Решение № 156 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 115/2009 г.

Решение № 156 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 115/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Ф. Н. и жалба на частните обвинители и граждански ищци - Н. И., Е. И. и С. И. против Въззивно решение № 269 от 2.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/08 г. В жалбата на подсъдимия са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК с искане за оправдаване и отхвърляне на гражданските искове. Обширно развитите доводи са ориентирани предимно срещу умисъла за телесното увреждане на пострадалия. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание с искане да бъде намалено по размер и да се отложи неговото изпълнение. Алтернативно се настоява за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като съдът не е изпълнил процесуалните си задължения да отговори на доводите, които подсъдимият е повдигнал с въззивната си жалба. Гражданските ищци и частни обвинители се противопоставят на правната квалификация на деянието и твърдят, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК - смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. Намират наложеното наказание за твърде занижено, защото съдът е пропуснал да отчете поредица от важни обстоятелства - хулиганските подбуди и проявената жестокост от страна на подсъдимия, който е причинил на пострадалия физически страдания и многобройни наранявания. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. Давчев) акцентира върху отсъствието на възможност подсъдимият да е предвиждал резултата и върху явната несправедливост на индивидуализираното наказание. Повереникът (адв. Руменов) поддържа жалбата на частните обвинители и съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 232 от 6.11.2007 г. по н. о. х. д. № 3621/06 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Ф. Н. за виновен в това, на 4.06.2006 г. в гр. П. да е причинил по непредпазливост смъртта на С. Е. И. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален лек режим. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 НК и за престъпление по чл. 325, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Осъден е да заплати съответни обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди, приспаднато е времето, през което той е бил задържан под стража, в негова тежест са възложени разноски по делото. Съдът е постановил и какво да стане с веществените доказателства. Със същата присъдата подсъдимите - Н. П. П. и С. Б. И. са оправдани и са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове от наследниците на пострадалия. С Въззивно решение № 269 от 2.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/08 г. присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК, а наказанието от пет години лишаване от свобода е намалено на четири години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата на подсъдимия е частично основателна. На първо място следва да се отбележи, че Пловдивският апелативен съд подробно е мотивирал своето решение и с достатъчна изчерпателност е отговорил на приведените доводи от подсъдимия. В този аспект липсва изтъкваното в жалбата съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е приел за установени фактическите положения, които е извел и първоинстанционният съд, а те са следните: Пострадалият С. Е. И. бил работоспособен, но страдал от болестта на Б. (хронично заболяване на гръбначния стълб и съседните стави), поради което същият ходел приведен напред. Познавали се бегло с подсъдимия Р. Ф. Н. от квартала, в който двамата живеели. На 3.06.2006 г. вечерта подсъдимият и пострадалият се намирали в малък ресторант в гр. П. Между техните компании последователно възникнали няколко свади, една от които прераснала в побой пред заведението. Когато пострадалият излязъл навън, подсъдимият Н го блъснал силно в предната част на тялото, от което С. Е. И. паднал на земята от изправено положение с цял ръст назад по гръб. В резултат на съприкосновението с твърдия терен същият получил множество охлузвания и кръвонасядания, а продължаващото движение на главата назад с оглед съществуващото заболяване довело и до шийна травма. Подсъдимият Р. Ф. Н. се надвесил над И., посегнал да му нанесе юмручен удар, но бил спрян от подсъдимия П. Веднага след това двамата подсъдими избягали. Пострадалият се прибрал в дома си, а по-късно вечерта постъпил в клиника за лечение. На 7.06.2006 г. той починал в здравно заведение вследствие на усложненията от получената шийна травма. В рамките на тези съществени фактически положения въззивният съд е направил заключението, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Изводът за непредпазливо убийство вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда е незаконосъобразен. В разглеждания случай съдът е приел евентуален умисъл за това увреждане, защото подсъдимият Р. Ф. Н. е предвиждал, че блъскайки и събаряйки на земята видимо болен и прегърбен човек може да му причини последвалото временно опасно за живота на човека разстройство на здравето. Поначало важна предпоставка за наличие на умисъл като форма на вината е способността на дееца да съзнава и да предвижда обществено опасните последици от своето деяние. Затова и решението на въпроса дали подсъдимият съзнателно е допускал възможността да настъпи средната телесна повреда не е могло да бъде ограничено до разсъждения за преведена стойка на тялото и като цяло за намалена двигателна активност на пострадалия. В мотивите съдът изрично е отбелязал, че подсъдимият Р. Ф. Н. не е бил запознат с естеството на конкретното заболяване. По този начин Пловдивският апелативен съд очевидно е съобразявал, че настъпилата шийна травма е свързана със специфични характеристики на болестта на Б. (в т. ч. повишена чупливост на гръбначния стълб) и по правило тези белези не могат да бъдат съзнавани при едно обичайно ниво на познания и житейски опит, респективно за тях се изискват специализирани знания в областта на медицината, каквито подсъдимият Н със сигурност не е притежавал. Следователно при обективно установеното еднократно силно блъскане с ръце, за да падне пострадалият на земята, деецът не е могъл съзнателно да предвижда било като неизбежност, било като реална възможност настъпване на по-тежкото увреждане, т. е. умисълът му не е обхващал причиняването на средната телесна повреда. Действията на подсъдимия Н обективират насоченост за умишлено причиняване на лека телесна повреда на пострадалия, затова правилното приложение на материалния закон към установените по делото факти налага преквалификация на престъпното деяние с оглед на непосредствено преследвания от дееца резултат в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК. В рамките на преквалификацията и съобразно тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, семейно положение, трудова ангажираност) и на отегчаващите, включително проявената грубост чрез посегателство върху човек с видимо увредено телесно състояние, както и манифестираното желание да продължи с физическо насилие над самия пострадал, наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода съответствана конкретните обстоятелства на престъплението и личната обществена опасност на подсъдимия. Определеният размер напълно позволява ефективно да се постигнат целите по чл. 36 НК. Посоченото дотук означава, че противоположните искания за утежняване положението на осъдения, направени с касационната жалба на частните обвинители, следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 1 - 2 НПК