Решение № 9548 от 11.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Тодоров чрез процесуален представител срещу решение 242 от 08.03.2023 г. по административно дело 1749/2022 г. Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 1983к-1437/13.09.2022 г. на директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба Директора ГДПБЗН в представен писмен отговор от процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. С жалбата се оспорват правилността на изводите на съда за постановяване на акта при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са наведените доводи за постановяване на акта при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. Предмет на проверка за законосъобразност пред Административен съд -Бургас е била заповед 1983к-1437/13.09.2022 г. издадена от Директора на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи на младши инспектор К. Тодоров водач на специален автомобил I степен, пожарникар в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението - Средец към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението Бургас при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, на основание чл. чл.197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за нарушаване на т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Противно на твърденията в касационната жалба административният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти, а направените изводи са изцяло базирани на анализ на доказателствата в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. В хода на дисциплинарното производство на младши инспектор Тодоров са спазени процесуалните му права за участие в производството, като е поканен да даде обяснения, като са посочени и обстоятелствата, за които се искат обяснения в изпълнение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Установено в хода на производството е, че на 05.01.2022 г. в гр. Средец на [улица]до [улица], младши инспектор Тодоров, в извън работно време, в нетрезво състояние е отправил обидни реплики, клетви и закани, проявил е непристойно поведение към лицата М. Дичев и П. Янкова поради, което са подадени два сигнала към тел. 112, съответно в 18:19 и в 19:51 часа. Пристигналите на място полицаи са предотвратили физическа саморазправа, като са прибрали Тодоров в дома му. В писмените сведения полицейските служители твърдят, че Тодоров е бил във видимо нетрезво състояние. В своето обяснение с рег. 9677р-437/25.05.2022 г., К. Тодоров също е потвърдил употребата си на алкохол към момента на процесните събития на 05.01.2022 г. Правилно АС-Бургас намира за доказано по делото извършеното от касаторът дисциплинарно нарушение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Служителят е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поведението му е несъвместимо с правилата на поведение на държавен служител в системата на МВР и категорично уронва престижа на службата. Правилен е извода на административния съд, че с това поведение служителят е допуснал тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание уволнение е съразмерно на установеното нарушение. Нарушението на етичните правила за поведение, което се уронва престижът на службата представлява тежко дисциплинарно нарушение. Служителят е длъжен да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. В оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е изложил подробни мотиви относно квалифицирането на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина. Спазена е и целта на закона, доколкото в процесния случай се касае за извършено нарушение на основни принципи в държавната служба, а именно уважение и спазване към закона, чрез даване на личен пример от страна на служителите. Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на наложеното наказание е доказал извършеното нарушение на служебната дисциплина от страна на Тодоров. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и при своевременно направено искане следва касационния жалбодател да бъде осъден да заплати на администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделен