Решение № 807 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2017 г.

Решение № 807 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7888/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М. К." ООД, със седалище и адрес на управление град С., ж. к. Овча купел, бул. "Овча купел", № 81, представлявано от управителя М. М. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Е. П., срещу решение № 3421 от 19 май 2017 г., постановено по адм. дело № 1181/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № РЗМ 5800-238/32-331131/25 ноември 2016 г. на началника на Митница "Столична", потвърдено с решение Р-3/4 януари 2017 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началника на Митница "Столична", чрез процесуалния си представител юрк. С. С., в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на "М. К." ООД срещу решение № РЗМ 5800-238/32-331131/25 ноември 2016 г. на началника на Митница "Столична", с което по ЕАД 15BG005807Н0129295/14 юли 2015 г. са определение нови данни в кл. 36. "Преференции" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията" като на дружеството е определен нов размер на публичните държавни вземания, а именно мито - 2973.29 лева и ДДС - 594.66 лева и е задължено дружеството-жалбоподател да внесе сумата ведно с дължимите лихви. Съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени административнопроизводствени нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. Решението е правилно. Изводите на съда за валидност и законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото безспорно установено е, че по процесния ЕАД касаторът е осъществил внос от Р. Т. на профили от алуминиеви сплави за строителството - 3 бр. палета 3784.66 кг., която стока е декларирал за допускане за свободно обращение и крайна употреба. Дружеството е представило сертификат за движение А. ТR № R 0985371/10 юли 2015 г., с който е приложена става на мито 0% в рамките на митническия съюз Европейски съюз - Р. Т. Поради възникнали съмнения относно редовността на представения сертификат, същият е изпратен за проверка по линия на международното сътрудничество и на основание чл. 16 от решение № 1/2006 г. на комитета за митническо сътрудничество ЕО - Турция от 26 септември 2006 г. От турските митнически органи е получен отговор, в който се посочва, че при проверката е установено, че сертификатът е издаден от турската митническа служба като информацията включена в него кореспондира с декларираното в декларацията за износ, но липсват доказателства за декларирания статут на стоките и, че същите са били допуснати за свободно обращение в Р. Т. В резултат на извършената проверка в кл. 15 на сертификата е посочено, че същият не отговаря на изискванията за автентичност и вярност и информацията, включена в него е неточна. При тези данни, съдът обосновано е приел като официален свидетелстващ документ получения отговор за резултата от проверката на турските митнически служби, от която е установена неавтентичност на сертификата за движение. Правилни са и изводите за спазване на процесуалните правила при осъществяване на проверката, визирани в чл. 16 от решение № 1/2006 г. В тази връзка съдът е проследил прецизно посочените в разпоредбата изисквания, като обосновано е приел, че същите са били спазени. Касаторът не е опровергал установените факти и обстоятелства при извършената последваща проверка и официалния документ на турските власти по линия на международното сътрудничество, който се ползва с материална доказателствена сила. Ето защо законосъобразно митническата администрация и първоинстанционният съд са приели, че става дума за стока, която не може да ползва от преференциалния режим на третиране, съобразно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Р. Т. Правилни са изводите на съда, относно обстоятелството, че компетентни да извършат проверка и да дадат отговор на въпроса дали процесният сертификат е автентичен и дали стоките могат да считани като такива за свободно обращение в митническия съюз са митническите власти на Р. Т., а българските такива следва да съобразят последващите си действия с получения отговор и нямат компетентност за самостоятелна преценка относно валидността и автентичността на сертификата за движение на съответните стоки. Наведените в касационната жалба оплаквания са абсолютно идентични с тези, направени пред инстанцията по същество, като първоинстанционният съд е отговорил изчерпателно и мотивирано на всеки един от тях, като изводите му са подробно обосновани и се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. С оглед горното и предвид липсата на релевираните отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Митница "Столична", направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,