Решение № 11721 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2009 г.

Решение № 11721 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7501/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Тодор Димитров Тодоров от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязлото в сила решение № 766 от 25.07.2008 год. по адм. дело № 3058/2008 год. на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 1336 от 2.02.2009 год. по адм. дело № 13616/2008 год. на Върховния административен съд, шесто отделение. Ответникът - директорът на Столично управление "Социално осигуряване", не е взел становище по искането за отмяна. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Тодор Тодоров срещу решение № 104 от 17.04.2008 год. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане (писмо) № П-60-1/06.10.2004 год. на контрольор при Столично управление "Социално осигуряване", с което е постановен отказ за признаване на осигурителния му стаж от I и II категория и превръщането му в III категория и преизчисляване размера на неговата пенсия. Съдът е приел, че жалбоподателят се е пенсионирал на 26.06.1990 год., като пенсията му за изслужено време и старост правилно е отпусната на основание действащото към този момент законодателство по категоризиране на трудовия стаж, както и че чл. 69 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП), в сила от 30.06.1990 год., е неотносима към процесното спорно правоотношение и не съставлява основание за прекатегоризация на вече зачетения трудов стаж. С решение № 1336 от 2.02.2009 год. по адм. дело № 13616/2008 год. Върховният административен съд, шесто отделение, е оставил в сила цитираното решение, като е счел, че правилно е приложен материалният закон, тъй като правни норми относно категоризирането на труда, приети след отпускане на пенсията, не могат да послужат като основание за прекатегоризиране на вече зачетен трудов стаж. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени искането за отмяна на посоченото в него правно основание и данните по делото, прие следното: В искането се твърди, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на две влезли в сила решения, а именно на решение № 53 от 4.01.2006 год. по адм. дело № 8144/2005 год. и на решение № 10446 от 30.10.2007 год. по адм. дело № 5226/2007 год. и двете на Върховния административен съд, шесто отделение. С решение № 133 от 25.04.2005 год. по адм. дело № 3874/2004 год. Софийският градски съд е обявил за нищожен отказът за произнасяне по заявлението на жалбоподателя и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението. Приел е, че административният орган е бил сезиран с молба за изменение на разпореждане за определяне на пенсията по реда на чл. 99, ал. 1 КСО, по което се е произнесъл некомпетентен орган. С решение № 53 от 4.01.2006 год. по адм. дело № 8144/2005 год. Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил горепосоченото решение на Софийски градски съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е счел, че неправилно е прогласена нищожността на обжалваното писмо, тъй като от представените в касационното производство писмени доказателства се установява, че длъжностното лице, издало процесното разпореждане, е било надлежно упълномощено за това. При новото разглеждане на делото с решение от 12.12.2006 год. по адм. дело№ 449/2006 год. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Тодор Тодоров срещу писмо № П-60-1 от 06.10.2004 год. на Столично управление "Социално осигуряване", като е приел, че законосъобразно пенсионният орган е отказал да измени размера на пенсията на жалбоподателя, поради липса на законово основание за прекатегоризиране на трудовия му стаж. Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 10446 от 30.10.2007 год. по адм. дело № 5226/2007 год. е обезсилил посоченото по-горе решение на Софийски градски съд и е изпратил преписката по компетентност на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" да се произнесе срещу отказа да бъде изменена пенсията в производство по чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по съображения, че жалбата на Тодор Тодоров срещу отказа следва задължително да бъде разгледана и решена по реда на административното обжалване от главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", чийто акт подлежи на съдебно обжалване пред Административния съд София-град. Неправилното съдебно решение подлежи на отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, ако между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая това отменително основание не е налице, тъй като липсват две противоречиви решения, с които със сила на присъдено нещо между същите страни да е разрешен въпросът за законосъобразността на оспорения административен акт (т. 9 от ППВС № 2/1977 ). Действително и по трите цитирани от молителя административни дела производствата се развиват между едни и същи страни - молителят Тодор Тодоров и Столично управление "Социално осигуряване", искането е за отмяна на отказа на пенсионния орган, обективиран в писмо № П-60-1 от 06.10.2004 год., а правното основание е чл. 118 КСО. Само с решението по адм. дело № 3058/2008 год. на Административен съд София град, оставено в сила с решението по адм. дело № 13616/2008 год. на Върховния административен съд, шесто отделение, съдът е решил със сила на присъдено нещо спора за законосъобразността на оспорения административен акт, като е приел същият за законосъобразен и е отхвърлил жалбата срещу него. Решенията по административни дела № 8144/2005 год. и № 5226/2007 год. на Върховния административен съд, шесто отделение, не се ползват със сила на присъдено нещо, тъй като не разрешават спора за законосъобразността на отказа на административния орган. По първото цитирано дело съдът е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане, а по второто цитирано дело - е обезсилил решението на първоинстанционния съд и изпратил делото като преписка по компетентност на административния орган. По изложените съображения искането за отмяна на соченото основание се явява неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК,