Решение № 4937 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14946/2009 г.

Решение № 4937 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14946/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Юлкер Ахмедов Ходжов, от с. Дебрен, срещу решение № 560/29.09.2009 г. по адм. д. № 493/2009 г. на Административен съд гр. Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба Мехмед Ахмедов Кардашев в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба - РДНС Благоевград и другите ответници Алидин Гадиров, Меджит Камбуров, Осман Мисирков и Сефер Мисирков не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок. По принцип касационната инстанция е длъжна служебно да провери валидността и допустимостта на обжалваното решение с оглед спазването на абсолютните процесуални предпоставки за правото на жалба съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. В конкретния случай обжалваното решение е недопустимо по отношение на касатора и ответниците ответници Алидин Гадиров, Меджит Камбуров, Осман Мисирков и Сефер Мисирков при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мехмед Кардашев срещу заповед № ДК-09-49/13.05.2009 г. на началника на РДНСК, с която му е забранено ползването на строеж - кафе-аперитив, фризьорски салон и магазин за хранителни стоки на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ поради това, че не е въведен в експлоатация по установения ред. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. В хода на производството касаторът и ответниците Алидин Гадиров, Меджит Камбуров, Осман Мисирков и Сефер Мисирков са били конституирани като заинтересовани страни. В административното производство по забрана ползването на невъведен по законоустановения ред строеж участници са само административният орган и лицето, адресат на акта. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани - собственици или съсобственици на терена. Поради това и касаторът не може да е заинтересовано лице в първоинстанционното производство, тъй като обжалваният акт не засяга неговата правна сфера, още по-малко той може да претендира настъпването на неблагоприятни последици в чужда такава. Обратното, той би могъл да оспори само издаденото в полза на друго лице разрешение за ползване, ако има права върху строежа, респективно върху имота. Предвид изложеното касаторът няма качеството на заинтересовано лице и постановеното с негово участие производство е недопустимо. Аргументите са релевантни и за останалите, конституирани в първоинстанционното производство заинтересовани лица. Липсата такова качество за касатора и ответниците по касационната жалба Алидин Гадиров, Меджит Камбуров, Осман Мисирков и Сефер Мисирков налага обезсилване на решението в частта му като постановено с тяхно участие и прекратяване на производството по делото. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,