Решение № 1135 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2020 г.

Решение № 1135 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на С. Асланов, И. Ковчезлиев, П. Стефанова и В. Илиева, подадена чрез пълномощник – адвокат Н. Калудова. Оспорва се Решение № 296/24.02.2020 г., постановено по административно дело № 2678/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 2320/31.08.2017 г. на Заместник – кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, в частта на изменение на ПУП - План за застрояване за УПИ XIII-322 с промяна на устройствената зона от Жм /зона с ниско застрояване/ в Жс /зона за жилищно застрояване със средна височина/ и предвидено ново застрояване от две застройки с височина от 9 м. до 12 м., свързани с едноетажно тяло с височина до 3 м., при установяване на показатели за застрояване в съответствие с ОУП на [населено място] за устройствена зона 2/Жс – височина до 12 м., Кинт. До 2 м., плътност до 70 % и озеленяване – мин. 30 %. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон. Обосновава се твърдението за допуснати намалени отстояния с проекта, в нарушение на чл. 31, ал. 5 ЗУТ, поради което се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Касационната жалба се поддържа от адвокат Н. Калудова по съображения, развити в писмена защита. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции, съгласно списък по чл. 80 ГПК. Ответните страни - Заместник – кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, К. Петров и М. Недялкова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде отменено, след което да се отмени и процесната заповед, като постановена в нарушение на чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При повторното разглеждане на делото, предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е останало изменението на Плана за застрояване за УПИ XIII-322, предвиждащ промяна в характера и начина на застрояването на този имот. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, в оспорената й част. Основният спор по делото е правен и е свързан с преценката дали новопредвиденото с проекта застрояване е съобразено с изискванията на чл. 31 ЗУТ, регламентиращи минималните разстояния на сградите на основното застрояване до страничните граници на имота. Първостепенният съд е приел, че тези изисквания са спазени, тъй като нормите на чл. 29 - чл. 31 ЗУТ, уреждали изискванията към всяка сграда поотделно, а не към общо предвиденото застрояване в урегулирания поземлен имот. Този извод е неправилен, тъй като не съответства на приложимия материален закон, което обуславя и неправилност на съдебното решение на това основание. От събраните по делото доказателства и най-вече от графичната част на проекта се установява, че с оспорената заповед се предвижда застрояване на три сгради на основното застрояване в УПИ XIII-322, които са допрени една до друга. Общата дълбочина на трите сгради е 44 м., докато разстоянието от сградите до страничните регулационни линии е 4 м., каквото е изискването на чл. 31, ал. 2 ЗУТ за сгради с дълбочина до 16 м. При така установените факти, основателно е твърдението на касационните жалбоподатели за приложимост на разпоредбата на чл. 80 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която при допиране на две или повече сгради на основното застрояване в един урегулиран имот, следва да е спазено изискването по чл. 31, ал. 5 ЗУТ. Тази разпоредба регламентира какви следва да са разстоянията до страничните регулацииони линии, в хипотезата, когато сградите са с дълбочина над 16 м., които логично се увеличават и които в случая не са спазени. Конкретната хипотеза – няколко сгради на основното застрояване, допрени една до друга, е изрично уредена в закона - чл. 80 от Наредбата, във връзка с чл. 31, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, поради което неправилно съдът е приел същата за неприложима. С оглед на изложените мотиви, проекта за изменение на плана за застрояване е материално незаконосъобразен, тъй като не съответства на посочените по-горе норми, поради което съдебното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. При този изход на спора, в полза на касационните жалбоподатели следва да се присъдят сторените от тях разноски в хода на трите съдебни инстанции, които са в общ размер на 3 040 лева, съгласно представения списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,