Решение № 14584 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12584/2019 г.

Решение № 14584 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12584/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Ю. Тарлев и Р. Тарлева и двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Демерджиев, против решение № 1630 от 24.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2251/2018 г. на Административен съд – гр. Пловдив, в частта, с която е отменена Заповед № 18 – 4364 от 31.05.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменението в КККР на гр. Асеновград, одобрена със заповед 300 – 5 – 52 от 08.07.2004 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в нанасянето на нов самостоятелен обект в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.513.72. 2. 5, с площ по документи 13, 2 кв. м., начин на трайно ползване (НТП) гараж в сградата и посочени собственици Ю. Тарлев и Р. Тарлева. В касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че е неправилен извода на съда за наличие на спор за собственост по отношение на нанесения с оспорената заповед обект – гараж. Посочват, че границите на самостоятелните обекти в сграда съобразно чл. 44, ал. 1 от ЗКИР се нанасян съобразно одобрените строителни книжа, по актовете за собственост и при липса на такива данни чрез описание на място. В тази връзка твърдят, че в оспорената заповед правилно е нанесен обекта съобразно очертанията му по представените одобрени строителни книжа, което е потвърдено и от СТЕ, приета по делото. Посочват и че данните за площта за обекта се извличат от акта за собственост като в случая отразената площ на обекта от 13, 2 кв. м. е съответна на акта за собственост. Посочват, че действително в акта им за собственост е отразена площ от 13, 2 кв. м., която квадратура е по – малка от квадратурата на спорния гараж по одобрените проекти (строителни книжа), но твърдят, че това не обосновава права на собственост върху част от помещението за заинтересованите страни, като навеждат доводи, че разминаването между да е резултат и от допусната грешка в нотариалния акт при изписване на площта, тъй като малката площ от 13, 2 кв. м. би го направила нефункционален без да може да влезне средно голям автомобил. Твърдят и че съществувалата преди преграда в гаража от "кнауф", която е обособявала по – малка негова площ от тази по одобрения проект е била изградена незаконно. Твърдят, че в документите за собственост е ясно разписано кой какви права на собственост притежава и заинтересованите страни не са имали такава в двете помещения – гараж и склад откъм лицевата част на сградата. Поради това твърдят липса на спор за собственост и неправилност на извода на съда за незаконосъобразност на заповедта в частта на нанасянето на спорния гараж. Искат оспореното решение в оспорената му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта в тази й част. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът Началника на СГКК – гр. Пловдив не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът В. Грудлев също не се явява и не се представлява, но с писмено становище твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците Й. Грудлева, Г. Грудлев, Р. Грудлев, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение в оспорената му част, с която е отменена Заповед № 18 – 4364 от 31.05.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменението в КККР на гр. Асеновград, одобрена със заповед 300 – 5 – 52 от 08.07.2004 г. на ИД на АГКК, изразяващо се в нанасянето на нов самостоятелен обект в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 00702.513.72. 2. 5, с площ по документи 13, 2 кв. м., начин на трайно ползване (НТП) гараж, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но при неправилното приложение на закона. Посочил е, че за допускане на изменение на КККР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР – непълнота и грешка на одобрената КК в случая на гр. Асеновград, одобрена 2004 г., не трябва да има спор за материално право между собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на изменението. Приел е, че по отношение на новонанесения обект идентификатор № 00702.513.72. 2. 5 между заинтересованите страни в първоинстанционното производство Тарлеви и останалите участници в процеса е налице спор за собственост за част от обекта по смисъла на легалното определение по § 1, т. 16 от ДР на наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата, включително приетата СТЕ, е установено безспорно, че границите на новонанесения обект идентификатор № 00702.513.72. 2. 5 макар и определени съобразно правилото на чл. 44, ал. 1 от ЗКИР и чл. 17, ал. 6, т. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 2016 г. – нанесени в границите по представен одобрен архитектурен проект, не съответстват на правата на собственост на заявителите на изменението Тарлеви – нотариални актове и договор за делба на праводателите им от 1970 г. Посочил е, че макар да е било подадено изрично възражение от заинтересованата страна в административното производство Грудлев досежно заснемането и нанасянето на обекта като границите са нанесени по одобрения архитектурен проект (според заключението на СТЕ), а данните за площта му са взети от документите за собственост само на заявителите Тарлеви. Посочил е, че при това отразяване на граници и площ обект със площ от 32, 51 кв. м. и светла площ 27, 98 кв. м. по проект и графично отразен в изменението на кадастъра е заснет единствено с площ от 13, 2 кв. м. и записан само като собственост на Тарлеви при наличието на доказателства за притежавани права и от другите страни по делото по – голяма площ на реално съществуващия обект. Поради това е приел наличие на несъответствие на данните за този обект и спор за материално право, тъй като заявителите Тарлеви се легитимират като собственици на обект от 13, 2 кв. м., а застроената площ на същия по одобрения архитектурен проект е 32, 51 кв. м. като за разликата над 13, 2 кв. м. те не представят документи за собственост, а скицата проект е изработена върху значително по – голяма площ от притежаваната от Тарбеви като е посочил, че в този случай административният орган е следвало да постанови отказ за нанасяне на обекта като едно цяло до разрешаването на спора за собственост. Поради това съдът е отменил оспорената пред него заповед в частта на нанасянето на нов обект идентификатор № 00702.513.72. 2. 5. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР като в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние". В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото, включително приетата СТЕ, се установява, че е налице такова несъответствие, а именно приземния етаж на сграда идентификатор № 00702.513.72. 2 е била нанесена в одобрената кадастрална карта като общ обект при наличие на обособени помещения в него съответстващи на изискванията за самостоятелен обект в сграда. Правилен е обаче извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед при нанасянето на обект идентификатор № 00702.513.72. 2. 5, поради несъответствие на отразения самостоятелен обект като граници и очертания и нанесената площ, както и поради наличие на спор за материално право досежно него между жалбоподателя и другите заинтересовани страни в първоинстанционното производство. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР "Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България" и като съвкупност от такива данни следва при отразяването на обектите да е налице съответствие между тези данни - нанесените граници да съответстват на размерите на обектите по съответните документи за собственост. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от ЗКИР Основните кадастрални данни са "за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес", като и по отношение на самостоятелни обект би следвало да е налице съответствие на очертанията на обекта – границите му и площта, определена по тях и отразената като основни кадастрални данни площ на обекта по документ за собственост. В случая липсата на такова съответствие, тъй като от приетата по делото СТЕ е безспорно установено, че спорният обект е нанесен като граници и очертания съобразно представения одобрен архитектурен проект с площ от 32, 51 кв. м., а в кадастралната карта за него при това нанасяне на очертанията му е записана площ от 13, 2 кв. м. Това несъответствие само по себе си води до незаконосъобразност на оспорената заповед в тази й част с нанасянето на обекта при несъответстващи си основни кадастрални данни. Действително обекта е нанесен съобразно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ЗКИР, а именно като очертания по одобрен архитектурен проект, по който площта му е от 32, 51 кв. м. По документи за собственост на заявителите Тарлеви се установява, че същите притежават обект – гараж от 13, 2 кв. м., макар и като разположение по описание така записания гараж да съответства на нанесения, той не съответства като площ на съществуващия на място като са налице данни са съществувало в миналото преграждане на спорния обект, при което е било налице съответствие с площта. Към момента такова преграждане не се установява на място, поради и което жалбоподателите пред първата инстанция са възразили срещу исканото нанасяне с претенция за права на собственост върху част от спорния обект. При тези данни е правилен извода на съда за наличие на спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. според който "Спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство", като в случая е налице именно такова несъответствие на границите на имота с правата на собственост на Тарлеви, които са в по–малък обем от претендирания при наличие на насрещно противопоставени от жалбоподателя Грудлев права. В този случай е налице пречка за одобряване на поисканото изменение в поисканите параметри както правилно е приел и АС – гр. Пловдив, а напротив за административния орган съществува задължение да постанови отказ за одобряване на исканото изменение в КККР. Следва да се посочи и че не е от компетентността на административния съд да извърши преценка дали в титула за собственост на Тарлеви е допусната грешка или не. Административният съд се съобразява с представените титули за собственост доколкото липсват данни за отмяната или обезсилването им или за установяване по надлежен ред на допусната грешка в тях. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация В. Грудлев в тази връзка като основателно и доказано следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение