Решение № 245 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 219/2009 г.

Решение № 245 от 16.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 219/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Пазарджик, против присъда № 19 от 17.03.2009 г. по в. н. о. х. д. № 128/09 г. на Пазарджишки окръжен съд. Протестът е с оплакване само за нарушение на закона от въззивната инстанция с приложението на чл. 9, ал. 2 НК, по отношение на подсъдимата Е. Х. С. Твърди се, че съдът е направил неправилна оценка на доказателствата, довела да неправилно приложение на материалния закон. Подробно се обсъждат гласните доказателства по делото и медицинското свидетелство издадено от д-р Л., които според протеста установяват, че с действията си подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 2 НК и деянието не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Прокурорът поддържа протеста по изложени в него съображения. Защитата на подсъдимата намира присъдата за правилна и законосъобразна и пледира за оставяне на протеста без уважение. ВКС на РБ, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 4 от 12.01.2009 г. по н. о. х. д. № 122/08 г. Пещерски районен съд, е признал подсъдимата Е. Х. С. за виновна в извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 2 НК и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност, с налагане на глоба в размер на 500.00 лв. С протестираната нова присъда, решението е отменено и подсъдимата Е. С. е призната за невиновна в това, на 13.03.2007 г.в качеството си на длъжностно лице-учител по български език, при изпълнение на службата си, да е причинила лека телесна повреда на Н. К., поради което е оправдана по обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 130, ал. 2 НК. Протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдата на въззивната инстанция е законосъобразна. Направените изводи за явната незначителност на обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимата С., като и неговата малозначителност са обосновани, и се основават на комплексната и обективна оценка на събраният доказателствен материал. При формирането на вътрешното си убеждение съдът не е допуснал твърдяното в протеста процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на закона. Преценките относно достоверността, надеждността и обективност на конкретните доказателства да обуславят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупната оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни съображения, поради какви причини се кредитират едни доказателствени средства, а други се отхвърлени, това кореспондира със действителното им съдържание и не противоречи на формалната логика. В разглеждания случай вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите на чл. 13 и 14 НПК и излагането му в мотивите на присъдата е съобразено с правилата на чл. 305 НПК. С основание за приети за неубедителни показанията на пострадалата свидетелка К., относно основният факт от предмета на доказване, за силата и начина на удара от подсъдимата, за да получи описаното в обвинителният акт увреждане. Тези показания са обсъдени всестранно и пълно на л. 2 абз. посл. и л. 3 от мотивите на присъдата, като са съпоставени с останалите гласни и писмени доказателства.. Сериозни съмнения за обективността им е изведена от вътрешната им противоречивост и нейната заинтересованост от изхода на делото, поради лошите отношения на бащата с подсъдимата. Св. Л. и В. говорят за леко "перване" с ръка в областта на дясното ухо. Св. К., другото дете, което е било до пострадалата и са разглеждали бележниците, не си спомня да е имало удар. При прегледа пред личния си лекар - д-р М. не е видял следи от удари и не е споделила да е удряно по ухото. Същият установява, че оплакването за болки в средното ухо, е било за същото заболяване, като и през миналата година. По делото е установено, че не е отсъствала от училище, по времето, когато е извършен преглед в гр. П. от д-р Л. издадено медицинско удостоверение, в което е описано умерено изразен оток и хиперемия в дясна преурикуларна област, което д-р М. предния ден не е констатирал. При установени фактически констатации от въззивния съд е правилен извода, че не е безспорно доказано описаното телесно увреждане на пострадалата, да е причинено от удара нанесен й от подсъдимата. Основателна е и преценката на обществената опасност на конкретното деяние и деец и неговата явна незначителност, на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. Касае се за учителка с дългогодишна безупречна педагогическа дейност (понастоящем пенсионерка) и въпреки, че с деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна, и затова не съставлява престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Присъдата като правилна и законосъобразна следва да остане в сила. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,