Решение № 8651 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12531/2018 г.

Решение № 8651 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12531/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Цолов против решение № 267/5.07.2018 г. по адм. д. № 254/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 1795 зз-211 от 13.04.2018 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски пред двете инстанции. Ответната страна – В. Борисов - полицейски орган – ПИ при РУ Враца към ОДМВР Враца в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Цолов срещу заповед за задържане на лице с рег. № 1795 зз-211 от 13.04.2018 г., издадена от полицейски орган при РУ Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на Д. Цолов. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че същата съдържа необходимите правни и фактически основания. Приел е, че основания за задържането се съдържат също така и в приложената по делото докладна записка рег. № 1795 р-8607/13.04.2018 г. за образувано ЗМ 475/2018 г. за увреждане на специален автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС]. Стигнал е до извод, че в случая необходимостта от задържането е подкрепена със събраните по делото доказателства. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. В мотивите на заповедта е посочено, че задържането се извършва във връзка с чл. 216, ал. 1 НК за това, че задържаният е увредил предно панорамно стъкло на специален автомобил Мерцедес с рег. [рег. номер на МПС] паркиран на неохраняем паркинг в двора на СБА-Враца, находящ се в гр. Враца, ул. "Бистрешко шосе" № 1. В представена докладна записка рег. № 1795 р-8607/13.04.2018 г. се сочи, че във връзка с провеждане на ИМ за образувано ЗМ 475/2018 г. за увреждане на предно панорамно стъкло на специален автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] Д. Цолов е бил приведен в сградата на РУ-Враца. Посочва се, че същият е бивш служител на фирмата собственик на увредения автомобил и като такъв попада в кръга на заподозрените лица. Не е привеждан в помещенията на РУ-Враца за задържани лица, като заповедта за задържане е издадена само за времето на престоя му в сградата на РУ – Враца. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. По своята правна същност, мярка "задържане за срок до 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на Д. Цолов е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Предвид на изложеното, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са сторени такива. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение