Решение № 14741 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2020 г.

Решение № 14741 от 27.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7254/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов, подадена чрез процесуален представител адв. Иванов, против решение № 125/02.04.2020 г. постановено по адм. дело № 906/2019 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/06/1/0.0.2175/3/01/04/02 от 04.11.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково, с който на И. Иванов е постановен отказ за изплащане на финансова помощ общо в размер на 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор безвъзмездна финансова помощ и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., представляваща първо плащане от предоставената му безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2019 г. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно тълкува приложимите разпоредби от Наредба № 14/28.05.2015 г. и поддържа доводи, че актът е издаден при липса на предходен административен акт, който да го обоснове от гледна точка възникване на публичното вземане. Счита, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган. По подробно изложени съображения в тази насока иска отмяна на решението. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково, в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, излага доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 24/06/1/0.0.2175/3/01/04/02 от 04.11.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково, с който на И. Иванов, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК е постановен отказ за изплащане на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 26/06/1/0.0.2175 от 26.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /ПРСР/, съфинансирана от ЕЗФРСР, като същевременно е определено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане от предоставената на лицето безвъзмездна финансова помощ. За да отхвърли жалбата на И. Иванов, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган и при спазване на материалноправните разпоредби. Установил е, че мотив за издаване на акта е неустановено увеличаване на икономическия размер на стопанството на ползвателя спрямо първоначалния размер с минимум 4 000 евро, измерен в СПО, най-късно до изтичане на посочената в бизнес плана крайна дата на период за проверка на изпълнението на бизнес плана, а именно до 01.05.2019 г. Обсъдил е приложения към договора бизнес план като е приел, че началният икономически размер се равнява на 0. 75 дка домати оранжерийно производство и 0. 5 дка краставици оранжерийно производство като основна култура и 0. 75 дка домати оранжерийно производство и 0. 75 дка краставици оранжерийно производство като междинна култура, а икономическият ефект към крайната дата на проверка на изпълнението на бизнес плана се равнява на 1. 50 дка домати оранжерийно производство и 1. 75 дка краставици оранжерийно производство като основна култура и 1. 50 дка домати оранжерийно производство и 1. 75 дка краставици оранжерийно производство като междинна култура. Съдът е отчел и обстоятелството, че в Приложение 2 към договора в таблицата за инвестиции в дълготрайни материални активи е заложена инвестиция "изграждане на нова оранжерия 1. 50 дка". По делото е установено, че на 07.06.2019 г. е извършена проверка на място, при която е установено, че УПИ ІІ-186, кв. 24 с площ 0. 750 дка не е засят с краставици оранжерийно производство, а УПИ ХІV-186, кв. 24 с площ 0. 750 дка не е засят с домати оранжерийно производство (л. 178-203 от преписката). От Иванов е дадено обяснение за забавяне изграждането на оранжерията поради некоректна доставка на частите от производителя и лоши метеорологични условия като е поискана нова дата за извършване посещение на място на 15.07.2019 г. При извършеното посещение на 16.07.2019 г. на място е констатирано, че оранжерията не е изградена и домати и краставици оранжерийно производство не са засадени. При така установеното, съдът е приел, че констатациите на проверяващите се подкрепят от събраните по делото доказателства във връзка с извършените две посещения на място в стопанството на ползвателя от служители на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция /РА/ и отразеното в контролния лист и при двете проверки, че УПИ ІІ-186, кв. 24 с площ 0. 750 дка не е засят с краставици оранжерийно производство, а УПИ ХІV-186, кв. 24 с площ 0. 750 дка не е засят с домати оранжерийно производство. Счел е, че извършеният анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план покрива хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г., следователно ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Съдът се е мотивирал, че изложените в т. І от АУПДВ мотиви за отказ на второ плащане кореспондират с постановеното прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 – поради виновно неизпълнение от страна на ползвателя на нормативно или договорно задължение. Приемайки, че неизпълнението на бизнес плана се дължи изцяло на виновно поведение на И. Иванов, който не е съумял адекватно да организира и извърши инвестицията, както и че дадените обяснения в тази връзка не могат да се квалифицират като извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че на 26.01.2016 г. между Държавен фонд "Земеделие" и И. Иванов е сключен Договор № 24/06/1/0.0.2175 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по ПСРС 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, в размер на 48 895 лв. Предвидено е сумата на помощта да се предостави на два етапа: първо плащане в размер на 24 447. 50 лв., платими в двумесечен срок от сключването на договора (чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора) и второ плащане в размер на 24 447, 50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане от Ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и анализ за установяване съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора (чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора). В чл. 3, ал. 3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до 01.05.2019 г. С тази дата е обвързано и задължението за изпълнение на бизнес плана. От приложения към договора Бизнес план е видно, че началният икономически размер на стопанството, измерен в СПО, е 14 959. 89 евро, крайна дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана е 01.05.2019 г., икономически размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана, измерен в СПО – 32 413, 09 евро. Началният икономически размер се равнява на 0. 75 дка домати оранжерийно производство и 0. 5 дка краставици оранжерийно производство като основа култура и 0. 75 дка домати оранжерийно производство и 0. 75 дка краставици оранжерийно производство като междинна култура, а икономическият ефект към крайната дата на проверка на изпълнението на бизнес плана се равнява на 1. 50 дка домати оранжерийно производство и 1. 75 дка краставици оранжерийно производство като основна култура и 1. 50 дка домати оранжерийно производство и 1. 75 дка краставици оранжерийно производство като междинна култура. В Приложение 2 към договора в таблицата за инвестиции в дълготрайни материални активи е заложена инвестиция "изграждане на нова оранжерия 1. 50 дка". На 31.03.2016 г. от ДФ "Земеделие" е заплатена сумата 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по договора. На 02.05.2019 г. Иванов подава заявка за второ плащане, в която е декларирано изпълнение на всички инвестиции и дейности по проекта, както и постигане на всички специфични цели и резултати. В приложението е посочено, че в стопанството се отглеждат като основни култури краставици оранжерийно производство, разположени в УПИ ІІ-186, кв. 24 по плана на с. Маджерито в размер на 0. 5 дка, в УПИ ХІХ-425, кв. 2 в размер на 0. 5 дка и в УПИ ІІ-186, кв. 24 в размер на 0. 75 дка, както и домати оранжерийно производство, разположени в ХХ-425, кв. 2 в размер на 0. 75 дка и в УПИ ХІV-186, кв. 24 в размер на 0. 75 дка. За междинните/втори култури, е посочено предстоящо засаждане, съответно от 20.07.2019 г. до 30.07.2019 г. - 1. 50 дка домати оранжерийно производство и от 01.08.2019 г. до 10.08.2019 г. – 1. 75 дка краставици оранжерийно производство. В приложение № 9 фигурира разход за оранжерия 1. 50 дка на стойност 19 600 лв. по договор за СМР от 04.03.2019 г. След извършването на две проверки на място е издадено уведомително писмо изх. № 01-260-6500/782 от 06.08.2019 г., с което директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Хасково уведомява И. Иванов за откриване на производство по издаване на АУПДВ за задължение в размер на 24 447, 50 лв., представляващи пълния размер на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Посочени са съображения, основани на установено при проверките на място, че оранжерията не е изградена и икономическият размер на стопанството към 16.07.2019 г. е в размер на 8 726. 00 евро, което е под началния икономически размер. Прието е, че това представлява нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 4 от договора от договора за подпомагане и чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. – неточно изпълнение на бизнес плана и непостигнато увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер. Касационната инстанция намира, че при решаване на спорния по делото въпрос съдът е приложил правилно материалния закон, при правилен анализ на събраните доказателства и обоснованост на мотивите му. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и правилно приложен материален закон. Според нормата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, ведно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато: бизнес планът не е изпълнен коректно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ (т. 2); не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 4000 евро, измерен в СПО (т. 4). От доказателствата по делото се установява неизпълнение на поетото от касатора задължение за изграждане на оранжерия и засаждане на зеленчуци на определени декари, респективно с такова изпълнение на бизнес плана не е постигнат ръст на икономическия размер на стопанството. Констатираното неизпълнение на поетото от ползвателя на помощта задължение за изграждане на оранжерия и засаждане на зеленчуци на определени декари, респективно с такова изпълнение на бизнес плана не е постигнат ръст на икономическия размер на стопанството. Съдът правилно не е кредитирал поддържаната теза на оспорващия, че технически причини са направили обективно невъзможно изграждане на оранжерията в срок. Правилно не са квалифицирани като извънредни обстоятелства, по смисъла на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. във връзка с § 1, т. 15 от ДР, като не са декларирани по установения ред и срока по ал. 5. Неизпълнението на бизнес плана се дължи изцяло на виновно поведение на касатора. Изложените в т. І от АУПДВ мотиви за отказ на второ плащане кореспондират с постановеното прекратяване на договора на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 – поради виновно неизпълнение от страна на ползвателя на нормативно или договорно задължение. Налице е материална законосъобразност на оспорения АУПДВ. Неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на органа, издал оспорения акт. Съдът подробно е обсъдил компетентността на органа и изводите му съответстват на нормативната уредба и приложените по делото заповеди за определяне на компетентен орган. Неоснователно е и възражението, че актът е издаден при липса на предходен административен акт, който да го обоснове от гледна точка възникване на публичното вземане. Настоящият състав споделя становището, че директорът на ОД на ДФ "Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК по правилата за издаване на индивидуален административен акт по АПК. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна обжалваното съдебно решение и същото като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора разноски не се следват. В полза на ответната страна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,