Решение № 14172 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2009 г.
ВАСII отделение25.11.2009 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
Отменя решение с дата 05.01.09 г., постановено по адм. д. № 221/05 г. по описа на Софийския градски съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14172 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6831/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на НК "Железопътна инфраструктура" - София срещу решение от 05.01.09 г. по адм. д. № 221/05 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Столичен общински съвет не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Производството пред първата инстанция е образувано по повод жалба на НК "Железопътна инфраструктура" - София срещу Решение № 66 по т. 67 от протокол № 32/10.12.01 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен проект за застроителен, регулационен и кадастрален план на м. "Волуяк-гарата" в обхват съгласно графична част. Доводите в жалбата са били за неспазване сервитутното разстояние по чл. 4 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖП) и че въпреки наличието на акт за публична държавна собственост за терена (175502 кв. м) с одобрената разработка са предвидени общински парцели. За да отхвърли оспорването, състав на Софийския градски съд въз основа на писмените заключения на съдебно техническа и геодезична експертизи е приел, че при одобряване на проекта за КЗРП на м. "Волуяк-гарата" са спазени сервитутните разстояния по чл. 4 ЗЖТ, както и че от записванията в представения акт за държавна собственост границите на описания терен не могат да бъдат установени. Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът в нарушение на материалния закон е изследвал спазването на сервитута по чл. 4 ЗЖТ, тъй като този закон е в сила от 01.01.02 г. и към датата на издаване на административното решение не е бил част от действащото право. Приложими са били Правилника за реда по железните пътища - Изв. бр. 53/52 г. и Наредбата за приложение на Правилника за реда по железните пътища, посл. ред. ДВ бр. 99/71 г., установяваща "зона на отчуждението" в разпоредбата на чл. 5 и забрана за извършване на строителство без спазване на конкретно посочени отстояния по чл. 8, б. "а", "б" и "в". Съгласно чл. 9, ал. 1 от действащия по време на висящността на административното производство и издаване на оспореното решение Закон за Българските държавни железници (ЗБДЖ, отм. ДВ, бр. 97/28.11.00 г, в сила от 01.01.02 г.) земята и обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на БДЖ за извършване на пътнически и товарни превози, са публична държавна собственост, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия текст БДЖ изготвя, поддържа и съхранява железопътния кадастър по реда на Правилника за прилагане ЗБДЖ. Във връзка с второто оплакване по жалбата съдът е бил длъжен при поставяне задачите на съдебно-техническата и геодезичната експертизи да укаже, че заключенията следва да бъдат изготвени след съпоставка с ведомствения кадастър, при която биха се установили границите на терена, описан в акта за публична държавна собственост от 6.11.97 г., както и законосъобразно ли е записването на създадените парцели за озеленяване, паркинг и пр. като общинска собственост. При устния доклад в с. з. от 20.04.06 г. в. л. Пальов е установил, че УПИ III-1083 и УПИ IV-1320 са собственост на частни лица, при което съдът е следвало да идентифицира с надлежни доказателства, вкл. служебна справка, тези лица и да ги конституира като заинтересувани страни. В тази връзка процесуално законосъобразното указание в определението от 20.04.06 г. в последствие е изоставено, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед горното, обжалваното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, воден от което и на основание чл. 222, ал 2 АПК Върховният административен съд, състав на II отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 8