Решение № 11374 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от НАДЕЖДА ВИ СТРОЙ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Позитано 15, ет. 6, ап. 16 ЕИК 202756436, подадена чрез пълномощника адвокат Дабков, против Решение 5658/20.05.2024 г., постановено по адм. дело 2805/2024 год. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ23020411/29.03.2023 г. на гл. инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Ловеч. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Направено е искане за неговата отмяна и обявяване за нищожен на процесния административен акт поради противоречието му с материалния закон с оглед липсата на всички реквизити на трудов договор. Претендират се направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Ловеч с представено писмено становище от ст.юрисконсулт Деков оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като изчерпателно мотивирано, съответстващо на закона и съдебната практика. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Надежда Ви Строй ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ23020411/29.03.2023г, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружеството-касатор и Ю. М. Ш. на длъжност шпакловчик , считано от 06.03.2023г. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че нищожен е само този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен. С оглед изложеното в жалбата и направеното искане за прогласяване на нищожност първоинстанционният съд е извършил проверка относно компетентността на органа издал оспорения акт, спазването на установената писмена форма, спазването на правилата при издаване на акта, които са могли да повлияят на волеизявлението, както и наличието на материалноправни предпоставки за издаване на акта. След извършената задълбочена проверка първоинстанционният съд е отхвърлил искането за прогласяване на нищожност на обжалвания акт като е приел, че е издаден от компетентен орган, не са налице твърдяните пороци във формата на акта и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на съответствието на акта с материалния закон съдът е обосновал, че същият е издаден на основание чл.405а, ал.1 от КТ вр. с чл. 405а, ал. 2 от КТ, съгласно която норма когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тази връзка като неоснователно е преценено възражението на касатора, че постановлението е лишено от законова основа и е с невъзможен предмет. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Изискванията за законосъобразност на административните актове са посочени в чл.146 от АПК : актът да е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалноправните разпоредби по издаването му, да са спазени материалноправните разпоредби относно съдържанието му и да е съобразен с целта, която преследва законът. Неспазването на някои от тези изисквания води до отмяна на незаконосъобразния административен акт. Съобразно легалните критерии за унищожаемост, само съществените нарушения на изискванията за валидност, които дават отражение на съдържанието на акта и волеизявлението на административния орган, водят до пороци, които обуславят неговата нищожност. За да е налице нищожен административен акт, той трябва да е лишен от законова основа и да е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма за издаването му, а също така и да е издаден от некомпетентен орган, т. е. трябва да е засегнат от такъв съществен порок, който го прави невалиден. Законодателят не е въвел нормативни изисквания за разграничение на нищожните от унищожаемите актове. Такива са въведени от практиката, като нищожността винаги се свързва с особено тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането на акта в правната действителност В случая не са налице такива особено съществени нарушения, които да опорочат волеизявлението на административния орган до степен липса на валиден административен акт. С оглед на посочените съображения и искането, с което е сезиран, съдът намира, че предметът на настоящето производство се свежда до проверка на компетентността на органа, издал оспорения акт, спазването на установената писмена форма, спазването на правилата при издаването му, които биха повлияли на самото волеизявление и спазването най-общо на материалния закон във връзка с разпоредителните действия на ответника. Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ23020411/29.03.2023 г. е издадено от контролен орган на инспекция по труда, съгласно изискването на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Според нормата на чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", приет с ПМС 313 от 05.10.2022 г, служителите в териториалните дирекции "Инспекция по труда" имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. Правомощието за издаване на постановления от вида на процесното е уредно в чл. 23, ал. 1, т. 2 от правилника, според който при установяване на нарушение на трудовото законодателство се издава постановление по чл. 405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Местоработата на Ю. М. Ш. на длъжност шпакловчик според данните по преписката е в гр. Ловеч. Предвид това и с оглед цитираната норма на чл. 21, ал. 4 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Напълно се споделя изводът на първоинстанционния съд, че административният орган при съобразяване с всички писмени доказателства по делото правилно и обосновано е приел осъществяваната от Ш. дейност за такава в изпълнение на трудови функции. Поради това тя безспорно представлява предоставяне на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Установени и изрично посочени в оспореното постановление са следните елементи на трудовото правоотношение, които законът в чл. 66, ал. 1 КТ изисква да бъдат отразени в трудовия договор наименование на длъжността, характер на работа, работно място и работно време, дължимо трудово възнаграждение в пари, начало на изпълнението. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че липсата на отразяване на останалите елементи от минимално необходимото договорно съдържание по цитираната правна норма води до недействителност на трудовия договор, респективно на постановлението за обявяване на трудово правоотношение. Дори да не са отбелязани, по отношение на тях се прилагат съответните правила, предвидени в КТ, което изключва пороци на такъв договор. В случая не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, засягащи правото на защита на адресата или опорочаващи прилагането на материалния закон до степен на нищожност. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт, а процесното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение се основава на относимите и приложими към фактите материалноправни разпоредби. Поради това, като е отхвърлил подадената жалба с искане за прогласяване на нищожност, Административен съд София град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за заплащане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,