Решение № 5401 от 6.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Делектра ЕООД, с [ЕИК], чрез упълномощен процесуален представител - адв. В. Дончева, срещу Решение 6418 от 05.11.2021 г., постановено по адм. д. 920 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2021 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение 253 от 17.12.2020 г., издадено от заместник - министъра на околната среда и водите, за отказ за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане (след изменението му по т. I.1 с Решение 247 от 05.08.2010 г., издадено от министъра на околната среда и водите) от язовир Дяково 003528 от 03.02.2005 г. на министъра на околната среда и водите, издадено на Делектра ЕООД с цел производство на електроенергия чрез малка водноелектрическа централа (МВЕЦ) Мало село. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че първоинстанционният съд не се произнесъл по всички наведени основания за отмяна на спорното решение, с което било нарушено правото му на защита. Счита, че след като е налице отмяна по съдебен ред на наказателните постановления, издадени срещу Делектра ЕООД за нарушения на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите (ЗВ), административният орган не следва да приема за безспорно извършването и авторството на нарушенията, посочени в тях. Поддържа становище за противоречие с материалния закон на извода на първоинстанционния съд, че изходът от административнонаказателните производства бил без значение за факта на извършване на нарушенията. Наред с това, съдът не е обсъдил наведените с жалбата му доводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспореното решение поради непосочване в него на конкретно правно основание за издаването на отказа (коя от трите хипотези по чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ се приема за нарушена). Съдът не съобразил и релевираното възражение за наличие на порок във формата на спорния акт като немотивиран поради непосочване в какво се състои нарушението от фактическа страна и коя конкретна правна норма е нарушена. В касационната жалба се излагат и доводи, че доколкото в месечния график за м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г. за използване на водите на комплексните и значими язовири няма изрично посочено ограничение за водовземане за МВЕЦ Мало село, то същото има това право съгласно посочения в разрешителното разрешен режим 24 часа в денонощието, в зависимост от нуждите на ТЕЦ Бобов дол. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на сторените в първоинстанционното производство и касационното производство разноски. Представя се списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата, а по същество моли за отмяната на обжалваното решение. Ответникът заместник - министърът на околната среда и водите, чрез упълномощените процесуални представители ст. юрк. В. Иванова и С. Николова, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответната страна се представлява от упълномощени юрисконсулти, които молят за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 77, ал. 3 ЗВ, по жалба на Делектра ЕООД, срещу Решение 253 от 17.12.2020 г., издадено от заместник - министъра на околната среда и водите, за отказ за продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане 003528 от 03.02.2005 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че дружеството е титуляр на Разрешително за водовземане 003528 от 03.02.2005 г. от язовир Дяково, с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ Мало село, издадено от министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с негово Решение 247 от 05.08.2010 г. Административното производство за продължаване срока на действие на издаденото разрешително за водовземане било образувано по Заявление с вх. ПВ-1 от 10.01.2020 г. по описа на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С писмо изх. ПВ-1/17.01.2020 г. директорът на дирекция Управление на водите при МОСВ изискал становище от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) за изпълнение на условията на издаденото разрешително и платените такси. В отговор МОСВ е информирано с писмо вх. ПВ-1/11.02.2020 г., че за периода от края на 2018 г. не са констатирани нарушения по ЗВ. Посочено било, че в сградоцентралата на МВЕЦ Мало село е монтирано измервателно устройство за измерване на ползваните водни обеми от язовир Дяково, пломбирано от БДЗБР. Води се и отчетна документация за ползваното количество води, като е заплатена дължимата такса до края на 2018 г. С писма с изх. ПВ-1/09.03.2020 г. и ПВ-1/24.04.2020 г. от МОСВ е изискана допълнителна информация от БДЗБР. Съдът приел за установено, че на сградоцентралата на МВЕЦ Мало село била извършена проверка, според която ВЕЦ работи в нарушение на режимния график, утвърден от министъра на околната среда и водите за м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г. Съобразил обективираните в тази насока резултати в Констативен протокол КД-01-8 (посочен като такъв с КД-01-98) от 08.01.2020 г. и КД-01-85/06.02.2020 г. Съдът съобразил съставените на дружеството Актове за установяване на административно нарушение (АУАН) КД-04-18/09.03.2020 г. и КД-04-19/09.03.2020 г. и това, че ползването през цитираните два месеца на водни обеми за производство на електроенергия от МВЕЦ Мало село от язовир Дяково, вписан под 15 от Приложение 1 към чл. 13, т. 1 ЗВ, е квалифицирано от административния орган като нарушение на задължението, установено в раздел Лимит на ползваната вода в Разрешително за водовземане 003528/03.02.2005 г. - ползването на разрешения лимит да се извършва В съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от министъра на околната среда и водите, който график е неразделна част от разрешителното. Взел предвид също така, че въз основа на АУАН, в които деянията били квалифицирани като нарушения по чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, от директора на БДЗБР били издадени Наказателно постановление (НП) ПО-02-40/16.07.2020 г. и НП ПО-02-41/16.07.2020 г., отменени с Решение 79 от 19.04.2021 г. по КАНД 74/2021 г. и Решение 100 от 12.05.2021 г. по КАНД 70/2021 г. и двете постановени от Административен съд Кюстендил. С Решение 253 от 17.12.2020 г. на заместник - министъра на околната среда и водите, на основание чл. 78, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВ, е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително за водовземане 003528/03.02.2005 г. При така установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд приел жалбата на Делектра ЕООД за допустима, а по същество за неоснователна. Приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗВ заместник - министър на околната среда и водите, в условията на делегирана компетентност съгласно Заповед РД-138/13.02.2020 г. на министъра на околната среда и водите, в предписаната от закона форма и съдържание, при конкретно изложени в акта фактически и правни основания за неговото издаване. Направил извод, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил, че административният орган правилно и в съответствие с предписанието по чл. 47, ал. 1 от Наредбата за ползването на повърхностни води (приета с ПМС 352 от 14.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г., отм., бр. 25 от 26.03.2021 г.) изискал становище от директора на БДЗБР. Като съобразил разпоредбите на чл. 72, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 и на чл. 78, ал. 2 ЗВ, първоинстанционният съд формирал извод, че законът не въвежда изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на вече издадено разрешително, а въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган, обвързан единствено от изискването по чл. 72, ал. 2 ЗВ - за извършване на проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително. Така мотивирал извод, че ако тези условия не са изпълнени, административният орган е в правото си да постанови отказ. Като съобразил чл. 48, ал. 1, т. 11 и чл. 53, ал. 1 ЗВ съдът приел, че по делото не било спорно неизпълнението от Делектра ЕООД, като титуляр на разрешителното, на неговите условия, в частта Лимит на ползваната вода. Приел, че в периода м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г. дружеството използвало разрешения с разрешителното лимит без да съобрази месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите и явяващ се неразделна част от разрешителното. Като се основал на приобщените по делото доказателства, съдът направил извод, че констатациите на административния орган не се опровергават от тях. Приел, че отмяната на НП ПО-02-40/16.07.2020 г. и НП ПО-02-41/16.07.2020 г. по съдебен ред не отрича фактическите основания за издаване на оспореното решение за отказ за продължаване на срока на действие на разрешителното за водовземане. Посочил, че административнонаказателната отговорност е различна от производството по чл. 72 и сл. ЗВ. Допълнил, че в мотивите и на двете съдебни решения фактът и авторството на извършените нарушения в условията на издаденото разрешително за водовземане не били отречени. Формирал решаващия извод, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспореното пред него решение, поради което отхвърлил жалбата на Делектра ЕООД. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение приема за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в периода м. декември 2019 г. и м. януари 2020 г. Делектра ЕООД е водовземало без да съобрази месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите, явяващ се неразделна част от разрешителното му, тоест в нарушение на последното. В този смисъл неправилен и необоснован на доказателствата по делото е изводът на АССГ, че в конкретния случай не било спорно, че титулярът на разрешителното не е изпълнил неговите условия в частта Лимит на ползваната вода за процесния период. По делото няма данни, нито е изведено като констатация на административния орган в оспорения акт или в друг документ от преписката, че Делектра ЕООД е нарушило лимита на ползваната вода, определен по издаденото му разрешително за водовземане. В неговия раздел Лимит на ползваната вода е посочено, че той е До 6,207 млн. м3/годишно, като ползването му се осъществява В съответствие с месечен график за използване на водите на комплексните и значими язовири, утвърждаван от министъра на околната среда и водите, който график е неразделна част от настоящото разрешително. Наред с това, разрешеният режим на водовземане е 24 часа в денонощието, в зависимост от нуждите на ТЕЦ Бобов дол, от място на водовземането Водопровод за промишлено водоснабдяване на ТЕЦ Бобов дол от яз. Дяково, гасителна шахта 1 и място на водоползването МВЕЦ Мало село, разположена при гасителна шахта 1 на промишления водопровод за ТЕЦ Бобов дол. От приложените по делото графици за двата процесни периода се установява, че за тези месеци водите от комплексните и значими язовири е следвало да се използват за питейно-битово водоснабдяване, напояване (само за м.12.2019 г.), промишлено водснабдяване, производство на елекроенергия, други цели и осигуряване на минимално допустим отток в реките. По отношение на язовир Дяково (вж. раздели Западнобеломорски басейн, т. 4) е предвидено 0,906 млн. м3 вода (за месец декември 2019 г.), от които 0,300 млн. м3 за питейнобитово, промишлено водоснабдяване и охлаждане на ТЕЦ Бобов дол и 0,721 млн. м3 вода (за месец януари 2020 г.), от които 0,186 млн. м3 за питейнобитово и промишлено водоснабдяване на ТЕЦ Бобов дол, при изрично посочване, че графиците се утвърждават при определени в т. 16 (1-7 за м. 01.2020 г.) условия, между които по т. 1 Поддържането на определените с настоящия график обеми да се осъществява чрез ВЕЦ, а при невъзможност, чрез основен изпускател. Следователно, в съответствие с утвърденото от министъра на околната среда и водите по чл. 53, във вр. с чл. 151, ал. 2, т. 2, б. е ЗВ за двата процесни периода Делектра ЕООД чрез МВЕЦ Мало село е водовземало в зависимост от нуждите на ТЕЦ Бобов дол до разрешените лимити по разрешителното на настоящия касационен жалбоподател и предвиденото в графиците използване на водите на язовира за целите на ТЕЦ Бобов дол. В оспорения отказ липсва констатация МВЕЦ Мало село да е водовземала за различни цели от тези, за които му е издадено разрешителното и за количества, които са различни от разрешените и утвърдените лимити, тоест това е ставало само за нуждите на ТЕЦ Бобов дол. От документите по преписката се установява, че отчетените водни количества по измервателното устройство съвпадат с декларираните от дружеството. Целта на водовземането, за която е издадено разрешителното на Делектра ЕООД Производство на електроенергия чрез МВЕЦ Мало село при разрешен режим на водовземането 24 часа в денонощието в зависимост от нуждите на ТЕЦ Бобов дол и самите нужди на ТЕЦ Бобов дол (вж. Договор 576/23.10.2001 г. между ТЕЦ Бобов дол ЕАД и Делектра ЕООД и декларация от изпълнителния директор) не могат да се разделят, за да се приеме, че в месечните графици МВЕЦ Мало село следва да фигурира на отделна позиция, тоест извън нуждите на топлоелектрическата централа, която е посочена. Видно е и от декларацията на изпълнителния й директор, че заявената и ползвана от ТЕЦ Бобов дол вода е тази, която ползва МВЕЦ Мало село. Констатации, че МВЕЦ Мало село е водовземало количества вода, които са различни и по големи от тези, които са заявени и разрешени на ТЕЦ Бобов дол не са направени в оспорения отказ. Доколкото, както се посочи, Разрешителното за водовземане от язовир Дяково 003528/03.02.2005 г. на министъра на околната среда и водите е издадено на Делектра ЕООД с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ Мало село при разрешен режим 24 часа в денонощието в зависимост от нуждите на ТЕЦ Бобов дол, неясно остава на какъв принцип би следвало в месечните графици ТЕЦ и ВЕЦ да бъдат посочени на отделни позиции за използване на водите на язовир Дяково директно от ТЕЦ и за ползването им от ТЕЦ чрез ВЕЦ. Впрочем, по делото не са представени предходни графици, от които да се установи установена практика на министъра на околната среда и водите относно вписването на МВЕЦ Мало село на отделна позиция. Превратно в оспорения отказ административният орган е тълкувал волеизявлението, направено от името на Делектра ЕООД срещу съставените констативни протоколи и обективирано в писмо от 11.03.2020 г., като необсъдено е останало възражението на дружеството, основано на съществуващия запис в графика относно ТЕЦ Бобов дол и взаимоотношенията между него и МВЕЦ Мало село, както и приложената схема. В оспорения отказ е направено позоваване освен на съставените констативни протоколи и на двата издадени срещу Делектра ЕООД акта за установяване на административни нарушения - АУАН КД-04-18/09.03.2020 г. и КД-04-19/09.03.2020 г. за нарушаване на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ. В този смисъл издателят на спорния акт е приел като фактическо основание за издаването му установените с тях факти в хода на развилото се административнонаказателно производство, въз основа на което е направил извод за извършване на нарушения по чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ, тоест за неизпълнение на условията на издаденото разрешително. Тези изводи на заместник - министъра на околната среда и водите, а и на първоинстанционния съд, който ги е намерил за съответни на закона, са необосновани. По делото е установено, че въз основа на посочените АУАН от директора на БДЗБР са издадени НП ПО-02-40/16.07.2020 г. и НП ПО-02-41/16.07.2020 г. Безспорно е, че същите са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни. Отмяната на наказателните постановления заличава правните последици и на цитираните АУАН въз основа на които те са били издадени приема се, че нарушенията не са извършени. За правния мир констатацията за извършените нарушения не съществува, каквото оплакване съвсем правилно релевира касационният жалбоподател. Реализирането на административнонаказателната отговорност се осъществява по правилата на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно чл. 64, буква в ЗАНН влизат в сила тези НП, които са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. В този смисъл спорното решение за отказ се явява основано от фактическа страна на посочените АУАН, които са част от производството по издаване на отменените НП, тоест при липсата на това фактическо основание за издаване. Първоинстанционният съд не е отчел, че решението на административния орган е основано от фактическа страна именно на тези АУАН, поради което е посочил само, че административно-наказателната отговорност е различна от производството по чл. 72 и сл. от ЗВ. Последното е безспорно, но това не променя направените по горе изводи, основани на отмяната по съдебен ред на издадените срещу Делектра ЕООД НП. По изложените съображения, обжалваното решение, като неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови друго по същество на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по Заявление на Делектра ЕООД с вх. ПВ-1/10.01.2020 г. по описа на МОСВ при съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените в касационното производство разноски, а предвид това, че спорът се пререшава по същество от настоящия съд, нему се дължи заплащането и на сторените и доказани разноски за първоинстанционното производство. Предвид това, на Делектра ЕООД следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в доказаните размери, а направеното от процесуалните представители на заместник - министъра на околната среда и водите възражение за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения се преценява от настоящия състав като неоснователно с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените в хода на производствата процесуални действия. Пред АССГ са представени доказателства за разноски в размер на 50,00 лв. държавна такса, депозит за вещо лице от 200,00 лв. и платено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лв. - Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2021 г., Фактура 0 33 от 18.03.2021 г. и извлечение от банкова сметка на Адвокатско дружество Мишев и Дончева, а пред касационната инстанция е представен документ за платена държавна такса от 370,00 лв., както и доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2880,00 лв., с ДДС. Така сторените разноски МОСВ следва да бъде осъдено да заплати на Делектра ЕООД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение