Решение № 8837 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2010 г.

Решение № 8837 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4984/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Топло. То" ЕООД гр. София чрез представляващия и управляващия дружеството срещу решение № 4/09.02.2010 г. по адм. д. № 3546/2009 г. на Административен съд София град. Счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо, неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Дирекция контрол по строителството при Столична община чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Бончо Славев Бончев лично и ответницата Босилка Ангелова Бончева чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-20-32/18.03.2009 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено да бъде премахната в 30 /тридесетдневен срок/ от връчване на заповедта едноетажна жилищна сграда, находяща се в североизточната част на УПИ ХI-250, кв. 35, м. Орландовци, собственост на район "Сердика"-Столична община като негодна за обитаване, застрашена от самосрутване, тъй като същата не може да се поправи. Заповедта е обжалвана пред първоинстанционния съд от "Топло. То" ЕООД гр. София чрез неговия управител Георги Ралев. Видно от приложения по делото нотариален акт № 145/27.03.2009 г. дружеството е придобило собствеността върху магазин от 35 кв . м. и мазе към него от 35 кв м., за който обект се установява, че е този, предмет на заповедта за премахване по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Поради това за "Топло. То" ЕООД е налице правен интерес от обжалване на заповедта, без значение, че дружеството е придобило собствеността след постановяване на заповедта. Същата не е влязла в сила и само собственикът на подлежащия на премахване обект е активно легитимиран да обжалва заповед със съдържание като процесната. Поради това обжалваното решение е допустимо като постановено при наличието на процесуална легитимация за обжалващия, обусловена от правния му интерес. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за противоречащо на материалния и процесуалния закон при следните съображения: Видно от нотариален акт № 130/2006 г. Босилка Ангелова Бончева и Бончо Славчов Бончев са собственици на УПИ ХI-250, кв. 35, м. Орландовци, заедно със стара паянтова жилищна сграда в североизточната част на мястото и ъглова масивна сграда. Процесната постройка е в северозападната част на сградата, като е приета за общинска собственост в оспорения административен акт. На 10.01.2009 г. Босилка Бончева е поискала от район "Сердика" освидетелствуването на сградата и нейното събаряне. На 21.01.2009 г. е съставен констативен протокол, в който изрично е вписано, че се издава по заявление на Босилка Бончева. Според обстоятелствената част на протокола сградата е общинска собственост, с една самосрутила се стена, в голяма степен е застрашена от самосрутване, поради което я предлага за премахване. Според отметките на гърба на протокола Босилка и Бончо Бончеви са запознати на 12.02.2009 г., а на 12.03.2009 г. са вписали, че не възразяват на изложеното в протокола. С констатациите по протокола е запознат и жалбоподателя чрез неговия управител с отметката, че има възражения, без да е упоменато кога е станало това. Към датата на изготвяне на протокола собственик на процесната постройка е било "Пап Трейд Позитрон" ЕООД, а към момента на постановяване на заповедта- на жалбоподателя. По делото е представена и отметка на район "Сердика" при Столична община от 24.03.1993 г., че процесната постройка е деактувана, считано от 04.02.1992 г. Предвид изложеното, към датата на съставянето на протокола и издаването на заповедта процесната постройка е била собственост на частно дружество, а не общинска собственост. Именно частното дружество е заинтересованото лице, което е следвало да бъде изслушано съгласно чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Според цитираната разпоредба изискването за изслушването на заинтересованите страни от комисията е част от процедурата, задължително е и следва да се изпълни, за да се издаде акт по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Неизпълнението на това императивно правило от комисията е съществено нарушение на процедурата и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. В случая нито частното дружество, нито евентуално Столична община като собственик според констативния протокол и заповедта са били изслушани. В разрез с това протоколът е съставен по заявление на Бончева, на които лица е и предявен в противоречие с разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ. Изискването за изслушване на заинтересованите лице е нормативна императивна разпоредба, гарантираща правото на защита на собствениците при евентуално премахване на тяхната собственост. В този аспект общината е разполагала с достатъчно данни за деактуването на имота и е следвало да провери собствеността. Освен това производството по по чл. 195, ал. 6 ЗУТ се развива само между административния орган и адресата на акта, който по принцип би следвало да е собственикът на подлежащата на премахване сграда. Никакви други лица не са засегнати от разпоредителната част на административния акт, за да бъдат заинтересовани такива в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която в този случай да сочи други лица като заинтересовани-например собственици на терена. Поради това и конституираните както в администартивното производство, така и в съдебното първоинстанционно производство като заинтересовани лица Босилка и Бончо Бончеви не могат да бъдат такива, тъй като обжалваният акт не засяга тяхната сфера. Още по-малко те могат да претендират издаването на акт със съдържание като оспорения, както незаконосъобразно е допуснато в конкретния казус, тъй като никой не може да претендира настъпването на неблагоприятни последици в чужда правна сфера-в случая в правната сфера на лицата, собственици на освидетелстваната сграда. В тази част решението като постановено с участието на Бончеви като заинтересовани лица е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Само при тези изложени съображения обжалваната заповед подлежи на отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: неучастието на собствениците на освидетелстваната сграда, неустановяване собствеността върху същата и неизслушване на заинтересованите лица-собственици съгласно императива на чл. 196, ал. 2 ЗУТ. За настъпването на правната последица премахване на опасна и негодна за използване сграда е необходимо и изследване от комисията на възможността за евентуалното поправяне и заздравяване на сградата. В разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ тези предпоставки са дадени кумулативно. В представения по делото протокол такова изследване липсва, поради което фактическото съображение на административния орган, че сградата не може да се заздрави, е необосновано. То не се подкрепя от събраните пред административния орган и представени от него доказателства, поради което при липсата му не може да настъпи разпоредената с диспозицията на нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ последица премахване на сградата. В разглеждания смисъл заповедта е противоречаща на материалноправните разпоредби, тъй като фактът, на който органът е основал разпореждането си, не съществува към момента на постановяване на обжалвана заповед. Обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, които не са установени от комисията, не могат да бъдат допълвани от административния орган. В делото се съдържат и данни, които сочат на други изводи. Според заявление от 12.01.2009 г. на собственика на процесната сграда до МВР, /стр. 103/ същият на 10.01.2009 е установил премахване на едната стена на сградата по насилствен начин. Според заявлението това е предизвикано именно от Босилка Бончева след заявеното желание на собственика на сградата за ремонт. Датата 10.01.2009 г. пък е тази, на която Босилка Бончева е депозирала заявление до общината с искане за освидетелствуване и премахване на сградата. Евентуално заявителката преследва и други интереси, видно от представеното пред касационната инстанция писмо на кмета на район "Сердика" до ответника Дирекция "Контрол по строителството" и до Столична община с вх. № АС-66-02-111/13.05.2009 г. В същото от кмета на района се поставят въпроси защо сградата е премахната от Босилка Бончева, след като заповедта не е влязла в сила, СО -район Сердика не е предприемал действия за това и не е упълномощавал никого за извършване на премахването. Т Предвид изложеното, като е приел, че обжалваният пред него акт е валиден и законосъобразен такъв, първоинстанционният съд е постановил противоречащо на материалния закон решение. Следва да същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на административния акт като противоречащ на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуални норми. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение