Решение № 10749 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2024 г.

от 05.03.2021 г. областният управител на Плевен изискал становище от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. С писмо 90-04-130/19.04.2021 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството е било посочено, че за регионалната структура на КНСБ липсва правно основание за ползване на имотите, тъй като не е осъществен фактическият състав на чл. 67 от ППЗДС. Посочил, че цитирнаото споразумение между Софис АД и КНСБ не се явявало такова, тъй като нито в отменения, нито по сега действащия ППЗДС съществувала възможността имоти частна държавна собственост да се предоставят за ползване на регионалните ръководства на синдикалните организации от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като това можело да стане единствено чрез сключването на договор между областния управител и представители на съответната организация, при извършена преценка за наличие на законоустановените предпоставки по чл. 67 от ППЗДС включително и липсата на свързаност на посочените от синдиката основни синдикални функции с осъществяването на дейности с икономически характер. Със заповед РД-09-15/03.02.2023 г. областният управител на Област Плевен разпоредил извършването на проверка, която установила, че целия първи етаж бил предоставен с договор за наем от 06.01.2023 г., сключен между КНСБ и сдружение Спортен клуб по културизъм и армспорт Кронос за ползване от спортния клуб срещу месечен наем в размер на 600 лева. Имота бил преустроен на кафене и фитнес зала, като в обслужващите помещения били инсталирани сауна и солариум. След извършената проверка била издадена и оспорената заповед. Съдът приел, че от доказателствата по делото е установено безспорно наличието на комулативните изисквания по чл. 80, ал. 1 от ЗДС за изземване на държавен имот. Приел, че кастора държи имота без правно основание и имота не се ползва по предвиденото от закона предназначение. Отхвърлил като неоснователно възражението за нищожност на оспорената заповед, тъй като не са установени тежки пороци, за да обусловят неговата нищожност. Решение е правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Изложените възражения в жалбата се явяват неоснователна. Развитите доводи за нищожност на обжалваната заповед поради липса на компетентност на издателя й не намират опора в доказателствения материал по делото. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Според разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС заповедта за изземване на имот, частна държавна собственост се издава от областния управител. Законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание и имота не се ползва по предназначение. В настоящия случай е законосъобразен и правилен извода на АССГ за липса на нищожност на оспорената заповед. Правилно е установено наличието на комулативно дадените предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Неоснователно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и доказателства по делто. Съдът е разгледал подробно фактическите и правни основания на издадения административен акт. Анализирал е подробно всички представени по делото писмени доказателства и е извел обоснован извод за липса на правно основание за държане на имота и че имота не се ползва по предназначение. В оспорената пред него заповед се съдържат мотиви и фактически основания за нейното издаване, и коректно е посочено правно основание за издаването й чл. 80 от ЗДС. Неоснователни са възраженията в жалба за нарушение на Конвенция 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране от 1948 г. и Конвенция 98 за правото на организиране и на колективно договаряне от 1949 г. Видно от доказателствата по делото не се установява да са нарушени принципите, свързани със свободата на сдружаване и колективното договаряне и не може да се направи извод за вмешателство във вътрешния живот на синдиката в каквато и да е форма, по какъвто и да е начин. В касационната жалба не се излагат никакви различни доводи или правни твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. При този изход на правния спор е основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция. Следва да се уважи претенцията за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.