Решение № 7947 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2017 г.

Решение № 7947 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13033/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на "Международни прояви" ООД, със съдебен адрес: гр. С., ул. П.. М. Б., №..., офис 2, представлявано от Й. И. - управител, срещу решение № 5563/04.10.2017 г., постановено по адм. д. № 9461/2016 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221015004140-091-001/08.03.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1363/09.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. Според касатора решението е издадено в нарушение на закона, поради неправилното му приложение, а по отношение на някои от доставчиците е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Не е ясно защо и в резултата на какво съдът е формирал изводите си, тъй като са преповторени изводите на приходните органи послужили за издаване на ревизионния акт. Не е съобразена последващата реализация на доставките, която се установява от предмета на дейност на дружеството, която е свързана с организацията на различни мероприятия свързани в обществената сфера. Въз основа на горното се твърди незаконосъобразност относно правото на приспадане на данъчен кредит и като е потвърдил този отказ съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., оспорва касационната жалба и намира, че е неоснователна. Не са налице сочените касационни основания, поради което моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Признаването на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, предполага наличие на реално осъществена доставка. Такава реалност в конкретния случай не е установена. Предлага, решението като обосновано и правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил ревизионен акт № Р-22221015004140-091-001/08.03.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с решение № 1363/09.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в следствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 25 160.20 лв. и лихви в размер на 3 613 лв., за данъчни периоди м. 06.2014 г.; м. 07.2014 г.; м. 09.2014 г. и м. 12.2014 г. Съдът е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила и материално правните разпоредби. За да обоснове своите изводи за законосъобразност на ревизионния акт, решаващият състав на АССГ е изложил следното: Издадените фактури от доставчиците: "В. к." ЕООД; "Д." ЕООД; "П. БГ" ЕООД; "СДИ Е. 2014" ЕООД и "С. Р. П." ЕООД, не отразяват реални доставки на рекламни материали и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което данъкът се явява начислен неправомерно и не възниква право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното лице. В мотивите на решението, АССГ е обсъдил осъществените доставки по отделно, както и събраните доказателства за всеки от доставчиците. Приел е, че макар да са представени договори между доставчика и получателя по фактурите, да е установено осчетоводяването на тези фактури и отразяването им в дневниците за продажби и справките декларации, не може да бъде направено заключение за реалност на извършените услуги и доставки на стоки. Освен липсата на доказателства за реалност на доставките, като допълнителни аргументи в подкрепа на извода за законосъобразност на ревизионния акт, са посочени обстоятелствата, че доставчиците не са намерени на посочените от тях адреси за връзка, някои от тях са дерегистрирани по инициатива на органите по приходите и не на последно място не е установено дали са имали техническа и материална обезпеченост да осъществяват фактурираните доставки. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Преценката на първоинстанционния съд за липса на реално извършени доставки на стоки и услуги не се споделя от касационната инстанция. Основната дейност на ревизираното лице е свързана с организиране на мероприятия и форуми, осъществяване на конгресен туризъм, обучения и т. н., в различни сфери на обществения и икономическия живот. Процесните фактури са свързани с осъществяването на тази дейност. Представени са договори за организация на проявите: ХIV Национален конгрес по кардиология в периода от 02 - 05.10.2014 г. /Договор от 24.06.2013 г./; Симпозиум "Превенция на сърдечно-съдови заболявания" /договор от 09.01.2014 г./; Европейски конгрес по затлъстяване /ЕСО 2014 г./, с договор от 10.10.2013 г., като процесните фактури са издадени във връзка с изпълнението им. Във връзка с тях са изработвани различни рекламни материали /чанти с лого; сертификати; баджове/ осигурявана е организация на мероприятието /създаване на електронен сайт за резервации, обслужване на залите, осигуряване на трансфер и т. н./. За организацията и провеждането на проявите е съставена необходимата счетоводно-отчетна документация. Противно на приетото от АССГ, настоящата инстанция намира, че са представени доказателства, които установяват предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит. Между ревизирато лице и неговите доставчици са установени договорни отношения /вж. стр. 316 и стр. 379 от делото на АССГ/. Договорите са сключени по повод организацията на конкретни събития изрично посочени в тях, за които са сключени договорите описани по горе. За възложените поръчки са съставени необходимите документи, като в тях е вписано от какви материали или стоки има нужда организатора. Съставени са приемо-предавателни протоколи, които са подписани от двете страни. Тези доказателства, неправилно са преценени в мотивите на съдебния акт, като е посочено, че макар и да се удостоверява наличието на договори и счетоводно отразяване на фактурираните доставки не е доказана тяхната реалност. Вярно е, че само редовно воденото счетоводство у доставчика и получателя по фактурите, не е основание да се признае право на данъчен кредит, но в конкретния случай са налице и други доказателства от които е видно, че доставките са реализирани. Установено е при условията на пълно доказване договарянето, извършването, приемането на доставките, както и резултата от тях. От заключението на изслушаната по делото експертиза е видно, че е налице счетоводно отразяване на поръчките и извършването на разплащане между страните по договорите. Поръчките са направени въз основа на сключени договори, стоките са индивидуализирани, посочена е единична и обща цена, като и за кое събитие са необходими. Всяка от поръчките е по повод конкретно организирано събитие. И най-важното в случая е, че за извършените доставки са съставени приемо-предавателни протоколи надлежно подписани и оформени. Допълнително доказателство относно реалността на доставките, са и съставените протоколи от работни срещи между страните по договорите, на които са уточнявани параметри на отделените видове рекламни материали и услуги. Тези доказателства опровергават възприетото от съда, че не са събрани доказателства които да установяват кой и как е възложил заданията, кой е осъществил поръчките и съответно ги е приел. Представени са и доказателства относно последващата реализация на доставките. Правилно касатора се позовава на практиката на СЕС, като поддържа твърдение, че не са налице причини да се изследват въпросите относно техническата и материалната обезпеченост на преките доставчици. Обстоятелството, че някои от доставчиците не са открити и че няма данни за счетоводната им отчетност не може да бъде отчетено като факт, препятстващ възникването на правото на данъчен кредит на ревизираното лице. В хода на ревизионното и съдебното производство са представени голям обем доказателства, които установяват кореспонденция между страните по сделката, предмета на доставките е в достатъчна степен индивидуализиран, приемо-предавателните протоколи са двустранно подписани и са представени убедителни доказателства за последвала реализация, както и отчитане на приходите от нея. Не следва да се игнорира и фактът, че е налице възможност за проследяване на стоките и услугите по счетоводни данни, така както е посочило вещото лице и въз основа на което е изготвило заключението си. Горните констатации налагат извод за реалност на осъществените доставки. В този смисъл следва да се съобразят и решенията по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Няма данни и за наличие на измама, така че въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обоснова правото си на приспадане е част от тази измама. Като е потвърдил ревизионния акт, явяващ се незаконосъобразен съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което да се отмени ревизионния акт като незаконосъобразен по отношение на отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от "В. к." ЕООД; "Д." ЕООД; "П. БГ" ЕООД; "СДИ Е. 2014" ЕООД и "С. Р. П." ЕООД. При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските. Касаторът е направил своевременно искане за присъждане на разноските пред двете инстанции, като същите следва да му бъдат присъдени за две съдебни инстанции в размер на 3 475 лв., съгласно приложен списък на същите. С оглед на изложеното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК