Решение № 3694 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2019 г.

Решение № 3694 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13650/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Божилова, от [населено място] като майка и законен представител на малолетния Г. Б. против решение № 6148/22.10.2019 г. по адм. дело № 3559/2019 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила досежно неупражнен инцидентен контрол по смисъла на чл. 5, ал. 1 АПК и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че в Част 9, Раздел ХІV "Болест на червата", т. 1 от Приложение № 1 от Наредбата за медицинската експертиза е закрепена общата уредба на три различни заболявания и след като при поставянето на диагнозата [диагноза], дивертикулити е категоризирана със синдром на малабсорбция наличието на стадий на клинична ремисия не би следвало да повлияе на отправните точки за оценката му. Ответникът по касационната жалба – Националната експертна лекарска комисия, чрез юрисконсулт Карамитрев изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и моли първоинстанционното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че изводите на съда досежно оценката на естеството и характера на експертизираното заболяването са верни и точно е приложен материалния закон - част 9, раздел 14, т. 1, т. 1. 1 от Наредбата за медицинската експертиза. Експертното решение е взето от специализиран състав на НЕЛК в съответствие с чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 6148/22.10.2019 г. по адм. дело № 3559/2019 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Я. Божилова, от [населено място] като майка и законен представител на малолетния Г. Б. срещу Експертно решение (ЕР) № 0238/06.02.2019 г. на Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести на Националната експертна лекарска комисия. Съдът е приел, че експертното решение е издадено от компетентен орган по чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, в предвидената по чл. 59, ал. 2 АПК форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби (т. 1. 1, раздел 14, част 9 НМЕ) и в съответствие с целта на закона. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По делото е установено, че на малолетния Г. Б. е поставена диагноза [диагноза]. С ЕР на ТЕЛК № 2210/20.11.2018 г. при МБАЛ "Национална кардиологична болница" ЕАД, гр. София при процедура по преосвидетелстване и след извършен преглед органът на медицинската експертиза е приел, че не се следва процент за вид и степен на увреждане за водещото заболяване [заболяване] съгл., чл. 9, р. 14, т. 1. 1 НМЕ. ЕР е потвърдено с ЕР № 0238/06.02.2019 г. на Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести на Националната експертна лекарска комисия. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, от което се установява, че в медицинската документация липсват данни за резекция на черво и дивертикулит. Малолетният Б. е с установена [диагноза] като общо заболяване и към момента на освидетелстването няма синдром на малабсорбция. Такъв синдром е бил диагностициран преди пет години, когато е била поставена диагнозата, но спазваната строга диета в хранителния режим, за консумиране на безглутенови храни, е повлияло благоприятно заболяването. Важен въпрос при оценката на функционалния дефицит е дали като клинично здраво лице може да бъде квалифицирано такова с диагноза [диагноза], но с подтиснати симптоми в резултат от прилаганото лечение. Критериите при отправните точки за оценка на заболяванията са уредени в чл. 62 НМЕ. Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Административният съд не е изследвал съответствието на т. 1 от част Девета, Раздел ХІV "Болести на червата" от Наредбата за медицинската експертиза [диагноза] без синдром на малабсорбция, без съществени промени в общото състояние оценявана с 0 % функционален дефицит, а със синдром на малабсорбция, при увредено общо състояние с 60 % на по-висок по степен нормативен акт. Този пропуск би могъл да повлияе върху прилагането на материалния закон от съда, ако наредбата в частта и по т. 1, р. 14, ч. 9 противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Необходимостта от специални знания следва да бъде насочена към изясняване на въпроса доколко липсата на клинична изява на симптоматиката на заболяването е равносилно на липса на увреждане в настоящия случай, особено след като се касае до автоимунно, хронично, нелечимо заболяване, което може да протича субклинично. Процесуалният представител на касатора едва пред настоящата инстанция се позовава на неравно третиране на лицата, диагностицирани със заболяването [заболяване], което според него изисква прилагането на Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето, уреждащи като основни цели осигуряването на равнопоставеност и социална интеграция в подкрепа на болните. Тези съображения биха били основателни ако нормативните актове от по-висока степен съдържат норми, които да могат да бъдат пряко приложени. Служебно задължение за съда е при прилагането на материалния закон да прецени съответствието на подзаконовите нормативни актове с актове от по-висока степен и като не е изложил мотиви в тази насока и не е реализирал инцидентен контрол, първоинстанционният съд е постановил своето решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Водим от горното и съобразявайки необходимостта от специални знания и гарантиране на принципа за двуинстанционност на съдебните административни производства и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение