Решение № 5216 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2012 г.
ВАСVIII отделение15.04.2013 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение и решение № 997/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2241/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт № 26-1001045/14.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, в частта, с която е изменен с Решение № 692/13.09.2010 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите по отношение на установения дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., намален от 3 046,13 лв. на 2 740,71 лв. и прилежащите лихви за забава, намалени от 1 317,08 лв. на 1 153,37 лв. и по отношение на установения дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. намален от 2 968,39 лв. на 2 587,25 лв., и прилежащите забава, намалени от 398,64 лв. на 140,64 лв. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на Джамиле Джефер Мехмедали, Хасково, ул. "Дунав" № 8, вх. Г, ет. 1, ап. 10 сумата 690 (шестотин е деветдесет) лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5216 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8684/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Джамиле Джефер Мехмедали против решение № 997/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2241/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 26-1001045/14.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, в частта, с която е изменен с Решение № 692/13.09.2010 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите (ДД "ОУИ"). Касационната жалбоподателка оспорва съдебното решение като твърди, че решението е неправилно и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА. Съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 997/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 2241/2010 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на Джамиле Джефер Мехмедали против РА № 26-1001045/14.07.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, в частта, с която е изменен с Решение № 692/13.09.2010 г. на ДД "ОУИ" по отношение на установения дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., намален от 3 046,13 лв. на 2 740,71 лв. и прилежащите лихви за забава, намалени от 1 317,08 лв. на 1 153,37 лв. и по отношение на установения дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. намален от 2 968,39 лв. на 2 587,25 лв., и прилежащите лихви за забава, намалени от 398,64 лв. на 140,64 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен акт, издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати нарушения, които да се отразят върху правилното определяне на дължимите данъчни задължения. АС - Пловдив е обосновал изводите си като приема за доказано наличието на обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА следва да се считат за верни на основание презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че не е опровергана презумцията на чл. 19 от Семейния кодекс (СК (отм.) по отношение на средствата с неустановен произход, които са използвани от съпругът на ревизираното лице за финансиране на дейността му като едноличен търговец. Решаващият съд е приел, че средствата на собственика, използвани като оборотни средства в предприятието му - ЕТ "Вали Яшар - Транс" през 2006 г. за разплащане на разходи за дейността, и осчетоводени като вноска по сметка 107 "Средства на собственика", са с недоказан произход, защото не е доказано по несъмнен начин, че сумата 50 000 лв. е получена през месец декември 2006 г. от бащата на Вали Яшар Мехмедали - Яшар Мехмедали, който не е доказано, че е разполагал с такива свободни парични средства, т.е. липса на доказателствата за финансова възможност за предоставяне на тази сума, както и че не са налице достоверни доказателства за нейното предаване. Без конкретни мотиви, решаващият съд е приел, че аналогично правилно са определени данъчните задължения на ревизираното лице и за другите данъчни периоди (2007 г. и 2008 г.), през които Вали Яшар е внасял парични средства (съответно 5300 лв. и 148 500 лв., които въобще не са обсъдени от решаващият съд) за подпомагане дейността на предприятието на ЕТ "Вали Яшар - Транс", но не е установен произхода на тези средства. Така постановеното решение е неправилно. Касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба, че неправилно административният съд е приел, че е достатъчно в РА да се съдържа позоваване на една от предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да е законосъобразно извършването на ревизия по особения ред. В случая органите по приходите са се позовали на наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, за да определят данъчната основа за облагане на доходите на Дажимиле Джефер Мехмедали по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Основание за преминаване на облагането по особения ред е единствено влезлия в сила РА № 260-900436/25.11.2009 г., установяващ при условията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК задължения на ЕТ "Вали Яшар-Транс", а Вали Яшар е съпруг на Дажимиле Джефер Мехмедали. На практика органите по приходите при извършената ревизия на Дажимиле Джефер Мехмедали не са установили по отношение лично на нея нито едно от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Напротив, при извършената проверка на дейността й като едноличен търговец - ЕТ "ЕЛИ - Дажимиле Мехмедали" не са установени несъответствия и нарушения на счетоводното и данъчното законодателство. Обстоятелствената част на обжалвания пред АС - Пловдив РА съдържа констатации, които основно са относими към дейността на ЕТ "Вали Яшар - Транс", а не на ЕТ "ЕЛИ-Джамиле Мехмедали", собственост на ревизираното лице Дажимиле Джефер Мехмедали. Административният съд не е обосновал защо приема за доказано наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По делото няма данни, че Дажимиле Джефер Мехмедали е налице несъответствие между имущественото и финансовото й състояние и декларираните и получени от нея приход, доходи, източници на формиране на собствения й капитал като едноличен търговец или да е извършила безвъзмездно финансиране на собствената си стопанска дейност през ревизираните периоди. Финансирането на стопанската дейност на едноличния търговец на съпруга й не може да бъде преценявано в конкретния случай като относимо към нейната отделна стопанска дейност като едноличен търговец. В самия РА е посочено, че ревизиращият екип приема, че са налице недекларирани от Вали Яшар доходи или други приходи, но не и от Дажимиле Джефер Мехмедали, поради което въобще не е ясно на какво основание органите по приходите са пристъпили към облагане на Дажимиле Джефер Мехмедали по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че неоснователно административният съд се позовава на презумцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК в анализа на относимите към спора правни норми. Касационната инстанция намира за основателно и другото оплакване в касационната жалба, че неправилно административният съд е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за опровергаване презумцията на чл. 19 от СК (отм.). Ревизията на ЕТ "Вали Яшар - Транс" е приключила с влязъл в сила РА по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, при която при изчисляването на направените разходи, респективно необходимите средства за тяхното покриване, за които не е установен произход, са намалени с 1/2, защото ревизираното лице през всички данъчни периоди е било в брак, което според органите по приходите предполага, че доходи/приходи са реализирани с приноса на другия съпруг, в случая Джамиле Джефер Мехмедали, която подлежи на облагане за тях по същия особен ред. Следва изрично да бъде посочено, че и в обжалвания пред АС - Пловдив РА е налице позоваване само на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а във влезлия в сила РА на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК органите по приходите могат да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа, когато са налице данни за укрити приходи или доходи. При наличие на данни за укрити приходи или доходи ревизираното лице следва да установява доколко извършените с тези приходи/доходи разходи (чрез които обичайно на практика се доказва косвено реализирането на укритите приходи/доходи) са за задоволяване на нуждите на семейството (чл. 25, ал. 2 от СК (отм.) или за придобиване на общо имущество (чл. 19 от СК (отм.). В случая укритите доходи/приходи на ЕТ "Вали Яшар - Транс" са използвани за финансиране на неговата стопанска дейност, поради което не може да се обоснове извод, че са използвани за финансиране на отделната стопанска дейност на съпругата му, за задоволяване нуждите на семейството или придобиване на имущество при условията на съпружеска имуществена общност. Изрично следва да бъде отбелязано, че в обжалвания пред АС - Пловдив РА не е установяван, по утвърдения от практиката способ, чрез данни от националната статистика, обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина. Размерът на тези обичайни разходи за живот е възприет според декларираното от Джамиле Джефер Мехмедали, но въобще не е съобразено, както от ревизиращите органи, така и особено от съда, наличието на неяснота относно броя на членовете на нейното домакинство с оглед навършването на пълнолетие на нейния син и доводите, че живее в дългогодишна фактическа раздяла със съпруга си. Административният съд е приел за установено от фактическа страна въз основа на разпита на допуснатите свидетели, че съпрузите Мехмедали са били във фактическа раздяла, но поради непрекратяване на брака им се прилага режимът на чл. 19 от СК (отм.). Този правен извод не кореспондира с нормата на чл. 19 от СК (отм.), която съдържа оборима презумция - чл. 19, ал. 3 от СК (отм.). С ангажиране на доказателства за наличие на разделност на домакинствата на двамата съпрузи, на практика жалбоподателката е целяла опровергаване на презумирания съвместен принос, което в конкретния случай е без правно значение поради липса на придобито имущество при условията на съпружеска имуществена общност. Касационната инстанция намира, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в РА са верни и правилно е определена данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което и незаконосъобразно е отхвърлена жалбата на Джамиле Джефер Мехмедали против РА в изменената с решението на ДД "ОУИ" част. Органите по приходите са допуснали нарушение на закона като са провели ревизията по особения ред без да са установили наличието на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК по отношение на ревизираното лице, а при определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК са допуснали неправилна преценка на всички относими обстоятелства. По изложените съображения касационната жалба е основателна. Обжалваното решение като неправилно, постановено при необосновани правни изводи, което е довело до нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА № 26-1001045/14.07.2010 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, в частта, с която е изменен с Решение № 692/13.09.2010 г. на ДД "ОУИ" по отношение на установения дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., намален от 3 046,13 лв. на 2 740,71 лв. и прилежащите лихви за забава, намалени от 1 317,08 лв. на 1 153,37 лв. и по отношение на установения дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. намален от 2 968,39 лв. на 2 587,25 лв., и прилежащите лихви за забава, намалени от 398,64 лв. на 140,64 лв. По водене на делото Джамиле Джефер Мехмедали е направила разноски в общ размер на 690 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, Д "ОДОП" й дължи. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение