Решение № 54 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2011 г.

Решение № 54 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4580/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Благоевград, срещу решение № 188 от 18.02.2011 г. по адм. дело № 620/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Нено Тодоров Айков, от гр. Благоевград, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 188 от 18.02.2011 г. по адм. дело № 620/2010 г., Административен съд - гр. Благоевград, е отменил решение № 23 от 14.06.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5110120080 от 31.03.2010 г. на началник на отдел "Администрация пенсии" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Благоевград. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил от коя категория е положеният от Нено Тодоров Айков в "Сградостроене" ООД труд през периода 28.09.1989 г. до 21.10.1991 г. През цитирания период лицето е работило като началник на строителни обекти. От приетите като доказателства по делото допълнително споразумение към трудов договор № 53 от 25.08.1989 г., трудов договор № 22 от 13.05.1991 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 545 от 23.09.1991 г., е видно, че в графата категория персонал е вписано "ръководен кадър". Неправилно първоинстанционният съд, позовавайки се на съдебно-техническата експертиза, е приел, че с оглед длъжностните характеристики на заеманата от жалбоподателя длъжност и длъжността "технически ръководител", двете длъжности са идентични по условия на труд и вредности, а длъжността "началник на група строителни обекти" е фактически "началник на строителен обект". Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В записа на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) са включени инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително. Прослуженото време на длъжността "началник на група строителни обекти" не се признава за трудов стаж, положен при условията на т. 66и от ПКТП (отм.), защото не може да се приеме, че през спорния период лицето е работило като "началник на строителен обект" или "технически ръководител". Не съществува еднаквост или сходство в характера на извършваната работа по цитираните длъжности. Ако имаше еднаквост или сходство в дейността на работата, то не е било необходимо да съществуват самостоятелни длъжности, за всяка от които има отделна производствена характеристика. При пенсиониране лицата ползват категорията труд на длъжността, на която са назначени и се водят по първично-отчетната документация. Затова трудът на длъжността "началник на група строителни обекти" е от трета категория. Тази длъжност се отнася към контролиращ и ръководен персонал, както изрично е посочено в цитираните по-горе в настоящите мотиви трудови договори. Заключението на вещото лице инж. Веселин Крумов Чамев съдържа интерпретация на длъжностната характеристика на длъжността "началник група строителни обекти" и на длъжността "технически ръководител", която интерпретация не отговаря на съдържанието на тези характеристики. Освен това експертът не е отчел обстоятелството, че тези длъжности са с различен шифър по щатните таблици, което не е случайно. Ето защо не се споделят и съображенията, че условията на труд, при които е работил Айков са еднакви с условията на труд при техническия ръководител. В случая същественото е, че законодателят в разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.) категорично е определил, че от втора категория е труда на инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО Министерският съвет е този, който определя кой труд към коя категория се причислява, вземайки предвид характера и особените условия на труд. В тази връзка липсва правно основание разпоредбата на т. 66и ПКТП (отм.) да се тълкува разширително. Стигайки до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна и спорът е изцяло правен. Ето защо обжалваното решение се отменя и вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което подадената жалба се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,