Решение № 6008 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2012 г.

Решение № 6008 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Кари 10" ЕООД гр. София против решение № 467/1.02.2012 г., постановено по адм. д. 5375/2010 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е изменен Ревизионен акт (РА) 2000906569/9.02.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. София, като вместо определения корпоративен данък за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. общо в размер на 160 368, 49 лв. е определен дължим корпоративен данък за 2004 г. в размер на 8353, 02 лв., за 2005 г. в размер на 16087, 02 лв. и за 2006 г. в размер на 6541, 29 лв. или общо в размер на 30981, 33 лв. със съответните лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") в съдебно заседание се представлява от юрк. Арнаудова, която счита подадената касационна жалба за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставено в сила постановеното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административният съд е приел от фактическа страна, че основната дейност на ревизираното дружество е извършване на строително-ремонтни дейности, като във връзка с извършени продажби от същото на недвижими имоти в груб строеж и представените в тази връзка нотариални актове, е изпратено искане за възлагане на експертиза от органа по приходите за определяне на пазарната цена на тези имоти. На база на установеното от експертизата ревизиращите органи са определили получената разлика между цените, посочени в нотариалните актове и установените пазарни оценки по направената експертиза за всеки един от описаните имоти, като с получените по този начин резултати е увеличен финансовия резултат на търговското дружество за финансовите 2004 г., 2005 г. и 2006 г., като съответно е доначислен корпоративен данък за тези периоди. Първоинстанционният съд е назначил и изслушал по делото заключението по изготвени съдебно-счетоводни експертизи, които не са оспорени от страните, както и съдебно-техническа експертиза, заключението по която е оспорено от ответника, което е обосновало и необходимостта от изслушването на тройна съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Според първоинстанционният съд спорните въпроси са относно приложимостта на чл. чл. 14, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 3, т. 1 от ЗКПО /отм./, както и относно правилното приложение на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО /отм./. Първоинстанционият съд е приел, че експертите правилно са обосновали приложимостта на метода на сравнимите неконтролирани цени, като подробно е мотивирал този си извод, докато изборът на метода за определяне на пазарните цени, определен от експерта в хода на ревизионното производство е необоснован. Административният съд София - град е приел заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза със задача да определи какво е увеличението на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател за процесните 2004 г., 2005 г. и 2006 г., като се вземе предвид определената пазарна цена от експертизата, съответно да се установи и размера на допълнително начисления корпоративен данък, разликата за внасяне за всяка една от ревизираните три години. Отхвърлил е подробно и мотивирано като несъстоятелно обаче искането на жалбоподателя за изваждане на разходите за закупуване на право на строеж през 2005 г. и отнасянето им за 2007 г. - годината, в която според жалбоподателя е реализирано това право на строеж, т. е в годината, в която е построена съответната сграда, като се е позовал на съответния международен счетоводен стандарт 18 - Приходи. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, възпроизведени накратко по-горе. Спорът по делото според настоящата инстанция е свързан с това при сключването на конкретните сделки между ревизирания субект като продавач и неговите съконтрагенти като купувачи дали сделките са при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Нормата в случая е чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), според която когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Според ал. 2 на същата разпоредба дължимият данък в тези случаи се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени. Анализирайки тази разпоредба на материалния закон във връзка със спора по настоящия казус, следва да се посочи, че за да бъде установено отклонение от данъчно облагане, е необходимо да се изследват условията, при които е сключена конкретната сделка, и резултатите от изпълнението й в правната сфера и на двете страни. Ревизиращите органи в случая са извършили действия единствено по установяване на данъчната основа за облагане на касационния жалбоподател, но не е извършена проверка при купувачите, за да се прецени от съда като инстанция по същество е ли налице твърдяното отклонение от данъчно облагане. Настоящият състав приема, че това нарушение е съществено и самото то представлява самостоятелно основание за отмяната на ревизионния акт, тъй като доказателствената тежест за установяване на наличието или липсата на условия за отклонение от данъчно облагане е изцяло върху приходните органи. Това е така, тъй като липсва презумпция за вярност на фактическите констатации, съдържащи се в РА, поради което се прилага общият принцип, че всяка от страните във връзка със спорното право следва да докаже фактите и обстоятелствата, които твърди. В случая данъчните органи са тези, които твърдят, че сделката е сключена при условия, които водят до отклонение от данъчно облагане, и те следва да докажат наличието на тези законови предпоставки, за да се премине към облагане по реда на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (отм.), респ. чл. 16 ЗКПО, като дължимият данък се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Настоящият състав споделя становището, че неправилно органът по приходите обосновава наличието на основания за прилагане на разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО с възложената експертиза от органа по приходите за определяне на пазарната цена на тези имоти, тъй като в съдебната фаза на обжалването същата е опровергана от назначените и изслушани по делото съдебно-счетоводни експертизи, които не са оспорени от страните, както и тройна съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Правилно първоинстанционият съд е приел, че експертите са обосновали приложимостта на метода на сравнимите неконтролирани цени, като подробно е мотивирал този си извод, докато изборът на метода за определяне на пазарните цени, определен от експерта в хода на ревизионното производство е необоснован т. е тази експертиза не представлява годно доказателство, за да се приеме, че условията по конкретната сделка водят до отклонение от данъчно облагане поради несъответствие на цените. В контекста на изложеното следва да се направи извода, че неправилно органът по приходите е приложил материалния закон - разпоредбите на чл. 14 ЗКПО (отм.) при определяне на данъчната основа за облагане на ревизирания субект, след като не са доказани обстоятелства за отклонение от данъчно облагане на условията по конкретните сделки. С оглед на така изложеното, касационната жалба на "Кари 10" ЕООД гр. София е основателна и като такава следва да бъде уважена, а атакувания РА - отменен. Следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски за Дирекция "ОУИ", гр. София. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение