Решение № 4927 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2017 г.

Решение № 4927 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10825/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. А., гражданин на Афганистан против решение № 4878 от 18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 2106/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционния съд, както и административния орган, неправилно тълкуват и прилагат нормата на чл. 9 от ЗУБ, който представлява транспониране на чл. 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕС. Х. на нормата касае не насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а заплаха за личността на конкретен човек, като цивилно лице, поради ситуация на безогледно насилие. Не е преценено, че в тази ситуация не е необходимо насилието да е насочено лично срещу търсещия закрила, а да съществува такова и то да създава опасност за цивилните лица. Ситуацията в Афганистан е твърде опасна, което не е преценено от съда и административния орган. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Х. А. не се явява. От постъпилото по делото писмо от ДАБ с дата 28.12.2017 г. е видно, че касаторът е поискал доброволно да се върне в Афганистан, и с приемо - предавателен протокол изх. № В752 от 13.02.2017 г. същият е предаден на Международната организация по миграция. Ответникът, председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 2 и сл. от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Х. А., гражданин на Афганистан, срещу решение № 1611/03.09.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт на председателя на ДАБ е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. За да отхвърли жалбата на А. срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни интервюта относно причините за нежеланието му да се завърне в родината си и обстоятелствата, изложени от него за наличието на реална опасност за живота му. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, е развил съображения за това, че по отношение на касатора не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Съдът подробно е разгледал и материалноправните основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си, е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на лицето на хуманитарен статут - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в проявните форми посочени по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- С. град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Х. А. причини да напусне страната си - са по-скоро твърдения за съществуващ риск от бъдещото преследване и не могат да обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите от А. причини са свързани с роднините му, а още повече, че той е напуснал легално страната си без никакви проблеми. Правилно съдът, позовавайки се на данни на ВКБООН по отношение молбите на граждани от Афганистан и препоръчания в случая индивидуален подход, е приел, че в конкретния случай жалбоподателят не попада сред лицата в потенциален риск, изброени в изследванията на ВКБООН, а по - скоро е икономически мигрант. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата на произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. АССГ, базирайки се на информацията в справката към 2017 г., правилно е приел, че обстановката в страната не е спокойна с оглед извършваните терористични актове, но все пак те не могат да обосноват приложението на разпоредбите на ЗУБ по отношение на касатора. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение