Решение № 651 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Д., [ЕГН], чрез адв. Станимиров, срещу Решение 3872/26.04.2024 г., постановено по адм. дело 2757/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р 16001620007965-091-001/25.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 512/24.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение е оспорен решаващият извод на съда за осъществен фактически състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК спрямо жалбоподателя. Твърди се, че отговорността на лицето за задължения на дружеството е ангажирана неправомерно, тъй като от доказателствата по делото не се установява да е получавало дивиденти. Доколкото са теглени суми от сметки на дружеството, същите са използвани за разплащане към доставчици и служители. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, касаторът, представляван от адв. Станимиров, моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р 16001620007965-091-001/25.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 512/24.09.2021 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Г. Н. Д. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК за дължими от Етерика 1 ЕООД публични задължения в размер на 34 115,36 лв. главници, заедно с лихви в общ размер на 11 373,22 лв., както следва: вноски за УПФ осигурители за периода 01.06.2017 г. 30.09.2018 г. в размер на 848,93 лв. главница, ведно с лихви в размер на 290,58 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2017 г. 30.09.2018 г. в размер на 1 450,71 лв. главница, ведно с лихви в размер на 496,84 лв.; вноски за ЗО осигурители за периода 01.06.2017 г. 30.09.2018 г. в размер на 1 365,17 лв. главница, ведно с лихви в размер на 467,18 лв.; данък върху доходите на ФЛ свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.07.2017 г. 30.06.2019 г. в размер на 540,00 лв., ведно с лихви в размер на 152,12 лв.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода 01.07.2017 г. 30.09.2017 г. в размер на 1 570,00 лв., ведно с лихви в размер на 581,38 лв.; вноски за ДОО осигурители за периода 01.06.2017 г. 30.09.2018 г. в размер на 3 371,49 лв. главница, ведно с лихви в размер на 1 151,34 лв.; корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г. в размер на 8 416,88 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 468,89 лв. и ДДС за периода 01.06.2017 г. 31.07.2018 г. в размер на 16 552,19 лв. главница, ведно с лихви в размер на 5 747,97 лв. В рамките на ревизионното производство е установено, че Д. е едноличен собственик на капитала и управител на Етерика 1 ЕООД, считано от 08.06.2017 г. За събиране на просрочени публични задължения на Етерика 1 ЕООД, в общ размер на 79 625,83 лв., от които 66 741,31 лв. главница и 12 884,52 лв. лихви, е образувано изпълнително дело 160066721/2016 г. На дружеството са наложени обезпечителни мерки запор на банкови сметки, запор на налични и постъпващи парични средства в касата на дружеството и запор на ценни книги. През 2017 г. има извършено погасяване на публичните задължения за сумата от 6 110,72 лв. След извършени справки по реда на чл. 212 ДОПК и анализ на имущественото състояние на Етерика 1 ЕООД е прието, че не се установяват притежавани от дружеството активи, с които да се обезпечат задълженията му. С Протокол от 07.03.2019 г. е извършена прекатегоризация на дълга в несъбираем. С оглед това, по отношение на Д. са предприети действия по установяване наличие на предпоставки, обуславящи ангажиране отговорността му по чл. 19 ДОПК. На ревизираното лице, чрез пълномощник, са връчени 2 броя ИПДПОЗЛ, като не са представени изисканите обяснения и достъп до счетоводната документация на Етерика 1 ЕООД. В хода на ревизията е изискана информация от Райфайзен Банк България ЕАД, където дружеството има банкови сметки, като е установено, че за периода 08.06.2017 г. 04.01.2018 г. Д. и упълномощените от него лица Д. Д. (брат) и Н. Д. (баща) са извършвали тегления на парични суми в общ размер на 73 280,00 лв., като не са представени доказателства за внасянето им на каса или за използването им във връзка с икономическата дейност на Етерика 1 ЕООД. При извършена насрещна проверка на Етерика 1 ЕООД и посещение на деклариран адрес за кореспонденция не е открит представител на дружеството, съответно не са представени изисканите с ИПДПОЗЛ документи. Съгласно данни от публикувани за 2017 г. и 2018 г. ГФО, подписани от Д., е установено, че към 31.12.2017 г. Етерика 1 ЕООД е разполагало с парични средства по каса и по банкови сметки в размер на 90 000 лв., а към 31.12.2018 г. с 65 000,00 лв., като от приходните органи е формиран извод, че дружеството е разполагало с достатъчен паричен ресурс, за да покрие задълженията си, което умишлено не е сторено от управителя. За да ангажира отговорността на Д. по реда на чл. 19 ДОПК, ревизиращият екип е приел, че действията във връзка с изтеглените от него и от членове на семейството му суми в общ размер на 73 280,00 лв. съставляват предвидената в ал. 2, т. 1, предложение първо на нормата хипотеза извършени са плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент. Изложени са съображения, че въпреки знанието на Д. за задълженията на Етерика 1 ЕООД, изтеглените суми не са използвани за погасяването им, което е довело до намаляване имуществото на дружеството и невъзможността да бъдат събрани. Обоснована е и пряка причинно-следствена връзка между поведението на управителя и несъбираемостта на публичните задължения от прекия длъжник Етерика 1 ЕООД. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено и извършено от компетентни за целта органи, ревизионният акт е издаден от органите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Формираният извод за материална законосъобразност на акта е мотивиран с наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, обуславящи ангажиране отговорността на Д. за задължения на Етерика 1 ЕООД. Прието е за безспорно установено, че ревизираното лице е било управител на Етерика 1 ЕООД през данъчните периоди, за които му е вменена отговорност по чл. 19 ДОПК за задължения на представляваното от него дружество. Според съда е налице недобросъвестно поведение на управителя, довело до невъзможност за погасяване публичните задължения на дружеството, тъй като Д. е допуснал извършване на действия по разпореждане с парични средства от банковите сметки на дружеството, както лично, така и посредством упълномощените от него лица баща и брат. Паричните средства по банковите сметки биха били достатъчни за погасяване на задълженията, възлизащи на 45 488,58 лв., дори при съобразяване заключението по ССчЕ, според което изтеглените суми се равняват на 66 680,00 лв., а не както са приели приходните органи на 73 280,00 лв. По отношение твърденията на Д., че изтеглените суми са използвани във връзка с дейността на дружеството за разплащания към доставчици и персонал, е прието, че същите не срещат опора в доказателствения материал по делото. Първични счетоводни документи (фактури) и счетоводни регистри са представени едва в хода на съдебното производство, като част от представените фактури касаят периоди, през които Д. не е бил управител или не кореспондират с теглените суми. Представените от дружеството данни се разминават с движението на парични средства по сметките на Етерика 1 ЕООД. Не е представен хроногичен регистър на сметка 510 Каса, поради което защитната теза на лицето за извършени разплащания към доставчици и персонал е приета от съда за недоказана. Административният съд е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между извършените от Д. действия и невъзможността задълженията на дружеството да бъдат събрани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, след подробно обсъждане на приетите по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят от настоящия касационен състав. Приложимият в случая фактически състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК урежда изчерпателно елементите, които следва да са установени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в т. 1 или т. 2 на чл. 19, ал. 2 ДОПК действия; 4. Невъзможност да бъде погасено вземането - чрез допустимите доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество да покрие съществуващите публични задължения; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намаляването на имуществото на задълженото лице, водещо до невъзможност да бъдат погасени задълженията; 6. Граници на отговорността - по арг. от чл. 19, ал. 4 ДОПК същата е ограничена до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. Безспорно е установен първият елемент през ревизираните периоди Д. е управител на Етерика 1 ЕООД. Дружеството има непогасени задължения, за събирането на които е образувано изпълнително производство, връчени са покани за доброволно изпълнение, наложени са обезпечителни мерки, но е установено, че не притежава активи и банкови сметки за обезпечаване на дълга, което сочи изпълнение и на втората, и четвъртата предпоставки, посочени по-горе, обуславящи правомерното ангажиране отговорността на лицето по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Спорният по делото въпрос се свежда до размера на изтеглените от Д. и пълномощниците му суми от банкови сметки на Етерика 1 ЕООД и дали същите са използвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Основната защитна теза на лицето е, че теглените от него и упълномощените от него лица суми са разходвани във връзка със заплащане на фактури в брой към доставчици, както и на трудови възнаграждения. В тази насока правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на ревизията, въпреки редовно връчените искания, от Д. не са представени обяснения и писмени доказателства във връзка с изтеглените средства от сметки на дружеството и за използването им за дейността на дружеството. Едва в хода на съдебното производство са представени обобщени данни, под формата на справки, за извършени разплащания по фактури към доставчици, първични счетоводни документи /фактури, с фискални бонове и вносни бележки/, както и справки за изплатени суми на лица, работили по трудови правоотношения. Правилно е прието от административния съд, че представените писмени доказателства не доказват по категоричен начин, че паричните средства, изтеглени от банковите сметки на дружеството са ползвани във връзка с дейността на Етерика 1 ЕООД. Това е така, тъй като сумите са изтеглени в периода от 09.06.2017г. до 04.01.2018 г., а според приложената справка плащания към доставчици са извършени по издадени фактури през периода от 01.01.2017г. до 08.06.2017 г., когато управител на фирмата е била майката на жалбоподателя - И. Д.. Твърденията, че са извършени плащания по фактури към доставчици през 2018 г., също се явяват недоказани, тъй като в този период не са установени изтеглени парични средства в брой. При преценката на доказателствената стойност на представените първични счетоводни документи съдът е съобразил, че по делото не е представен хронологичен регистър на сметка 501 за движението на парични средства, установяваща размера на внесени по сметката суми в брой, съответно изтеглени от банковата сметка и изразходвани за разплащания в брой. Фактурите, издадени от доставчици и приложените фискални бонове не установяват по несъмнен начин извършване на плащане по същите и то със сумите, изтеглени от управителя и упълномощените от него лица. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че съгласно представените пред съда счетоводни регистри на Етерика 1 ЕООД към 01.01.2017 г. касовата наличност е в размер на 171 091,33 лв., което препятства установяването за какви цели, свързани с дейността на дружеството са използвани конкретно изтеглените в брой суми. Следва да бъдат споделени и мотивите на административния съд във връзка с твърденията на Д. за изплащане на трудови възнаграждения с изтеглените суми. Установено е разминаване между информацията в представените рекапитулации за работни възнаграждения и данните от ГФО, като липсват и доказателства за размерите на уговорените възнаграждения. Както плащането към доставчици, така и на работни заплати, е невъзможно да се обвърже с изтеглените средства, тъй като не е налице конкретно счетоводно отразяване на такива операции в счетоводството на дружеството, а и не са представени разходни касови ордери, отразяващи на кое подотчетно лице, в какъв размер и на какво основание са изплатени тези парични суми. Съдът е изложил подробни мотиви за некредитиране на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да се повтарят. Същото не кореспондира със събраните при ревизията и приетите по делото писмени и гласни доказателства, като част от констатациите са направени въз основа на документи, които не са представени по делото. Недоказани са твърденията на Д., че част от изтеглените суми са свързани с получен от него дивидент от дружеството, който е внасян по по банкови сметки на Етерика 1 ЕООД, а в последствие теглен. Констатацията на експертизата, че по банковите сметки са превъртани едни и същи средства в общ размер на 31 400 лв. (получен дивидент) не е обоснована с представени по делото доказателства, е по-скоро предположение на вещото лице, както правилно е приел съдът. Представените в настоящото производство писмени доказателства не са нови, приложени са и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства, приети по делото. Гореизложеното обуславя правилност на извода на приходните органи, възприет и от съда, че действията по разпореждане с имущество (финансови средства) на дружеството представлява скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а" от ДР на ЗКПО. В случая, Д. се е разпоредил с финансови средства на управляваното от него дружество, като не е ангажирал доказателства, че същите са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Установено е недобросъвестното поведение на управителя и наличието на причинно-следствена връзка между действията му по разпореждане с имущество на дружеството и невъзможността за погасяване на публичните задължения. Несъмнено същите са довели до намаляване на имуществото на Етерика 1 ЕООД, рсп. до невъзможност за погасяване на публичните му задължения, които са възникнали и са били дължими именно в периодите, в които финансовите средства са теглени от управителя, но не са използвани за дейността на търговеца, нито за погасяване на задълженията му. Отговорността на лицето за невнесените и изискуеми задължения на Етерика 1 ЕООД е до размера на намалението на финансовите активи на дружеството 66 680,00 лв. Задълженията на дружеството са в по-малък размер, поради което в случая е изпълнено и изискването на чл.19, ал. 4 ДОПК. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 4 289,09 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението не е прекомерно, тъй като съответства на правната сложност на делото и на обема на осъщественото процесуално представителство на ответника в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение