Решение № 7604 от 4.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за финаннсов надзор гр. София /Комисията; КЗК/, против решение 6441/08.11.2021 г., постановено по адм. дело 4862/2021 г., по описа на Административен съд София - град, с което Комисията е осъдена да заплати на ЗК "Уника Живот" АД, представлявано от изпълнителните директори Н. Каварджиклиев и Д. Тонев, сума в розмер на 14 081.56 лева с ДДС лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава от 22.06.2018 г.,датата на която в цялост е заплатена претендираната сума, представляваща разликата между предложената цена от избраните от търговското дружество одитори за представяне на заверени и проверени Справки по платежоспособност II и цената на реално преведената на одиторите "Прайсуотърхаускупърс одит"ООД и "Мазарс" ООД. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Застрахователна компания "Уника Живот" АД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е осъдил Комисията за финансов надзор да заплати на ЗК "Уника Живот" АД,представлявано от изпълнителните директори Н. Каварджиклиев и Д. Тонев, сума в розмер на 14 081.56 лева с ДДС лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава от 22.06.2018 г.,датата на която в цялост е заплатена претендираната сума, представляваща разликата между предложената цена от избраните от търговското дружество одитори за представяне на заверени и проверени Справки по платежоспособност II и цената на реално преведената на одиторите "Прайсуотърхаускупърс одит"ООД и "Мазарс" ООД сума. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прието е наличието на причинна връзка между отмененото решение на КФН и претърпяната от ищцовото дружество вреда до размера на разликата от предложената цена от предпочитаните одитори и платената цена на одиторите, с които са проведени консултантско одиторски дейности, вследствие на отмененото решение на КФН. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, ищцовото дружество не се е справило с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон са основателни. Следва да се отбележи, че спорът по делото не е по фактите, те напълно са установени още в първоначалното съдебно производство, и доизяснени в хода на повторното разглеждане на делото. Основния спорен въпрос в настоящия процес е по тяхната правна интерпретация, която е от значение за правилното приложение на материалния спор в случая налице ли е пряка причинно-следствена връзка между отмененото решение на КФН и претърпяната от касатора вреда до размера на разлика от предложена цена от предпочитаните одитори и платената цена на одиторите, с които са проведени консултантско одиторски дейности. Необосновано съдът е направил извод за основателност на исковата молба и е уважил последната, като правните му изводи не се подкрепят от доказателствата по делото. Предявеният иск в настоящият казус е с правно основание чл. 1,ал. 1 ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди на ЗК Уника Живот АД. Съдът е приел, че е налице първата изискуема предпоставка по чл. 1 ЗОДОВ. Безспорно е, че с решение 10651/22.08.2018 г. по адм. дело 6563/2018 г. по описа на ВАС, оставено в сила с решение 14747/29.11.2018 г. на ВАС, 5-членен състав е отменено решение 425-ЖЗ/24.04.2018 г. на Комисията за финансов надзор. Обосновано е възражението на касатора, че с оглед доказателствата по делото, твърдяната от Уника Живот АД вреда е предполагаема. В конкретния случай липсва причинна връзка между отмененото решение на Комисия за финансов надзор и претърпяна от ищеца вреда до размера на разликата от предложена цена от предпочитаните одитори и платената цена на одиторите, с които са проведени консултантско-одиторски дейности вследствие на отмененото решение на Комисия за финансов надзор. От представените доказателства фактури и платежни нареждания, се установява, че основанието за плащане е договорно предвид постигнато между договарящите съгласие за плащане от 03.05.2018 г. и в този смисъл не може да се приеме, че плащането е било задължително на основание отмененото решение на Комисия за финансов надзор. Ето защо при изследване на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се приеме, че по отношение на ответника по касация не е налице една от кумулативните предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за вреди, а именно пряка причинно-следствена връзка между отменения акт на КФН и настъпилия вредоносен резултат. Намерението за плащане не е убедително и безспорно доказателство установяващо твърдяната от ответника в настоящето производство вреда. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск от ЗК "Уника Живот" АД против Комисията за финансов надзор с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход от спора в полза на КФН следва да бъдат присъдени и направените в производствата разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, общо в размер на 200.00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.1, предл. второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение