Решение № 843 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2019 г.

Решение № 843 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури срещу Решение № 287 от 20.02.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 1476/2018 г. В ЧАСТТА, с която е да заплати на "Елсед Варна" АД, сумата 26 851, 48 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 25.03.2016 г. до 4.05.2017 г. - върху главницата от 238 203,39 лв., дължима въз основа на Договор № 395/2.09.2014 г. за безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата". Касационният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид удължаването на срока по чл. 33, ал. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. (Наредба № 6). От представените по делото доказателства се установява, че плащането е забавено предвид възникнали допълнителни проверки, събиране на информация, след възникнало съмнение за нередност. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли исковата молба, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – "Елсед Варна" АД, със седалище и адрес на управление с. Гроздьово, обл. Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Правилно съдът е приел, че Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури до 24.03.2016 г. е следвало да изпълни договорното си задължение, поради което считано от 25.03.2016 г. е в забава. Иска да се отхвърли касационната жалба и да се остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови решението, в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че между страните е сключен договор № 395/2.09.2014 г. за безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" за изпълнение на проект "Изграждане на ограда по външни граници в ПИ 000011 в землището на с. Гроздьово, м. Рибарника, община Долни Чифлик и закупуване на производствено оборудване". Съгласно чл. 2 предмет на договора е предоставяне от управляващия орган (ИАРА) на бенефициера ("Елсед Варна" АД) – по смисъла на член 2, буква л) от Регламент № 1196/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година на Европейския фонд за рибарство (Регламент 1198/2006) на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на посочения проект. В чл. 1, ал. 1 от договора страните са уговорили условие за влизането му в сила, действието и прекратяването му – наличието на свободен финансов ресурс по мярка 2. 1. В ал. 6 и 7 на чл. 1 страните са се съгласили, че при сбъдването на условието по ал. 1 управляващият орган писмено уведомява бенефициера и отправя покана за подписване на анекс към договора, а в случай на несбъдване на условието, управляващият орган прекратява договора на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 и всички извършени разходи по изпълнение на проекта остават за сметка на бенефициера. С анекс № 1/29.07.2015 г. към договора, сключен във връзка с докладна записка вх. №Z-6886/22.07.2015 г., за наличен финансов ресурс за изпълнението на Договор № 395/02.09.2014 г., страните са договорили срок за изпълнение на проекта и размер на окончателното плащане. Страните са отменили разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от договора, предвиждаща прекратяването му при несбъдване на условието по чл. 1, ал. 1. С анекс № 2/31.08.2015 г. към договора, сключен във връзка с направено искане от бенефициера, страните са договорили: крайният срок за изпълнение на проекта да е 31.12.2015 г., размерът на окончателното плащане да е 238 203, 39 лв., а заявката за окончателното плащане да се извърши в срок 15 работни дни от изтичане на срока за изпълнението на проекта. Заявката за окончателно плащане е била подадена от дружеството на 18.12.2015 г. С уведомително писмо за отстраняване на нередовности, изх. № 01-2600/394 от 13.01.2016 г., на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), е уведомен бенефициерът за установени нередовности във връзка със заявката му плащане, като му е предоставен 10 дневен срок за отстраняването им. На 19.01.2016 г., дружеството е депозирало в ДФЗ писмени обяснения, вх. № 02-033-2600/23. Към обясненията са приложени изисканите от фонда документи. На 4.05.2017 г. от ДФЗ е изготвено уведомително писмо за извършени плащания № 076, за сумата от 238 203, 99 лева, като от представената по делото Справка за извършени плащания, се установява, че посочената сума е платена на "Елсед Варна" АД на 4.05.2017 г. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че искът е с правно основание чл. 19ж АПК във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Посочил е, че със сключването на процесния договор, изменен и допълнен чрез двата анекса към него, между страните са възникнали договорените права и задължения. Съобразно анекс № 2 за ищеца е възникнало задължението да осъществи инвестицията в срок до края на 2015 г., след което да представи доказателства за това и да формулира пред управляващия орган искането си за плащане на договореното окончателно плащане – безвъзмездна помощ в размер 238 203, 39 лв. След анализ на чл. 7 от договора и чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Наредба № 6, съдът е приел, че тримесечният срок за плащане, който е започнал да тече от датата на подаване на заявката, т. е. от 18.12.2015 г., е бил продължен с 6 дни и е изтекъл на 24.03.2016 г. Съобразен със закона от тази гледна точка е доводът на ищеца, че от 25.03.2016 г. ответникът е изпаднал в забава, която е продължила до деня на плащането на договореното задължение, а именно до 4.05.2017 г. За този период дължимото обезщетение за забава, съгласно чл. 86 ЗЗД, е в размер на законната лихва, т. е. върху главницата от 238 203, 39 лв. обезщетението е в размер 26 870, 53 лв. По изложените съображения първоинстанционният съд е уважил претенцията на ищеца изцяло - до предявения размер от 26 851, 48 лв. и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е правилно като краен резултат. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която се претендира обезщетение за забавено плащане, начислено за периода от 25.03.2016 г. до 4.05.2017 г. върху сумата от 238 203, 39 лева във връзка с изпълнението на Договор № 395/02.09.2014 г. за безвъзмездна финансова помощ, която съобразно задължителните указания на смесения петчленен състав на ВКС и ВАС, дадени с Определение № 88 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 49/2018 г., независимо от липсата на изрична уредба в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) на настоящата хипотеза, по съображения, че "забавеното плащане е индивидуален административен акт, съответно и породените от него последици се регулират с метода на власт и подчинение и спорът за условията, при които е следвало да бъде издаден и за породените с него последици, е административноправен". Като допълнителен аргумент относно компетентността на административния съд, смесеният петчленен състав е посочил обстоятелството, че с изменението на чл. 128, ал. 1 АПК (ДВ бр. 74/20.09.2016 г.) законодателят е поставил в компетентност на административните съдилища заварените съдебни производства по административните договори, които са извън приложното поле на § 10, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 19ж, ал. 2 АПК (в редакцията й след изм., бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) тъй като исковата молба е подадена на 25.09.2017 г., т. е. преди влизане в сила на посочените изменения. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В специалния закон - ЗУСЕСИФ, не е предвидена подобна хипотеза. В съответствие с чл. 127, ал. 2 АПК, съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането. Разпоредбата на чл. 19ж АПК, в приложимата редакция към ДВ, бр. 74 от 2016 г., предвижда реда за оспорване на административния договор, която следва да намери приложение и в случая, предвид липсата на изрична хипотеза или това е редът по глава десета, раздел I. Доколкото съдът е разгледал иска именно по този ред, неправилното позоваване на съответната редакция на чл. 19ж АПК не прави решението материално незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 6 предвижда в срок до три месеца от регистриране на заявката за плащане заедно с всички необходими документи, доказващи извършената инвестиция по проекта, ДФЗ - Разплащателна агенция (РА) да изплаща безвъзмездната финансова помощ на бенефициера. В случай на нередовност на документите по чл. 33, ал. 1, т. 1 или непълнота и неяснота в заявените данни и посочените факти ДФЗ - РА писмено уведомява бенефициера, който в срок до 10 работни дни от деня на получаване на уведомлението може да отстрани констатираните нередовности, непълноти и/или неясноти чрез представяне на допълнителни и/или нови документи, извън посочените, съгласно приложение № 4 (чл. 33, ал. 2 от Наредба № 6). В съответствие с чл. 33, ал. 3, т. 1 от Наредба № 6, тримесечният срок може да бъде удължен, когато е изпратено писмо за отстраняване на нередовности, със срока за получаване на отговор по ал. 2. Твърдението на касатора за наличие на предпоставките на чл. 33, ал. 3, т. 2 от Наредба № 6 поради необходимост от становище на управляващия орган, относно събрани документи и информация, създаващи съмнение за нередност, не се подкрепя от събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсват доказателства за издадена заповед на изпълнителния директор на ДФЗ - РА в тази насока, каквито са предвижданията на посочената норма. В съответствие с чл. 28 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за неуредените в него въпроси, се прилагат разпоредбите на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Съгласно чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Размерът на законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения. В процесния случай, заявката е подадена на 18.12.2015 г., като тримесечният срок по чл. 33, ал. 3, т. 1 от Наредба № 6 е изтекъл на 18.03.2016 г. (присъствен ден). Правилно съдът е приел, че този срок следва да бъде удължен с 6 дни (срокът, в който е получен отговора от бенефициера) и същият е изтекъл на 24.03.2016 г. (присъствен ден), като от 25.03.2016 г. ответникът е изпаднал в забава. Плащането е извършено на 4.05.2017 г. За периода 25.03.2016 – 4.05.2017, сумата на лихвата е 26 870, 53 лева (изчислена с лихвен калкулатор на Национална агенция по приходите). В случая съдът неправилно е определил размера на лихвата на 26 851, 48 лева, но тъй като настоящото производство е образувано по касационна жалба на ИАРА, съдът не може да влошава положението й. Дружеството не е обжалвало решението в тази част, поради което приетото по отношение размера на законната лихва, не може да бъде променяно от касационния съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, касаторът следва да заплати на "Елсед Варна" АД своевременно претендираните разноски в размер на 1 500 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.10.2019 г. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,