Решение № 9483 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2014 г.

Решение № 9483 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, против решение № 34 от 18.02.2014 г., постановено по адм. дело № 396/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Никола Христов Николов от с. Друмохар, област Кюстендил, моли решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение № 34 от 18.02.2014 г., постановено по адм. дело № 396/2013 г., Административен съд - гр. Кюстендил, е отменил заповед № Н-509 от 29.10.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кюстендил, с която на Никола Христов Николов от с. Друмохар, област Кюстендил, е отказано отпускането на целева помощ за отопление по молба-декларация вх. № Н-509 от 29.10.2013 г. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно и не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. За да откаже исканата целева помощ за отопление за сезон 2013 - 2014 г., административният орган е приел, че семейството не отговаря на условията на чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 8 ППЗСП - деклараторите са с различни постоянни адреси. В социалния доклад от 14.11.2013 г. изрично е посочено, че Никола Николов и съпругата му Роза Николова живеят в с. Друмохар. Освен това от покана изх. № 94-00-438 от 9.04.2013 г. на кмета на община Кюстендил и писмо изх. № 94-00-438 от 9.04.2013 г. на същия административен орган се установява, че е налице влязла в сила заповед № РД-00-1519 от 13.12.2012 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е разпоредено премахване на съществуващата паянтова жилищна сграда с административен адрес гр. Кюстендил, ул. "Авксентий Велешки" № 8, както и че са предприети действия по принудително изпълнение от работна група от общинското звено по "Временна заетост" при община Кюстендил. Цитираните действия са от период, предхождащ датата на подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление, и удостоверяват липсата на жилищната сграда, на която е адресната регистрация на Роза Николова. На основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 13 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Следва в тази връзка да се отбележи, че в определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес", е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това, че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", то следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 от ДР на ЗСП се има предвид мястото (жилището), в което лицето живее към съответния момент. В мотивите към решение № 845/28.01.2005 г. по адм. дело № 7040/2004 г. на петчленен състав на ВАС, постановено във връзка с оспорване на разпоредбата на чл. 8 ППЗСП, е посочено, че този текст регламентира реда за отпускане на социални помощи, а именно по постоянен адрес на правоимащите лица, като разпределя компетентността на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, както и задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социалната анкета по отношение на правоимащи лица с постоянен адрес на територията на дирекцията. Изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния им адрес. Като подзаконови нормативни актове разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, чл. 8 и чл. 27, ал. 2 ППЗСП съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да съответстват на нормативните актове от по-висок ранг, а именно Закона за социално подпомагане, т. е. разпоредбите от ППЗСП следва да съответстват на разпоредбите на ЗСП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). В случая тези критерии не са били обсъдени. Административният орган е отказал отпускане на социална помощ на формално основание, което не е сред предвидените от ЗСП материалноправни основания за отказ. Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт по същите съображения, решаващият състав на Административен съд - гр. Кюстендил, е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като такива не са поискани от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,