Решение № 11392 от 28.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2013 г.

Решение № 11392 от 28.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Директор на дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, против Решение № 225/30.01.2013 г., постановено от Административния съд Пловдив по адм. д. № 2026/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 261001551 от 28.06.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 633/18.08.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта в която допълнително е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 23 496,74 лева и лихви от 18 843,46 лева и данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 12805,07 лева и лихви 8669,46 лева на Ангел Георгиев Бонев от гр. Харманли.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е формирал изводите си при превратно тълкуване на доказателствата по делото. Основните възражения се свеждат до това, че неправилно е прието от съда, че не са налице обстоятелствата за извършване на ревизия по чл. 124 от ДОПК, както и че не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за данъчните периоди 2003 г. и 2004 г. Сочи се още, че неправилно са възложени разноските на НАП, доколкото същите не били доказани по размер от една страна, а от друга страна е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, т. к. едва в съдебното производство били представени част от доказателствата, върху които е изграден извода на съда.

По делото е постъпило становище от касационния ответник, в което се аргументира становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител.

Касационният ответник, редовно призован, се представлява от адв. Хаджиева, която претендира направените разноски по делото.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба.

Решението на първоинстанционният съд е постановено след връщане на делото за разглеждане, със задължителни указания, свързани с определяне данъчната основа за 2003 г. и за 2004 г. поотделно, на база общият годишен доход, а не по периоди от тези години, като се вземе предвид установените по делото данни за получени приходи и направени разходи за цялата данъчна година, както и при определяне на данъчната основа, съдът да подложи на нова преценка всички възражения на жалбоподателя, относно наличието на доказателства за произход на средствата за направа на разходите за тези години. При новото произнасяне Административен съд Пловдив е приел, че необосновано ревизиращите органи са преминали към особеното производство по чл. 122 от ДОПК, поради което ревизионният акт в частта за определяне на данък за 2003г и 2004 г. следва да бъде отменен. За да достигне до този извод съдът подробно анализирал събраните по делото доказателства и установил, че са налице приходи от минали години, от работа в Германия, в размер на 20 000 германски марки. Доходът от 20 000 DEM е с левова равностойност в размер на 19 786.74 лв. и е удостоверен с официални документи, като източникът от трудово правоотношение е германски работодател, който е удържал и внасял в Германия дължимите от жалбоподателя данъци и осигуровки върху получените заплати, поради което неправилно било прието, че тези доходи не следва да се вземат предвид, тъй като Бонев не бил доказал, че същите са били налични към началото на 2003 г. - не били представени доказателства къде и как тези суми са били държани от жалбоподателя. Посочено е, че в хода на ревизионното производство от страна на приходната администрация не са били събрани доказателства за извършени разходи от жалбоподателя до началото на 2003 г., от което е направен извод, че същите са били държани в наличност от Бонев и не са били похарчени от него преди 2003 г. От представените от жалбоподателя писмени доказателства в хода на ревизията, се доказвало наличието на валидно трудово правоотношение между него и германския работодател, както и изплащането на полагащите му се трудови възнаграждения и удържането на дължимите данъци и осигуровки върху тях в Германия. Следователно налице били основания сумите да бъдат приети за начално салдо към 1.01.2003 г. Според АС Пловдив дарението също следва да бъде признато за реално осъществено, поради доказани съществените елементи на безвъзмездния договор, както и наличие на възможност дарителя да подари конкретния размер парична сума на надарения. В допълнение се отбелязват и последиците на установяванията на стабилен административен акт - РА на бащата Георги Бонев за ревизираните периоди на лицето - 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., с който не е установено нарастване на имущественото и финансовото състояние, водещо до облагане с данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Същото е и по отношение на паричен заем от "Бонев строй" ЕООД в размер на 25 600 лв. Касателно приходи от изтеглени от банкови сметки парични депозити, в размер на 24 000 лв. и на 26 000 лв., или общо 50 000 лв., не било опровергано установеното от ССчЕ при първоначално разглеждане на делото, че една и съща сума е обложена веднъж с данък през 2003 г., като е приета за получен през 2003 г. и недеклариран от Ангел Бонев доход и същата тази сума, като не е била призната за налична в началото на 2004 г., независимо че е била изтеглена от банковите му сметки, е обложена още веднъж от ревизията с данък общ доход през 2004 г. Посочено е още, че при признаване на дарената сума и доходите от трудово правоотношение с германски работодател, средствата по паричните депозити не оказват влияние върху изчисленията на експерта на годишна база за двата периода - 2003 г. и 2004 г.

Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е съобразил дадените с Решение № 8930/20.06.2012 г. по ахд. № 12686/2011 г. на ВАС указания и е изяснил фактическата обстановка по спора. Изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, че спорната част на ревизионен акт е неправилна и следва да бъде отменена. Този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Правилно е становището на Административен съд Пловдив, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежно събрани и убедителни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им е недопустимо да се възлага на ревизирания субект. В случая основанията за прилагане на особения ред са били несъответствие между приходите и имущественото и финансовото му състояние на А. Бонев - чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. От събраните по делото доказателства се установява, че не са налице основанията за прилагане на особения ред, т. е. лицето е имало възможности да разходва сумите, доколкото се доказва, че е получил доход от трудово правоотношение в Германия, получил е безвъзмездно заем от баща си, както и сумите от предоставения от "Бонев строй" ЕООД договор за заем от 19.03.2004 г.

Отделно от това от изслушаната и неоспорена експертиза се установява, че данъчната основа за облагане на жалбоподателя на годишна база за 2003 г. и за 2004 г. поотделно, при съобразяване на общия годишен доход на оспорващото лице, включително - получените от доходи от работа в Германия, сумите от предоставения от "Бонев строй" ЕООД договор за заем от 19.03.2004 г., сумите по изтеглените от депозити в размер на 25 800 лв. и 26 000 лв. в Банка Пиреос България АД и Евробанк АД, както и предоставените от баща му Георги Бонев средства.

А) За 2003 г. - остатъкът към 31.12.2003 г. е 86 949.74 лв. /при начално салдо към 1.01.2003 г. - 139 786.74, която сума е сбор от доходите от работа в Германия и предоставените от баща му/ - получена в резултат на общо приходи - 177 486.74 лв., общо разходи 90 537.00 лв. При това положение облагаемата данъчна основа по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. е 0.00 и данъкът за 2003 г. - 0.00 лв.

За 2004 г. - при начално салдо към 1.01.2004 г. - остатъкът към 31.12.2003 г. - 86 949.74 лв., общо приходите са 268 172.67, общо разходите са 80 655.00 лв., остатъкът към 31.12.2004 г. е 187 517.67 лв. При това положение облагаемата данъчна основа по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е 0.00 и данъкът за 2004 г. - 0.00 лв.

Б) При преизчисляване на РА, при съобразяване на представените варианти на експертизата, изготвена при първото разглеждане на делото и изпълнение задължителните указания на ВАС за преизчисляване на годишна база

• при преизчисляване на РА на годишна база, за 2003 г. облагаемата данъчна основа е 52 837.00, а данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ отм. - 14 662.73 лв.

При вариант 1-ви /с включване на сумите по депозитите в парични потоци за 2003 г. и изключването им от 2004 г., признаване на договора за заем от Бонев строй ЕООД и получените доходи от РЛ в Германия/, облагаемата данъчна основа по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. е 33 050.26 лв. и данъкът за 2003 г. - 8 924.57 лв.

При варианти 2 /с включване на сумите по депозитите в паричните потоци за 2004 г. и изключването им от 2003 г., признаване на договора за заем с Бонев строй ЕООД и получените доходи от РЛ в Германия/, 3 /при признаване на предоставените от Георги Бонев на жалбоподателя суми при посочените изчисления в първи вариант/ и 4 /при признаване на предоставените от Георги Бонев на жалбоподателя суми при посочените изчисления във втори вариант/ данъчната основа по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. е 0.00 и данъкът за 2003 г. - 0.00 лв.

• при преизчисляване на РА на годишна база, за 2004 г. облагаемата данъчна основа е 0.00, а данъкът по чл. 35 ЗОДФЛ отм. - 0.00 лв.

Правилно е и се споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не е приложима хипотезата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК по отношение на направените разноски. В случая не са налице новопредставени доказателства, който да влияят на изхода на делото. По делото са приети банкови удостоверения от 2012 г., които са във вр. с нова самостоятелна преценка на възраженията в жалбата, съгласно указанията на ВАС. От друга страна удостоверения от банките са били представяни в хода на ревизията /издадени от 2009 г., приложени и по настоящото дело/ и допълнителните данни касаят движение на сумите, отнесени след закриване на депозитите към безсрочен влог и спестовна сметка на титуляра, а в хода на ревизията са събрани справки за движение по сметките на влоговете по вид и валута, като сумата по усвоеният овърдрафт е включена в приходите по РА за 2003 г. С други думи не е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като няма представяне на нови доказателства, респ. жалбата на директора на дирекция "ОДОП" Пловдив в тази част също е неоснователна.

При този изход на делото е основателна претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, в размер на платения адвокатски хонорар.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение