Решение № 4140 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2012 г.

Решение № 4140 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13251/2012 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие", гр. София, представляван от Румен Порожанов, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 4653 от 13.08.2012 г. по адм. дело № 8228/2010 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, с което е отменена по жалба на "Агриспа" ООД Заповед № 01-РД/2495 от16.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, и моли да бъде отменено. Заявява, че по процесната мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", която е част от Програмата за развитие на селските райони (ПРСП) 2007 - 2013 г. се одобрява бюджет от ЕК, който е изчерпан за Република България поради големия брой заявления за финансиране по нея. След като е изчерпан бюджета по ПРСР до изтичане на програмата в края на 2013 г. е невъзможно да има одобрение на други средства от ЕК, поради което Държавен фонд "Земеделие", в качеството си на единствената Разплащателна агенция със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони няма възможност да извършва повече плащания по нея. Затова счита, че дори и да е било извършено класиране, то при напълно изчерпан негарантиран бюджет по мярка 121 за периода на действието на ПРСР, същото е безпредметно и обезсмисля както класирането, така и прави невъзможно получилите отказ от финансиране кандидати да бъдат подпомогнати по време на цялото действие на ПРСР. Моли съдът да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови друго, с което да остави в сила Заповед № 01-РД/2495 от 16.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски. Ответникът - "Агриспа" ООД, гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението на Административен съд София - град, като законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна по делото. Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. да извърши класиране на подадените заявления, включително и това на жалбоподателя. На следващо място верен е и изводът на съда, че административният орган, приемайки заявлението на кандидата при фактически напълно изчерпан бюджет по мярка 121 и непроизнасяйки се в продължение на 11 месеца, като посочва правно основание "недостатъчен бюджет" е нарушил принципите, заложени в правните норми на чл. 6, ал. 7, чл. 7, ал. 1 и чл. 11 от АПК. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 4653 от 13.08.2012 г. по адм. дело № 8228/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд София - град, Второ отделение, 23 състав ОТМЕНЯ заповед № 01-PД/2495 от 16.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и ВРЪЩА делото като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне съобразно дадените в мотивната част на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С друг диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА ответника Държавен фонд "Земеделие" да заплати на жалбоподателя "Агриспа" ООД направените разноски в размер на 200 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал след преценка на основание чл. 168, ал. 1 АПК, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в резултат на които процесната заповед е в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По-конкретно съдът е посочил, че не са изложени други фактически съображения за постановения отказ, извън "недостатъчен бюджет по мярката". Посочените по този начин "фактически основания" не отразяват фактическите обстоятелства от значение за издаването на оспорената заповед, с оглед преценката към кой момент са се изчерпали средствата по мярката, какво е превишението на бюджета, как е установено това превишение. В акта е възпроизведен текста от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. - отказ поради недостатъчен бюджет, което обаче не е фактическото основание, защото не съдържа констатации по отношение на процесното заявление и за това в какво се изразявана този недостиг. Административният орган не е обосновал отказа в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 3.04.2008 г., както и фактическите основания за постановяването му, с оглед контрола за законосъобразност, с което е допуснал нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Обжалваната заповед е издадена и в противоречие и в отклонение от нормите на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., които разпоредби изискват изпълнителният директор да издаде решение за спиране на приема на заявления, като съобщението за това да се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено, въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец по същество не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е изисквал издаване на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. Обстоятелството, че договарянето по предходните приеми не е било приключило и поради това "формално" е бил налице бюджет по мярката, не променя извода на съда. Касае се за бездействие и забавяне на административния орган да се произнесе своевременно по предходни приеми, което не го освобождава от нормативно установените му задължения. Съдът е приел още, че административният орган не е изпълнил и задължението си по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. да извърши класиране на подадените заявления, включително и това на жалбоподателя, въпреки установената липса на бюджет, с което освен че е допуснал съществено нарушение на административно производствените, е приложил неправилно и материалния закон. Обявеният от административният орган "недостатъчен бюджет" не го освобождава от изпълнение на задължението по чл. 34, ал. 1, респ. ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., с оглед целите и принципите на мярката при осигуряване на бюджет, подадените редовни заявления, по които земеделските производители са направили съответни разходи, да бъдат оценени и класирани, респ. да бъдат финансирани. Непровеждането на процедурата по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. преди постановяване на отказ поради "недостатъчен бюджет", препятства последващата възможност на кандидата, при редовно подадено заявление, да бъде подпомогнат при ново бюджетно финансиране, респ. определен бюджет. Нарушени са и изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 11 от АПК, тъй като изпълнителният директор на ДФЗ не е упражнил правомощията си добросъвестно и е въвел в заблуждение заявителя, като е приел заявлението му и не се е произнесъл по него в продължение на 11 месеца, въпреки, че е следвало да знае, че още към датата на подаване на заявлението, че негарантираният бюджет по мярка 121 е изчерпан. С оглед изложеното първоинстанционният съд е счел, че обжалваната заповед следва да бъде отменена, а делото - върнато като преписка на административния орган за класиране съобразно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2, чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., след което ако няма достатъчен бюджет по този прием, да бъде извършен мотивиран отказ за финансиране. Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната пред Административен съд София - град заповед № 01-PД/2495 от 16.08.2010 г., изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказва да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата "Агриспа" ООД, с идентификационен номер - № 24/121/03400, на стойност 1635819,99 лева. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Като фактически основания (мотиви) е посочено дословно следното: "По силата на чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г., заявлението за подпомагане получава отказ за финансиране поради недостатъчен бюджет по мярката". По делото съдът е назначил съдебно - счетоводна експертиза, която дават заключение, че не е наличен финансов ресурс по т. нар. негарантиран бюджет към датата на подаване на заявлението от страна на жалбоподателя. Този въпрос обаче е следвало да бъде изяснен от административния орган. Формалното посочване, че няма бюджет по мярката не е достатъчно за да мотивира отказ. Следвало е да бъде обстойно посочено към кой момент се е получил недостига на парични средства, за кой прием, до кога са стигнали отпуснатите средства, има ли уважени заявления за финансиране по същата мярка и дали одобрените суми са в пълния претендиран размер или пропорционално на подадените заявления. Следва да се отбележи, че няма спор, че има голям интерес към мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и респективно голям брой земеделски производители с подадени заявления за подпомагане, но този факт сам по себе си не е основание за отказ за финансиране (пълен или частичен), а следва да се посочи в акта кога се е изчерпал одобреният финансов ресурс (за негарантирания бюджет). Констатациите на вещото лице, както и обясненията на пълномощника на Държавен фонд "Земеделие", дадени с касационната жалба, не могат да заместят липсващите мотиви, дължащи се от административния орган и то преди издаване, а не след издаване на административния акт. Излагане на мотиви впоследствие означава дописване на акта, което е недопустимо. Обжалваната заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция не е мотивирана с конкретни и пълни мотиви и това е достатъчно основание тя да бъде отменена. Като е процедирал по този начин - с отмяна на заповедта и връщане на преписката за произнасяне, Административен съд София - град е постановил обосновано и съобразено с материалния закон съдебно решение. Няма оплакване в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила, а за такива съдът не следи служебно както на основание чл. 218, ал. 2 от АПК следи за валидност и допустимост. При тази служебна проверка не се констатира решението да е нищожно или недопустимо. С оглед всичко изложено, то следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, като при издаването на новия административен акт се вземат предвид и изложените в настоящото решение съображения. При този изход на делото, на касационния жалбоподател, макар и своевременно поискани, разноски не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,