Решение № 11510 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2017 г.

Решение № 11510 от 3.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Н. / M. N. /, гражданин на А., подадена чрез процесуалния му представител - адв. Х., срещу решение № 591 от 06.07.2017 г., постановено по административно дело № 535/2017 г. по описа на Административен съд София – област/АССО/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу заповед № 517 з-1166/16.05.2017 г. на началник група "Миграция"- ОД на МВР - София, с която спрямо чуждия гражданин е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" (СДВНЧ). Постъпила е и частна жалба от А. Ш., непридружен непълнолетен, гражданин на А., срещу същото решение, в частта, с която неговата жалба срещу заповед № 517 з-1166/16.05.2017 г. на началник група "Миграция"- ОД на МВР – София е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Касационният жалбоподател по подробно изложени в жалбата доводи оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Частният жалбоподател излага съображения за наличие на правен интерес от обжалване на процесната заповед. Ответникът – началникът на група "Миграция" при ОД на МВР- София, не взема становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност както на касационната, така и на частната жалба. По подадената частна жалба на А. Ш.: Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оспорената заповед не се засяга правната сфера на непълнолетния чужденец. Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на М. Н.. Правилен е изводът на АССО е приел, че оспорването на А. Ш. е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица. От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава. С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на А. Ш.. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета "Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията" от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. Предвид изложеното законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на А. Ш. и е прекратил съдебното производство в тази част. По касационната жалба на М. Н.: Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна. За да постанови обжалваното решение в тази част съдът е приел от фактическа страна следното: Със заповед № 517 з-1153/16.05.2017 г. на началник група "Миграция" – ОД на МВР - София на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1, на М. Н., гражданин на А. е наложена ПАМ "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 517 з-1166/16.05.2017 г. на началник група "Миграция" – ОД на МВР е разпоредено да се настани принудително в СДВНЧ при дирекция "Миграция" М. Н., [дата на раждане], придружаващ непълнолетното лице – А. Ш., [дата на раждане] на осн. чл. 44, ал. 6, ал. 9 и ал. 10 ЗЧРБ. Принудителното настаняване е мотивирано с необходимостта да се създаде организация за връщане на чужденеца до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. От докладна записка № ДП134-17/16.05.2017 г. е видно, че на 15.05.2017 г. при извършване на операция във връзка с превоз на нелегални мигранти от служители на ОД на МВР - София са задържани 12 лица без документи за самоличност, сред които и М. Н. от А., [дата на раждане] Първоинстанционният съд е установил, че жалбата е подадена извън преклузивния 14 дневен срок, но предвид наведените в нея доводи за нищожност следва да бъде разгледана само по отношение на искането за прогласяване на нищожност на заповедта. Съдът съобразно правомощията си по чл. 168, ал. 2 АПК е извършил проверка на оспорената заповед. Обсъдил е обстойно всички критерии, водещи до нищожност. На първо място съдът е обсъдил твърдението направено в жалбата, че оспорващият е непълнолетен, като въз основа на представената по делото административна преписка е направил извод, че М. Н. е чужденец, който не разполага с документи за самоличност. При извършената полицейска проверка на 15.05.2017 г., същия сам е посочил имената си, гражданството и рождената си дата – 01.01.1998 г. Тези данни, снети от чуждия гражданин в хода на административното производство, са посочени и в оспорената заповед. Така заявената от лицето дата на раждане обосновава извод, че е пълнолетно, както е прието и от административния орган. Това обстоятелство не е оспорено или опровергано от М. Н., както в хода на административното производство, така и при връчване на заповедта. При така установеното съдът е стигнал до извод, че това твърдение в жалбата за непълнолетност на чужденеца е недоказано в настоящото производство, тъй като не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази насока, нито са формулирани искания за събиране на доказателства. На следващо място съдът е приел, че съгласно чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция", и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерство на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В настоящия случай заповедта за налагане на ПАМ по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е издадена от началник група "Миграция" при ОД на МВР – София, който е надлежно оправомощен със заповед № 513 з -2668/14.08.2015 г. на директора на ОД на МВР - София. Следователно заповедта е издадена от компетентен административен орган. Съдът е отбелязал, че в случая не намира приложение и нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, тъй като оспорващия е пълнолетно лице. Предвид така установеното съдът е заключил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. Не е засегната и от толкова съществен порок, обуславящ нищожността и. С оглед изложеното е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебното производство е само валидността на издадения акт, което определя предмета на делото и обхвата на съдебния контрол. Законът не е въвел легално определение за нищожност на административен акт като основание за отмяна извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 5 от АПК. За това за всеки конкретен случай съдът осъществява проверка дали е допуснато толкова тежък, съществен порок на властническото волеизявление, наличието на който да препятства настъпването на целените от закона правни последици. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. В настоящия случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, като в заповедта са посочени правните и фактически основания, послужили за издаването й. С оглед изложеното основният довод на касатора за нищожност на заповедта поради неотчитане на твърдяната от него възраст е неотносим към правилността на обжалваното решение, защото това е довод, който би имал значение за евентуалната унищожаемост на акта, но не е обстоятелство, което да обоснове нищожност на оспорената заповед. Такива са и доводите му за нарушение на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ. Предвид изложеното правилен се явявя крайният извод на решаващия съд, че заповед № 517 з-1166/16.05.2017 г. на началник група "Миграция"- ОД на МВР – София не е нищожна. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,