Решение № 15881 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2009 г.

Решение № 15881 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3316/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на ОД "Полиция" - Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Георги Георгиев, против решение № 1739/17.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1282/2008 г. на Административен съд - Варна, ХIV състав, с което е отменен отказ за продължаване на срока на пребиваване в Република България на чужденец № 17222/15.05.2008 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Фатих Гюньорюр, не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следното: С решение № 1739/17.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1282/2008 г. на Административен съд - Варна, ХIV състав, е отменен отказ за продължаване на срока на пребиваване в Република България на чужденец № 17222/15.05.2008 г. на началник сектор "Миграция" при ОДП - Варна. С последния, по повод молба вх. № 1046/09.05.2008 г. подадена от Гюньорюр Фатих, гражданин на Турция роден на 26.03.1981 г., на посочено правно основание чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ във връзка с предложение № 17221 от същата дата, е отказано продължаване на срока на пребиваване на чужденеца с предупреждението, че в 14-дневен срок от уведомяването му за отказа, следва да напусне територията на страната. Съдът е приел, че при условията на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, административният орган няма правомощието да откаже продължаване на срока на пребиваване, а единствено да откаже издаването на разрешение за постоянно пребиваване или да отнеме вече издадено такова, а оттам и че обжалваният отказ следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, само на посоченото основание. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. Оспореният в първоинстанционното производство акт е основан на чл. 26, ал. 3 ЗЧРБ, регламентиращ отказите за издаване или отнемането на вече издадено разрешение за дългосрочно пребиваване на чужденец, за който се установи, че е сключил "фиктивен" брак с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците и получаване на разрешение за пребиваване. Алинея 1 на чл. 26 ЗЧРБ урежда отказите за продължаване на срока на пребиваване на чужденец в Р България, в случаите по чл. 10 и чл. 11 от с. з. Систематичното тълкуване на посочените разпоредби налага извода, че хипотезата на ал. 3 визира поведение, квалифицирано от законодателя, като по - тежко нарушение в сравнение с нарушенията по ал. 1. По аргумент от чл. 34 ЗЧРБ, при отказ за продължаване на срока на дългосрочно пребиваване, чужденецът може да остане до датата, до която последното му е разрешено, а при осъществено основание по ал. 3 не се издава разрешение за дългосрочно пребиваване, а вече издаденото се отнема, т. е. законодателят не предоставя възможност на чужденеца да остане в България до изтичане на срока на разрешеното му дългосрочно пребиваване, предвиждайки отнемането на издаденото разрешение. В процесния случай, жалбоподателят в първоинстанционното производство е подал искане с вх. № 1046/09.05.2008 г. за продължаване на срока на пребиваването му, изтичащ на 05.05.2008 г. Поради това, че срокът за който е разрешено пребиваването вече е изтекъл, при наличието на данни, че бракът на чужденеца е ''фиктивен'', административният орган е имал правната възможност не да отнеме издаденото на чужденеца разрешение за дългосрочно пребиваване (с изтекъл срок), а именно да постанови отказ за продължаване на пребиваването на чужденец в РБ, какъвто е обективиран в оспорения акт. Предвид изложеното, направеният от съда извод, че е налице противоречие на издадения акт с приложимия материален закон само с оглед конкретно упражненото от административния орган правомощие, е неправилен. В този смисъл необоснована се явява направената от решаващия състав констатация, че актът следва да бъде отменен на посоченото основание. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, без при това да е изследвал релевантните за спора обстоятелства в изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от с. к. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна в противоречие със съдопроизводствените правила, според чл. 222 АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна, който да изпълни горепосочените изисквания. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че при проверката на обжалваното решение се установява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,