Решение № 14144 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2017 г.

Решение № 14144 от 19.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10570/2017 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 3239 от 11.05.2017 г., постановено по административно дело № 12227/2016 г., Административен съд – С.-град е: 1. отменил по жалба на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С." ..№... а, като незаконосъобразна приложената на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) по отношение на дружеството в качеството му на работодател принудителна административна мярка – задължително предписание, обективирано в т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1639607/27.10.2016 г., издадено от Е. Х. и Ш. Х., главни инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град; 2. наредил връщане на преписката на Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3. осъдил Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град да заплати на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД сумата от 550 лева, представляваща сторените по делото разноски. Решението в частта, с която е върната преписката на Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град за ново произнасяне на административния орган, е оспорено с касационна жалба от "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, гр. С., чрез пълномощника юрисконсулт П. К., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон (касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК). Претендира и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град чрез процесуалния представител юрисконсулт С. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, тъй като е подадена от лице за което решението е благоприятно, а в условията на евентуалност – за нейната неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно в атакуваната му част, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. След като я разгледа по същество, настоящият съдебен състав я намира за основателна. С оспореното пред първоинстанционния съд предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка изх. № ПР1639607/27.10.2016 г. по описа на Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град, на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, гр. С. ("Кауфланд") в качеството му на работодател е наредено при изготвяне на графици за работа да осигурява на работниците и служителите за обекта, магазин "Кауфланд", филиал "Младост" в гр. С. непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа, съгласно изискванията на чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда. За да намери сезиралата го жалба на "Кауфланд" за основателна, а оспореното с нея предписание за незаконосъобразно, Административен съд – С. - град е приел, че то е издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административно-производствените правила, а именно разпоредбата на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелства от значение за случая. В мотивите на проверяваното решение акцентът е поставен върху обстоятелството, че оспореният административен акт е издаден при липса на събрани относими доказателства и съответно той би имал друго съдържание, като административният орган е следвало до констатира, че е налице промяна в смените на служителката Павлова, като от втора преминава в първа смяна и, че няма нарушение на седмичния минимум от 24 часа за почивка. Допълнително е посочено, че при издаване на акта не е взет предвид и чл. 31, ал. 5 от Правилника за вътрешен трудов ред в "Кауфланд", който на основание чл. 181, ал. 5 от КТ предвижда при промяна на смените, че непрекъснатата седмична почивка следва да е минимум 24 часа, в случаите, когато действителната и техническата организация на работата в отделния обект на дружеството налага това. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на предписание, което подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт в оспорената част е неправилен. Проверяваното решение е постановено при нарушение на приложимия за казуса материален закон. Направените във връзка с това възражения на касатора са основателни. С разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 от КТ контролните органи на инспекцията по труда са овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В хипотезата по т. 1, предложение първо, контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство. Административният орган е посочил правни основания за предприетата от него принудителна административна мярка, а именно чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда, регламентиращ минималния размер на седмична почивка, който повелява при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд в насока, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, са правилни, но в случая съдът не е следвало да връща преписката на Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град за ново произнасяне. Въпрос на конкретна преценка по всяко дело е дали след отмяната на административния акт преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне или съдът решава спора по същество. В случая административното производство за извършване на проверка за предотвратяване на нарушения на трудовото законодателство и съответно за налагане на принудителни административни мерки под формата на задължителни предписания на работодателя започва по инициатива на административен орган – контролните органи на инспекцията по труда, а не по искане на "Кауфланд" за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Като е върнал преписката за ново произнасяне съдът е постановил решение в оспорената част извън хипотезата на чл. 172, ал. 2 вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, с което е постановил неправилен по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК съдебен акт в тази част. При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за осъществената от юрисконсулт П. К. защита пред настоящата инстанция, където заплащане на такова възнаграждение също е поискано своевременно. Поради това и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от ответника по касация). На основание чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК на касатора следва да бъде присъдена и заплатената от него държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 25 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 3239 от 11.05.2017 г., постановено по административно дело № 12227/2016 г. по описа на Административен съд – С.-град, в частта, с която е върната преписката по т. 1 от Протокол № ПР1639607/27.10.2016 г., на Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град за ново произнасяне на административния орган. ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – С.-град, адрес гр. С., ж. к. "Изток", ул. "Л. С." .№..., да заплати на "К. Б. ЕООД енд Ко" КД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С." ..№... а, сумата общо от 125 (сто двадесет и пет) лева за деловодните разноски, направени за производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.