Решение № 916 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2008 г.

Решение № 916 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4205/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 141 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 1299/2006 г. на Пловдивски районен съд, оставено в сила с решение № 596 от 16.04.2008 г. по гр. д. № 3190/2007 г. на Пловдивски окръжен съд е отхвърлен искът, предявен от П. к. "З" - с. Ц., с. Г. против О. "К", с. К. за признаване на собствеността и предаване владението върху втория етаж от търговска сграда, намираща се в с. Г., УПИ-IV, кв. 12 по плана на селото, състоящ се от салон - клуб, целият от 97,57 кв. м. Решението на въззивния съд е обжалвано от ищеца П. к. "З", с. Ц., с. г. С определение № 404 от 13.05.2009 г. касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.) при смесено финансиране на строителството, извършено от кооперацията. По съществото на спора в жалбата се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и уважаване на претенцията с признаване на ищцовата к. за собственик на втория етаж от търговската сграда и предаване на владението му. Ответникът - О. с. К., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че сградата е общинска собственост, тъй като е построена със средства, отпуснати от държавния бюджет, както и със средства от самооблагането и доброволен труд на населението на общината. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По делото е безспорно установено, че построяването на търговската сграда е станало през 1970 г. със средства на Окръжния кооперативен съюз, както и такива на общинския съвет, набрани по линията на самооблагане, а също и с полагането на доброволен труд от населението. Тези данни дават основание да се приеме, че е налице смесено финансиране, което в приблизително равна степен е използвано за строителство на сградата. Сградата не е построена изцяло със средства на кооперацията, поради което не може да се приеме, че тя е и изцяло нейна собственост, прилагайки разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. Тази норма е създадена за да защити интересите на кооперации, които са построили сгради върху държавни / общински терени/ без да имат отстъпено право на строеж, тъй като в противен случай по силата на чл. 92 ЗС сградите биха били общинска или държавна собственост. Поначало източникът на средствата, с които е построена една сграда няма отношение към придобиването на правото на собственост, но в защита на обществения интерес, справедливостта и реституцията на кооперативното имущество законодателят е предвидил, че кооперациите стават собственици на това, което са построили със свои средства, както и на прилежащия терен. Налице е едно самостоятелно, изрично уредено в закона основание за придобиване на право на собственост, което следва да се прилага в разумните му граници. В закона не е посочено дали съответната сграда трябва да е построена изцяло със средства на кооперацията, за да стане нейна собственост и как следва да се уреждат случаи като настоящия, при който има смесено финансиране с приблизително равно участие на кооперацията и общината. Като се изхожда от целта и смисъла на нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС следва да се приеме, че върху построения обект е възникнала съсобственост между кооперацията и общината, при равни дялове, а очевидно такава е била и тяхната воля, изразена при разпределяне ползването на сградата, като първият етаж е предоставен на кооперацията, а вторият на общината. С влязло в сила решение № 324 от 5.06.2007 г. по гр. д. № 73/2006 г. на ВКС, II г. о. кооперацията е призната за собственик на първия етаж от сградата, което съответства на правата й, придобити по силата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС. Вторият етаж съответства на правата на общината съобразно вложените средства, поради което за него искът следва да се отхвърли. В този смисъл, макар и по други съображения е и крайният извод на въззивния съд, поради което решението му следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 290 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение