Решение № 6466 от 15.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Н. Кефалов и И. Кефалов против решение 101 от 07.02.2023 г. по адм. дело 1807/ 2022 г. на Административен съд - Бургас, с което са отхвърлени жалбите на двамата касатори против заповед 18-9446 от 08.09.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК- Бургас да бъде отменена. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на СГКК- Бургас и ответницата Ц. Кирязова не изразяват становище. Ответницата П. Кефалова оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалби на настоящите касатори против заповед 18-9446 от 08.09.2022 г. на началника на СГКК- Бургас, с която по заявление на П. Кефалова на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на КККР на гр. Поморие, състоящо се в заличаване на едноетажна жилищна сграда от 55 кв.м. с идентификатор 57491.503.81.1 по КККР на гр. Поморие със собственици Ц. Кирязова и Н. Кефалов и нанасяне на два нови обекта на собственост: двуетажна жилищна сграда от 29 кв.м. с идентификатор 57491.503.81.6, на която като собственици в регистъра са записани И. Кефалов и Ц. Кирязова, а като титуляр на вещно право на ползване Н. Кефалов и на двуетажна жилищна сграда от 26 кв.м. с идентификатор 57491.503.81.7, на която като собственици са записани наследници на М. Кефалова и наследници на Н. Кефалов. Със същата заповед е одобрена и промяна в КРНИ относно данните за собствеността на ПИ с идентификатор 57491.503.81 по КККР на гр. Поморие, като заедно с вече вписаните собственици на имота Ц. Кирязова, С. Андреев, Ф. Ангелова, И. Кефалов и като титуляр на вещно право на ползване Н. Кефалов, са вписани наследници на Н. Кефалов и на М. Кефалова. Възоснова на данните от административната преписка първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, а одобреното изменение е направено в съответствие с материалноправните изисквания на закона след установена грешка и непълнота в КККР и промяна на подлежащите на вписване данни в КРНИ и съобразно отразеното в представените документи за собственост. По тези съображения стига до извод, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед на началника на СГКК- Бургас и отхвърля подадените жалби. Тези изводи на решаващия съд са необосновани и направени в противоречие с материалния закон. От страна на съдебния състав не са съобразени допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доведи до нарушение на материалния закон, които са основание за нейната отмяна. Административното производство е образувано в нарушение на чл. 51, ал. 3 ЗКИР. Заявлението с исканите изменения е подадено от П. Кефалова, наследник на Н. Кефалов, а като собственици на 57491.503.81 и на новонанесената сграда с идентификатор 57491.503.81.7 са вписани наследници на М. Кефалова, които не са наследници на Н. Кефалов и нямат искане в този смисъл, а като собственици на новонанесената сграда с идентификатор 57491.503.81.6 е записана Ц. Кирязова и двамата жалбоподатели съответно И. Кефалов като собственик и Н. Кефалов като титуляр на вещно право на ползване, без искане от тези лица и документ, установяващ правата им (цитираният в заповедта нот. акт не е представен) и въпреки възраженията на Кирязова и Н. Кефалов. Освен това в нарушение на чл. 51, ал. 7 и ал. 6 ЗКИР, които предвиждат, че при създаване на нови обекти на кадастъра, при допълване на непълноти или поправяне на грешки, както и при отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта проектът по ал. 5 съдържа и данни от геодезически измервания, както и че новообразуваните имоти се индивидуализират с граници и с идентификатор, заповедта е издадена по проект, изготвен върху непълни данни. Геодезическото заснемане обхваща само югозападната част от съществуващата и нанесена в кадастъра жилищна сграда с идентификатор 57491.503.81.1, която след изменението е нанесена като самостоятелна сграда с идентификатор 57491.503.81.7. За северозападната част от сградата няма геодезическо заснемане, както и данни, които да сочат, че представлява отделен обект на кадастъра. От страна на решаващия съд не са отчетени и допуснатите нарушения на чл. 53, ал. 3 ЗКИР и на чл. 56, ал. 10 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В противоречие с цитираните разпоредби за заявеното изменение не са уведомени С. Андреев и Ф. Ангелова, записани в КР като собственици на имота. Уведомяването на всички заинтересовани лица е задължително и когато изменението се извършва без заповед. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като опорочават взетото от органа решение и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Първоинстанционият съд неправилно приема, че обжалваната заповед е законосъобразна. Обратно на възприетата от административния съд теза, обжалваната заповед е издадена в нарушение на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от закона предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд неправилно приема, че не се установява спор за материално право по смисъла на §1, т. 16 от ДР на наредбата. Заявеното изменение предвижда заличаване на сграда с идентификатор 57491.503.81.1 и нанасяне на два нови обекта: сгради с идентификатори 57491.503.81.6 и 57491.503.81.7, с различни очертания и площ, както и промяна на данните за собствеността в КРНИ по отношение на новонанесените обекти, на което част от съсобствениците се противопоставят в хода на административната производство, а също и пред съда. Това обективира спор за собственост, до чието разрешаване по съдебен ред заявеното изменение не може да бъде извършено. В случая тези обстоятелства са пренебрегнати от административния орган и заповедта е издадена в противоречие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 70, ал. 4 от наредбата. Поради това като достига до извод в обратен смисъл и отхвърля жалбите срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с доказателствата. Всичко изложено налага заключението, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на СГКК- Бургас да бъде отменена поради допуснатите и изброени по-горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото Агенция по геодезия, картография и кадастър- юридическото лице, в чийто състав е административният орган, издал оспорения акт, следва да заплати на жалбоподателите И. Кефалов и Н. Кефалов сумата 1660.00 лв. разноски по делото пред двете инстанции, включващи общо160.00 лв. държавна такса за производството и 1500.00 лв. възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,