Решение № 5505 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16096/2010 г.

Решение № 5505 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16096/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 12818/01.11.2010 г., постановено по адм. д. № 9803/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на "Овергаз Запад" АД гр. Кюстендил против решение № Ц-17/08.06.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране" (ДКЕВР). Срещу това решение е подадена касационна жалба от "Овергаз Запад" АД гр. Кюстендил с оплакване, че е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка с чл. 171, ал. 2 и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 202 и чл. 235, ал. 2 от ГПК и при необоснованост. Счита, че съдът е допуснал нарушение на материалноправни разпоредби и необоснованост при тълкуване на материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго по същество, с което преписката бъде върната на ДКЕВР за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, алтернативно, делото да бъде върнато на друг тричленен състав за ново разглеждане със задължителни указания. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът - ДКЕВР се представлява от юрисконсулти Тренева и Кованджиев, които оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение, представят писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд приема, че при определяне цената на природния газ за новия регулаторен период не следва да се взема предвид недовзетия приход за регулаторен период 2003-2006 г. При определяне на цената в атакуваното пред първата инстанция решение е използван метода "горна граница на цени" съгласно изменението на чл. 4 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ, ДВ, бр. 64/2007 г. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният състав е изяснил фактическата обстановка по спора и изложил всички релевантни данни за изхода на делото, обусловили правните му доводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила по чл. 171, ал. 2 и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 202 и чл. 235, ал. 2 от ГПК. Твърдението в касационната жалба за пълна липса на обосновка върху събрания по делото доказателствен материал, в т. ч. приетата по делото експертиза, е несъстоятелно. В мотивите на решението съдът е упоменал писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, въз основа на които е проследил спазване на законоустановената процедура. Определянето на цените е разгледано и съобразно констатации от приетото заключение на вещото лице, но ролята на експерта е да поднесе специални познания в дадена област, а правните изводи са от компетентност на съда. В тази връзка, залегналият в експертизата въпрос № 13 "При утвърждаване на процесните цени, спазени ли са изискванията (икономическите принципи), заложени в чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 31, т. 4 от Закона за енергетиката" надхвърля правомощията на експерта и тъй като по съдържание навлиза в правната сфера на спора, меродавни относно спазване на изискванията, са изводите на съда. При мотивиране на правните си съображения съдът правилно е приложил материалния закон. Обосновани са изводите, че цените са определени в съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ /изм. ДВ бр. 64 от 2007 г./ и Указанията за образуване на цените чрез метода "горна граница на цените". С изменението на наредбата от 2007 г. е отменено прилагането на метода "нетна настояща стойност" и цените са определени по метода за регулиране чрез стимули, при прилагането на който при всеки ценови и/ или регулаторен период, необходимите годишни приходи и/ или цените могат да бъдат коригирани въз основа на недовзетия приход, дължащ се на разлика между прогнозни и действително ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията /чл. 4, ал. 3 от наредбата/. Съгласно указанията, определя се цена за първата година от регулаторния период, която ежегодно се актуализира, като се отчитат инфлацията и ефективността на предприятието. Цената за първата година се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество природен газ за продажба / чл. 11 - 20 от наредбата/. Според чл. 26, ал. 1 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ за извършване на регулаторен преглед, към заявлението за утвърждаване на необходими приходи, цени и тарифни структури лицензиантите следва да представят информация за предходен 12- месечен отчетен период, наречен базисна година. Съгласно определението по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на наредбата "базисна година" е предходната календарна година или 12 - месечен период, предхождащ внасянето на предложението за цени, за който енергийното предприятие счита, че е оправдано да бъде използван при изчисленията за целите на ценообразуването за следващия регулаторен период. Обоснован се явява изводът на съда, че предоставената от дружеството информация относно недовзет приход за 2003 -2006 г. не се включва в обхвата на преценката на регулаторния орган при определянето на цената по новия метод. При метода "горна граница на цени" комисията утвърждава цени за първата година от определения регулаторен период и ги изменя в края на всяко година от регулаторния период с инфлационен индекс, намален с коефициент за подобряване на ефективността. Корекцията е приложима в хипотезата на изтекъл ценови или регулаторен период спрямо който е бил приложен метода регулиране "горна граница на цени", а в конкретния случай този метод се прилагал за първи път при образуване на цените за новия регулаторен период и икономическият смисъл на корекцията при методите чрез стимули е, да компенсира прогноза, която не се е сбъднала в резултат на прилагания метод и не би могло да се коригира първоначалното определяне на цените по новия метод. Тъй като правната норма на чл. 4, ал. 3 от наредбата предвиждаща коригиране на цените по новия метод, следва да се приеме, че се има предвид действие за напред и по отношение на предходни периоди. В Указанията за образуване на цените чрез метода "горна граница на цените" няма текст, в който да е заложена корекция на цените за предходни периоди на база действалият предишен метод. Данните по приетото по делото Експертно заключение, не водят до неправилност в изводите на съда, че недовзетият приход за периода 2003 -2006 г. когато се е прилагал методът "нетна настояща стойност" не може да бъде отчетен по новия метод. При приложението на новия ценови метод "горна граница на цени" корекцията на цените с надвзет/недовзет приход се извършва ежегодно - база изтекли ценови /едногодишни/ периоди. Вещото лице е установило несъответствия между приетите от ДКЕВР цени в решение № И1-Л-160/2008 г. и приетите с процесното решение Ц-17/2009 г. на ДЕКВР, което не означава непременно да е налице незаконосъобразност. След като в оспореното пред съда решение за утвърждаване на цени не се установява нарушение при ценообразуването, не са налице и основания за неговата отмяна. Касаторът посочва, че цените се състоят от два основни компонента - първият е формирането на цени за бъдещия регулаторен период по планови показатели на ценообразуващите елементи, а втория се състои в извършването на ценова корекция/ с недовзет/надвзет приход/ върху първия компонент, въз основа на отчетените данни от изминал период и комисията следва да съотнесе плановите параметри за изминалия период с отчетните и да изчисли/ провери размерът на недовзетия приход и при наличие на разлика между план и отчет да извърщи корекцията предвидена в чл. 4, ал. 3 от наредбата. В случая след като няма изминал период по прилагането на новия метод, комисията не е извършила корекция въз основа на предходен тригодишен период. Възможността за корекция на цените, вече изчислени по метода, въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходен период, зависи от обективните фактори и не е предмет на преценка на регулаторния орган. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,