Решение № 13927 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2010 г.

Решение № 13927 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14035/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Пия Стефанова Беленска-Кръстева, със съдебен адрес: гр. София, бул. "В. Левски" № 69, ет. 2 против решение от 1.07.2010 г. година, постановено по адм. дело № 1319/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният секретар на ДНСК София не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Пия Стефанова Беленска срещу решение № ГС-05-1/05.01.2010 г. на главния секретар на ДНСК в частта му по т. 2, с която е отказан достъп до обществена информация по нейно заявление от 26.11.2009 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № БС-1846-19-575/26.11.2009 г. Пия Стефанова Беленска е поискала от началника на ДНСК София да й бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: т. 2 от заявлението: писмо изх. № ОС-1298-01-706/23.10.2009 г. - покана за съставяне на акт по реда на ЗАНН за неизпълнение на писмено разпореждане на РДНСК Бургас от извършителя на незаконно строителство в УПИ III-235, кв. 19, град Созопол. В оспореното решение административният орган е изложил мотиви, че поисканото писмо - покана не представлява обществена информация и се отнася до личния живот на трето лице. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ няма задължение да предоставя на заявителя исканата информация. АССГ е изложил мотиви, че информацията, касаеща административно-наказателната отговорност на трето лице, може да бъде предоставяна след като влезе в сила актът, с който тя е ангажирана. По тези съображения жалбата срещу т. 2 от изричния отказ е отхвърлена като неоснователна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главния секретар на ДНСК София е длъжен да предостави съхраняваната в ДНСК обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в т. 2 на заявлението на жалбоподателката, касаеща писмо-покана на административния орган до трето лице във връзка с процедура по издаване на акт за нарушение, не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - ДНСК, а касае само част от процедура по установяване на административно нарушение и засяга лични данни на трето лице. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на дирекцията за строителен контрол и в този смисъл, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите са си създадат мнение за нейната дейност. Поради това решението на АССГ, с което е отхвърлил жалбата срещу изричния отказ на административния орган да предостави информация по т. 2 от заявлението е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,