Решение № 2167 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2018 г.

Решение № 2167 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6118/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, ред. ДВ, бр. 81 от 2016 г). Образувано е по жалба на С. Метанова, подадена срещу заповед рег. № 812 К-5472/02.04.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение на държавен служител в ГДПБЗН - МВР. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразно издаден по изложените в жалбата доводи. Ответникът оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна. Установява се, че жалбоподателката е заемала длъжността инспектор V степен в сектор "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" на Четвърта районна служба "ПБЗН" към Столична дирекция "ПБЗН" при ГДПБЗН - МВР. Уволнена е за следното: На 01.08.2017 г. С. Метанова заедно с Т. Радев са посетили "Гранд хотел Банско", където са пожелали да бъдат настанени въз основа на предварителна резервация. Докато чакали настаняването си получили ключове от стаята и гривни за консумация и посетили ресторанта на хотела. Там за времето от 14. 10 ч. до 14. 45 ч. забелязали, че на стол до съседна маса има забравена мъжка чантичка. Няколко пъти Метанова и Радев преминавали покрай масата, за да се уверят в този факт. Впоследствие, след като се нахранили на заетата от тях маса, се преместили на съседната маса, на стол до стола, на който била чантичката. Вместо да вземат чантичката и да я предадат на служителите от ресторанта или на рецепцията, двамата я прикрили с дреха, поставена на същия стол. След това Метанова взела чантичката, сложила я под нивото на масата, разгледала съдържанието й и взела само намиращите се в нея пари, възлизащи на сумата 740 лева, собственост на Г. Георгиев, като е оставила намиращите се в нея документи и други вещи. Радев проверил дали някой не ги е забелязал и двамата отишли на рецепцията, върнали ключовете и гривните за консумация, анулирали направената резервация (под предлог, че спешно трябва да напуснат хотела) и се отправили към изхода на хотела. Впоследствие служители в ресторанта предали забравената чантичка на рецепцията, откъдето я получил издирващия я собственик. След преглед на записите от видеонаблюдението, установяване на личните данни на лицата от рецепцията и подадена жалба от Георгиев в полицията, Метанова и Радев били открити в хотел "Гардения", отведени в управлението, където парите били доброволно върнати с протокол. Според дисциплинарно наказващия орган служителката виновно е нарушила т. 8, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, чието съдържание е текстово възпроизведено в заповедта. Поведението й е станало достояние на служители в "Гранд хотел Банско", на собственика и семейството му, на следователи и прокурори, с което е уронен престижът на МВР пред обществото, създадени са негативни настроения към неговите служители, което реално е довело до намаляване и загубване на доверието към институцията. Затова е прието, че е допуснато тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е издадена процесната заповед. При тази фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР и в изискуемата се писмена форма. Същата съответства и на изискванията по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и противно на твърденията не се установява нарушение на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано със заповед № 8121 К-8715/11.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със заповед № 8121 К-1080/19.02.2018 г., на база на данните, съдържащи се в предложение рег. № 1983 р-174/30.11.2017 г. по описа на ГДПБЗН - МВР (изготвено въз основа на справка № 764 р-2008/06.11.2017 г. от проверка, разпоредена със заповед рег. № з-556/10.09.2017 г. на директора на СДПБЗН по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР). С тази министерска заповед Метанова е запозната лично срещу подпис на 18.12.2017 г., като е запозната с правата си в хода на дисциплинарното производство. Същото приключва с обобщена справка рег. № 764 р-2180/07.03.2018 г. и становище рег. № 764 р-2232/09.03.2018 г. на ДРО за налагане на наказанието "уволнение", с които министърът се е запознал на 02.04.2018 година. Тази справка, както и становището преповтарят констациите и изводите на ДРО, изложени в предходната справка рег. № 764 р-526/23.01.2018 г., с която министърът се е запознал на 16.02.2018 година. При тези доказателства и като съобрази чл. 196 от ЗМВР съдът счита, че липсва твърдяното нарушение по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР относно сроковете, в които органът може да наложи дисциплинарно наказание на Метанова. Заповедта е издадена на 02.04.2018 г., което е в рамките на определените от закона двумесечен и двугодишен срок. Не е налице и нарушение на 206, ал. 1 от ЗМВР. На 08.03.2018 г. и на 23.01.2018 г. жалбоподателката се е запознала с обобщените справки, изготвени в дисциплинарното производство, разпоредено от министъра на вътрешните работи, както и с правото си на писмени обяснения, от което се е възползвала. В административната преписка са дадени и други нейни обяснения, поради което не е нарушено правото на защита на служителката. За да наложи наказанието"уволнение" дисциплинарно наказващият орган е взел предвид всички събрани доказателства и обясненията на служителката, които са обсъдени в заповедта, както и подробно в обобщената справка, към която има изрична препратка в акта. Ето защо липсва нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Не се установява и нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. След като органът е приел, че деянието е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, индивидуализация на наказанието не е необходима. В чл. 203, ал. 1 от ЗМВР императивно е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" за тежки нарушения на служебната дисциплина, между които е и процесното, поради което органът действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с право на избор. Заповедта е издадена при спазен материалния закон и в съответствие с неговата цел. Твърденията, че дисциплинарното нарушение е недоказано не кореспондират с доказателствения материал. Установено е по безпротиворечив начин извършването на процесното нарушение, въпреки че Метанова оспорва част от доказателствата, включително и годността на видеозаписа от камерите като надлежно доказателство. Но самата тя е направила самопризнание при предаването на паричната сума на Георгиев, а и обясненията на свидетелите в един или друг аспект установяват факта на отнемането й в ресторанта. Нарушението безспорно е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, за чието извършване е доказано, че е извършено виновно при наличие на пряк умисъл. И на последно място без правно значение е образуваното по случая наказателно производство срещу жалбоподателката, тъй като съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната. Метанова не е уволнена за кражба по смисъла на НК, а за поведение, което е в разрез с посочените в заповедта етични норми и законови разпоредби. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на процесната заповед и жалбата срещу нея следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждание, каквото съдът определя в размер на 100 лева, платими от жалбоподателката. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,