европейския съд по правата на човека по дело Неделчев срещу България, (жалба 30543/13). Останалите доводи в касационната жалба съвпадат с поддържаните възражения и пред първата инстанция като оплаквания срещу оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, по които обжалваното съдебно решение съдържа подробни мотиви, които се споделят от настоящият съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 1, предложение последно от АПК. В съответствие със закона АС-Варна е приел, че оспорената Заповед 365з-7242/12.11.2020 г., издадена от директора на ОД на МВР Варна е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание. Обосновано решаващият съд е приел, че административният акт съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, включително ясно и подробно изложение на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" на Х. Георгиев. Поради това законосъобразно е заключението на АС - Варна, че оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, като в същата са посочени и доказателствата, установяващи извършените от служителя действия, квалифицирани като дисциплинарни нарушения. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на касатора са допуснати посочените в оспорената заповед дисциплинарни нарушения и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Според цитираните разпоредби като дисциплинарно нарушение е определено: т.1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; и т.4. неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Решаващият съд е обсъдил всички доводи на страните и обосновано, в съответствие със съдържанието на оспорената заповед е приел, че тя съдържа напълно достатъчно, ясно и точно описание на времето, мястото и начина на извършване на нарушението, за което в административната преписка са събрани достатъчно доказателства, приети и в съдебната фаза на производството като доказателства по делото. Законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание на младши инспектор Х. Георгиев старши полицай, той и водач на автомобил в група Специализирано тактическо звено за бързи действия при ОД на МВР - Варна, не са допуснати процесуални нарушения, включително и относно спазване на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Дисциплиарното производство е образувано със Заповед 365з-3380/03.06.2020 г. на директора на ОД на МВР Варна по чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка уведомление от 22.05.20202 г. на Окръжна прокуратура Варна, с което прокурорът уведомява за повдигнато ДП-64/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна срещу Х. Георгиев за престъпление по чл. 302, т. 1 и т. 2 от НК за подкуп, извършен: 1. От полицейски орган; 2. Чрез изнудване посредством служебно положение; вр.чл.301 ал.1 от НК: Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или каквато и да е облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева; вр.чл.26 ал.1 от НК Разпоредбите на чл.23-25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление когато две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени пред непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите., като в качеството си на длъжностно лице не е изпълнил и служебни задължения, които са несъвместими с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с тези дейния е уронен престижа на службата. При съпоставяне на датите на деянието, за което е наложено дисциплинарното наказание, образуването и приключването на дисциплинарното производство, се налага извод, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Въз основа на всички събрани доказателства АС-Варна обосновано е приел за доказано, че на 30.03.2019г. в гр. Варна, в качеството на полицейски орган - старши полицай, водач на автомобил в група Специализирано тактическо звено за бързи действия при ОД на МВР - Варна не е издал заповед по реда на чл.74, ал.1 от ЗМВР и чл.11, ал.1 от Инструкция 8121з-78/24.01.2015г., с която да задържи И. Вичев и Г. Иванов, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР; не съставил протокол за намерените при извършения обиск и проверка вещи и документи в тези лица и не съставил протокол за намерените при проверката вещи в лек автомобил Мерцедес" с рег.[рег. номер], съгласно чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, чл.6 от Инструкция 8121з-464/26.08.2014г. и по чл.81, ал.1 и ал.2 от и чл.83, ал.1 от ЗМВР; не докладвал на оперативния дежурен на частта за констатираното правонарушение и упражнени полицейски правомощия, изразяващи се в проверка на личните вещи и документи на същите лица и проверка на вещи, намиращи се в лекия автомобил, съгласно чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от Инструкция 8121з-929/12.12.2014г. за патрулно-постовата дейност. Това поведение на служителя правилно е квалифицирано от ДНО като виновно нарушение на т..15, т.17, б.в и т.19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Детайлите на тези деяния са анализирани подробно от първата инстанция, за да се приеме, че описаната в оспорената заповед фактическа обстановка е доказана по несъмнен начин, от което се обуславя и извод за осъществен състава на дисциплинарните нарушения по чл.194, ал.2, т.1 и т.4 ЗМВР, извършени чрез гореописаните действия на служителя. Не представлява нарушение на административнопроизводствените правила използването за установяване относимите към ангажиране на дисциплинарната отговорност факти на доказателства, които първоначално събрани в друго производство, но са приобщени и приети като доказателства и в дисциплинарното производство. Х. Георгиев е запознат с всички събрани доказателства в дисциплинарното производство, описани в обобщената справка. Тези доказателства са приети и в съдебната фаза на производството и не са оспорени по съответния процесуален ред, поради което съдът е бил обвързан с материалната доказателствена сила на всяко от тях, като АС-Варна е съобразил правилно вида на доказателствата. При правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и при липса на оспорване на приетите по делото доказателства, АС-Варна е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приел за установено, че с действията си държавният служител е нарушил етичните правила за поведение, определено като дисциплинарно нарушение и в този смисъл обосновано и законосъобразно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Касационният жалбоподател твърди, че е допуснато нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР като не е определено отделно наказание за всяко от констатираните нарушения, след което да бъде определено едно общо наказание. Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание в случая е в резултат от установеното поведение на Х. Георгиев, с което едновременно се нарушават няколко различни изисквания към изпълняваната от него служебна дейност, но деянието е квалифицирано като извършване на едно дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Следователно като не е констатирал нарушение на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР в конкретния случая, АС-Варна не е допуснал нарушение на закона. Поведението на служителя правилно е квалифицирано от дисциплинарнонаказващият орган и при съдебният контрол АС-Варна не се е отклонил от тълкуването на закона, установено в Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело 4/2007 г. на Върховния административен съд, поради което доводите в тази насока в касационната жалба не е възможно да бъдат споделени. Неоснователно е и възражението на касатора, че в случая в дисциплинарното производство е проведено за установяване на деяние, което подлежи на установяване във воденето срещу него наказателно производство. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено престъпление. Изводите на дисциплинарнонаказващият орган и на решаващия съд не са основани на обвинения по наказателно досъдебно производство, а се основават на проведено дисциплинарно производство по реда на специалния закон при наличие на данни за осъществени деяния, които ЗМВР определя като дисциплинарни нарушения, за които са предвидени съответните дисциплинарни наказания. Именно в такова производство са събрани достатъчно факти, установяващи извършени от Х. Георгиев деяния, определени от законодателя като тежки нарушения на служебната дисциплина (чл. 203, ал. 1, т.13 от ЗМВР), за които е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната и този принцип е отразен в нормата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, според която държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, а в случая служителя не е наказан в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както правилно е приел АС-Варна. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение