Решение № 232 от 23.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 332/2014 г.

Решение № 232 от 23.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 332/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Повод за касационната проверка по делото са две жалби срещу въззивно решение на Варненския апелативен съд: от името на частен обвинител и граждански ищец - както срещу наказателната, така и срещу гражданската част на решението, от името на подсъдим - само срещу гражданско-осъдителната му част. С обжалваното решение е изменена присъда от 15.VII.2013 г. по нохд 651/2013 г. на Варненския окръжен съд, отнасяща се до подсъдимия С. А. Ж. Наказателно-осъдителната част на първоинстанционния съдебен акт е за извършено на 8.VII. 2012 г. престъпление по транспорта по чл. 343а, ал. 1, б. "г" НК: за причинената от Ж. по непредпазливост "смърт на повече от едно лице" (на Р. Ж. - негова съпруга, и на С. Ж. - тяхна дъщеря), но също така, защото "деецът след деянието ... е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на ... пострадалите". На Сл. Ж. е наложено наказание 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) за срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за 1 г. Размерът на лишаването от свобода е определен под минимално предвидения в закона срок от 2 години след приложението и на чл. 58а НК по реда на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция (по глава двадесет и седма от НПК). Определено е и обезщетение от 50 хил. лева по предявения за 100 хил. лева иск на Е. Х. в качеството и? на граждански ищец-пострадалата от престъплението майка на Р. Ж., за причинените и? неимуществени щети. ВОС е оправдал подсъдимия за транспортно престъпление без оказана от дееца необходима помощ на пострадалите (съответно без връзката на чл. 343а с чл. 343 НК), както и по обвинението за някои от правилата за движение, за които е било прието, че са нарушени. Изменението на присъдата с обжалваното сега по касационен ред решение № 157/14.ХI.2013 г. по внохд 248/2013 г., е по отношение само на размера на присъденото обезщетение, който е увеличен на 70 хил. лева. Касационната жалба от името на пострадалата Е. Х. в качеството и? на частен обвинител срещу наказателната част на въззивното решение е свързана с всички основания по чл. 348 НПК, но е сметнато, че доводите, отнесени към всяко едно от тях, изискват единствено ново разглеждане на делото, и то в първата съдебна инстанция, която да отстрани претендираните в жалбата нарушения, довели като обобщен резултат до неправилно смекчаване на отговорността (до по-благоприятна правна квалификация на извършеното, по-леко наказание и др. подобни). Като граждански ищец пострадалата е оспорила и присъденото обезщетение, но смята, че свързаните с него нарушения на материалния и процесуалния закон са отстраними направо от ВКС, от който се иска да увеличи обезщетението до пълния му поискан размер. Касационната жалба от името на подсъдимия (вече посочен и с другото си име С. А. Ш.) има предвид материалните и процесуалните нарушения само в гражданската част на съдебния акт, която също е поискано да бъде изменена направо в тази инстанция, а обезщетението намалено до 25 хил. лева. И двете жалби са поддържани в съдебното заседание на ВКС, включително писмено, докато прокурорът и всяка от страните-жалбоподатели по отношение на другата жалба - за отхвърлянето им като неоснователни. ВКС намери, че към този момент (тъй като делото не може да приключи в тази инстанция, както ще се види по-долу), основателна е само жалбата срещу наказателната част на обжалвания съдебен акт, и то доколкото обжалването е в основата на следното. Наложеното наказание лишаване от правоуправление е безусловно незаконосъобразно в размера му от 1 г., вместо да е поне с продължителността на лишаването от свобода - 1 г. и 8 месеца (задължителните указания в П. 1/83-Пл., т. 6, б. "б" са такива изрично). Незаконосъобразното смекчаване на наказанието може да се окаже обаче резултат и от нарушените изисквания за провеждане на съкратеното съдебно следствие. Става дума по-конкретно за изискването по чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите към присъдата съдът да приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Става дума по-нататък за онези от обстоятелствата в този акт, които имат отношение към приложението на смекчената наказателна отговорност по чл. 343а НК. Такива обстоятелства има на с. 3 от обвинителния акт (подсъдимият изнесъл съпругата си от автомобила и направил опити за изкуствено дишане), но съответният прокурор очевидно ги е сметнал за недостатъчни (след като не е приложил чл. 343а НК), като е възможно даже да се предположи, че преценката му е била подчинена на задължителните указания отново в цитираното вече П. 1/83-Пл., този път в т. 5, б. "б". Отказът да бъде приложена т. нар. намалена отговорност може да се свърже по-конкретно с експертните констатации, че съпругата на подсъдимия, на която той се опитал да помогне (а и дъщеря му), са починали "бързо, в рамките на минути". Прокурорът, с други думи, вероятно е приел, че оказаната от дееца помощ не е била "оказана на жив човек" (цит. постановление) и този наистина е изводът, който може да бъде направен от "доказателствата, събрани на досъдебното производство" (чл. 372, ал. 4 НПК), особено от документираната на л. 134 хронология на телефонните обаждания чрез националната система "112"; тя удостоверява изтичането поне на 14 минути между първото обаждане в 15,18 ч. и последното преди да пристигне медицинска помощ в 15,32 ч. Изводът на прокурора, че обвиняемият е помагал всъщност на вече починалата си съпруга, е могъл, разбира се, да бъде оспорен, но подсъдимият сам се е съгласил да не го прави, за да се възползва от реда на съкратеното съдебно следствие (вж. подробности в т. 8.1. от мотивите към ТР 1-08/09-ОСНК). Нещо повече - подсъдимият не е оспорил отказа да бъде приложена отговорността по чл. 343а НК и съобразно изключението, указано на вече цитираното място от ТР-1-08/09-ОСНК, "да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства" - разпитаните по изключение в двете предходни инстанции свидетели не са дали показания във връзка с такива обстоятелства за поведението на Ж. след деянието, а и за времето, когато е настъпила смъртта, решаващи биха били допълнителни изявления на вещите лица. Незаконосъобразното смекчаване при наказването на подсъдимия може да се окаже по-нататък резултат от някои незаконосъобразни преди смекчаването разбирания на съдилищата относно нарушените "правила за движение" по смисъла на чл. 342, ал. 1 от НК. Особено смущаващо е изразеното и в двете съдебни инстанции разбиране, че могат поначало да съществуват правни норми, които да не са задължителни, а само "пожелателни" (ВОС, мотиви, л. 114 от делото), да имат "пожелателен характер" (ВАС, мотиви, с. 7)-изразеното мнение е извън всякакви общоприети теоретични схващания, но е останало и само декларирано. Декларативността в тази насока е още по-малко съвместима с конкретните правила, на които е дадена цитираната характеристика: съдържащите се в чл. 6, т. 1, във връзка с чл. 12, ал. 5; в чл. 51, ал. 1 и 3 ЗДП. Трябва, разбира се, да бъде споделен опитът на съдилищата да отнесат правилата за движение в цитираните разпоредби към познатото деление "общи-специални правни норми", но това на свой ред е трябвало да бъде предшествано от анализ на приложното им поле, какъвто липсва в мотивите. Ако ВОС и ВАС бяха го направили според известния друг критерий "специалната = общата + някаква специфика", едва ли щяха да приемат за безспорно оправдаването например по чл. 51, ал. 1 ЗДП, който изисква да се проявява "особено внимание" не само при преминаването, но и при приближаването на железопътен прелез, докато чл. 52, т. 2 и 53, ал. 1 ЗДП, чието приложение е било запазено, уреждат единствено хипотезата на преминаването. Незаконосъобразното смекчаване на отговорността на подсъдимия може да се окаже накрая повлияна и от също така незаконосъобразното преди това смекчаване неправилно разбиране за смисъла на чл. 56 НК. Последното проличава в отказа да бъде отчетено при индивидуализацията значението на такива обстоятелства, като например конкретния брой на пострадалите и вида на конкретното им увреждане (ВОС, мотиви, л. 117 от делото, а за самата незаконосъобразност на разбирането вж. повече в р. 87/04-I, Бюл. 9/04). Сходна е вероятно причината съдилищата да обявят и въобще липсата по делото на отегчаващи отговорността обстоятелства, пропускайки да вземат предвид например, че поначало нарушаването на забранителен сигнал (червена светлина) при движението на МПС, а с още по-голямо основание - на такъв сигнал при жп прелез, е от вида на най-тежките нарушения по ЗДП. Всичко изложено дотук като почерпено от основателното в жалбата от страна на частното обвинение, е най-малкото, което следва да бъде предмет на обсъждане при новото разглеждане на делото. Към този предмет следва обаче да бъде добавено и всичко друго, с което сега ВКС не се занимава изрично, било защото може да се окаже преждевременно (например защото гражданската отговорност на подсъдимия е зависима от наказателната), било защото е дължима нова, цялостна оценка на всичко от значение за изхода на делото и ВКС не би искал да ограничава без необходимост вътрешното убеждение на следващия съдебен състав (например какъв да е по-конкретния размер на наказанието, условно ли да бъде то или не). В заключение, новото разглеждане на делото, което се явява неизбежно (най-вече заради необходимостта от утежняване на наказателната отговорност-арг. от чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, а не толкова от допуснатите нарушения-на материалния или на процесуалния закон), трябва да бъде проведено не другаде, а във въззивната инстанция (провеждането му в първата съдебна инстанция е поначало изключение-арг. от чл. 335, ал. 2 НПК). Ето защо, ВКС-I наказателно отделение