Решение № 9594 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2010 г.

ВАСI отделение08.07.2010 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/4.01.2010 г. по адм. д. № 1388/2009 г. на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9594 от 8.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2907/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Транстрой стил" ЕООД моли да бъде отменено решение № 3/4.01.2010 г. по адм. д. № 1388/2009 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 030802517/02.02.2009 г. на ТД-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Варна, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Транстрой стил" ЕООД против РА № 030802517/02.02.2009 г. на ТД-Варна. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от редовно овластен орган след проведена по ДОПК ревизия. С ревизионният акт не е признато право на приспадане на данъчен кредит по 3 бр. фактури от м. 7 - 9.2006 г. с предмет СМР, изададени от "Домостроител" ЕООД на основание чл. 65, ал. 4, т. 3, чл. 64, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 9 ЗДДС (отм.), тъй като услугите не са реално осъществени. В РА е констатирано, че с 12 бр. работници изпълнителят не е бил в състояние да осъществи фактурираните значителни по обем СМР, нито е представил фактури за всички необходими материали за този обем строителни работи. Данъкът по фактурите не е отразен в сметка 4532. Бил е сключен договор между касатора и Община - Аксаково за извършване на СМР. Възложените работи са били изпълнени и приети с протоколи от м. 8 и 9.2006 г. Вещото лице е дало заключение, с което са потвърдени констатациите в РА относно броя наети лица, а също, че в периода на изпълнение на СМР изпълнителят е работил по още 19 бр. договори с предмет СМР и не е ползвал подизпълнители. Съдът е приел, че в съдебното производство не е установено доставчикът да е имал достатъчно работници, за да изпълни фактурираните СМР. Към приемо-предавателните протоколи са приложени анализи с описание на извършени СМР, за които съдът е приел, че не всички съдържат количествено и стойностно описание на извършените СМР. А протоколът от 29.09.2006 г. няма подписи и печати на инвеститор и изпълнител. Съдът е приел, че описаните в анализите СМР не отговарят на възложените СМР с договора с общината. Приел е също, че не е установено изпълнителят да разполага с техническа и кадрова обезпеченост да изпълни доставките. Приел е, че представените счетоводни доказателства установяват извършването на счетоводни операции, но не и реално осъществяване на доставките. Представените фактури за закупен бетон са с различна марка от бетона вложен в СМР според протоколите и анализите към тях. Приел е също, че не е установено осъществяване на доставките по процесните фактури. В частта по ЗКПО (отм.) в РА е увеличен финансовия резултат на касатора с разходите по същите фактурите на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 14, ал. 1 и чл. 15 ЗКПО (отм.), тъй като разходите по фактурите с неосъществени доставки са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Съдът е приел, че РА и в тази част е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите по ДРА, събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съответна на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил подробно констатациите в РА относно възможността на изпълнителя да осъществи доставките, събраните доказателства, заключението на вещото лице и е достигнал до обоснован извод, че в съдебното производство не са събрани доказателства, установяващи осъществяване на доставките от издателя на фактурите. Вещото лице е дало заключение, че по две от фактурите данъкът е начислен по сметка 4532, като за третата фактура не е установил начисляване на данъка в счетоводството на доставчика. Вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, а е работило само по представени му документи, не е дало заключение за редовността на счетоводството на доставчика, от което следва, че в съдебното производство не е установено начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) по спорните фактури предвид чл. 51 и чл. 54 ДОПК. Протоколите образец 19 за приемо-предаване на СМР между общината и касатора и между касатора и изпълнителя "Домостроител" ЕООД са подписани от неизвестни лица и нямат печати на дружествата и общината, и обосновано съдът е приел, че не установяват осъществяване на описаните СМР. При разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение не са допуснати процесуални нарушения от съда. Неоснователен е доводът на касатора, че не са обсъдени заключението на вещото лице и неговите възражения по РА. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,