Решение № 3561 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4058/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по касационна жалба на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ) със седалище и адрес на управление в София, [улица], против Решение 823 от 07.02.2024 г., постановено по адм. д. 7531 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на АПИ против Решение РР-04-42/30.06.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район (БДДР) и първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на БДДР 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционното решение с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон. Изразява становище, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен. Позовава се на практика на Върховния административен съд. Сочи, че издаването на разрешение за строеж за изграждане на нови съоръжения за водовземане е етап, следващ издаването на разрешително за водовземане. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директорът на БДДР със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, [улица] оспорва като неоснователна и недоказана, в писмен отговор от 15.03.2024 г. Иска отхвърлянето й, а по същество иска оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минималния такъв за административни дела, без определен материален интерес, посочен в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Участващият представител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд преценява касационната жалбa като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 226 АПК след връщане на делото на първоинстанционния съд с Решение 7948/18.07.2023 г. по адм. д. 3425/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Решаващият състав на касационната инстанция е преценил, че при първоначалното разглеждане на делото (адм. д. 8438/2022 г. по описа на Административния съд София-град) е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Приел е, че доколкото строежите в Република България са подчинени на режима, предвиден в Закона за устройство на територията (ЗУТ), законният характер на изграденото съоръжение в дере във водосборния басейн на р. Тученица се установява с разрешение за строеж, издадено на инвеститора или собственика на имота, който в конкретния случай е страната в производството пред БДДР, която именно следва да установи законния характер на изграждането му, както и останалите изисквания за издаване на разрешително по чл. 60 от Закона за водите (ЗВ). Счел е, че по делото не е установено, дали за изградения обект е издадено разрешение за строеж, а в случай на издадено такова, към кой момент спрямо подаването на заявлението по чл. 60 ЗВ е издадено същото. Указал е на новия състав на първата инстанция, при повторното разглеждане на делото, да установи посоченото обстоятелство, като въз основа на това, извърши преценката за законосъобразност на издаденото от директора на БДДР Решение РР-04-42/30.06.2022 г. за отказ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект. Установява се, че производството пред Административния съд София-град се е развило по жалба на АПИ против Решение РР-04-42/30.06.2022 г. на директора на БДДР към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което той е отказал издаване на Агенцията, на разрешително за ползване на повърхностен воден обект. При първоначалното и новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, е установена следната фактическа обстановка: Административното производство пред директора на БДДР е започнало по Заявление, вх. РР-04-42 от 10.06.2022 г. (л. 29-34 от адм. д. 620/2022 г. по описа на Административния съд Плевен), подадено от член на Управителния съвет на АПИ, обективиращо искане за издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере, намиращо се във водосборния басейн на р. Тученица, с правно основание по чл. 46, ал. 1 ЗВ, с изключение на заустването на отпадъчни води. Като цел на използването в заявлението е посочено За изграждане на нови системи и съоръжения или реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения на линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти Изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 300/250 при км. 143+850 от АМ Хемус, участък 4 от км. 139+340 (=137+911,52) до км. 167+572 (=166+144.09). Във връзка с подаденото заявление, на 21.06.2022 г. длъжностни лица при БДДР, в присъствие на директора на Областно пътно управление гр. Ловеч извършили проверка в дерето и констатирали (Констативен протокол (КП) 1-ЦП-27/21.06.2022 г. л. 14-15, пак там), че в него е изграден нов стоманобетонов правоъгълен водосток с ширина и височина, измерени при проверката 300/250 см. Изграденото съоръжение се намира в землището на [населено място], община Ловеч. На вток и на отток са изпълнени стоманобетонови крилни стени, които завършват с бетонов праг. Към момента на проверката в дерето и през новоизградения правоъгълен водосток не протичат водни обеми, на терена няма налична строителна механизация и не се извършват строителни дейности. Проверяващият екип констатирал, че съоръжението е изградено, без да е издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл. 46, ал. 1 ЗВ. За резултатите от извършената проверка и за констатираното нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 1, буква б ЗВ, директорът на БДДР уведомил председателя на Управителния съвет на АПИ и подателя на заявлението (писмо, изх. КД-07-2145/22.06.2022 г. л. 99-100, пак там) и последните са поканени за изясняване на фактите и за съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз основа на констатациите, отразени в КП 1-ЦП-27/21.06.2022 г., е съставен АУАН 1256/05.07.2022 г. (л. 102-104, пак там), а въз основа на него е издадено Наказателно постановление (НП) 2045/22.11.2022 г., с което, на основание чл. 201, ал. 2 ЗВ, във вр. с чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), на АПИ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1, т. 1, буква б ЗВ. В съответствие с изискването на чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗВ директорът на БДДР изготвил преценка по чл. 62, ал. 1 от с.з. на искането на АПИ за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект, изх. РР-04-42(1)/30.06.2022 г. л. 22-27 от адм. д. 620/2022 г. на Административния съд Плевен). Дадена е отрицателна такава за съответствието на искането с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Органът се е мотивирал, че предвижданият за изграждане водосток е вече изграден без изискващото се по ЗВ разрешително за ползване на воден обект и не е изпълнено изискването на т. 3 от Решение по оценка за въздействието върху околната среда 2-2/2015 на МОСВ. Административното производство приключило с издаване на Решение РР-04-42/30.06.2022 г., с което, на основание чл. 68, т. 4, във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗВ, е отказано издаване на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект дере, намиращо се във водосборния басейн на р. Тученица, за посочената в Заявление на АПИ, вх. РР-04-42/10.06.2022 г. цел на използването. При новото разглеждане на делото, съгласно указанията, дадени с Решение 7948/18.07.2023 г. по адм. д. 3425/2023 г. на Върховния административен съд, първоинстанционният съд с Определение от 09.08.2023 г. (л. 6 от първоинстанционното дело) указал на АПИ да представи разрешение за строеж за стоманобетоновия водосток, каквото процесуалният му представител заявил в открито съдебно заседание от 15.11.2023 г. (л. 19 от същото), че не съществува. Поради това съдът, при новото разглеждане на делото, е приел от правна страна, че такова разрешение не е издавано нито преди, нито след подаване на заявлението по чл. 60 ЗВ. Мотивирал се е, че предвид естеството на искането по заявлението на АПИ за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на ново съоръжение, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 60, ал. 4, т. 1 ЗВ. Счел е, че извършената от административния орган преценка по чл. 62, ал. 1 ЗВ обхваща всички обстоятелства по т. 1 до т. 8 от с.р., като издателят на оспорения акт се е мотивирал подробно защо искането на АПИ не съответства на разпоредбите на ЗВ. Приел е, че е налице хипотезата по чл. 68, т. 4 ЗВ, посочена като правно основание за постановяване на оспорения отказ. Обосновал се е, че съоръжението не е могло да бъде изграждано преди издаване на разрешително, което разрешително се издава именно за изграждане на съоръжението и е необходимо с оглед регламентираната в чл. 2, ал. 1 цел на ЗВ. Преценил е искането на заявителя за лишено от предмет. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт. По тези съображения е отхвърлил жалбата на АПИ против Решение РР-04-42/30.06.2022 г. на директора на БДДР. Присъдил е разноски, съобразно изхода на правния спор. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно по следните съображения: Съгласно чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Разрешително за ползване на воден обект се издава в случаите, изрично и изчерпателно посочени в чл. 46, ал. 1 ЗВ, включително за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за линейна инфраструктура, пресичаща водни обекти - аквадукти, мостове, преносни мрежи и проводи и др. Условията и редът за издаване на разрешителни за водовземане и/или за ползване на воден обект са установени в Глава четвърта, Раздел II от ЗВ. За откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, одобрен от министъра на околната среда и водите, в което се посочват данните по чл. 60, ал. 1 ЗВ и съответно се прилагат документи, изчерпателно изброени в ал. 2. Според чл. 60, ал. 4 ЗВ когато искането е за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект за изграждане на нови системи и съоръжения, към заявлението се прилага и инвестиционен проект съгласно изискванията на ЗУТ. Органът, компетентен да издаде разрешителното извършва проверката по чл.61, ал.2, т.1 ЗВ, дали заявлението съдържа изискващите се информация и приложения съгласно обявения образец, отговаря ли съдържанието на приложените документи на изискванията на закона и съответно извършва преценка по чл. 62, ал. 1 ЗВ, включително за съответствие с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения административен акт е, че органът не е извършил преценката по чл.61, ал.2, т.1 ЗВ, тъй като в срока по чл.61, ал.2 ЗВ е приел отрицателна преценка по чл.62, ал.1 ЗВ по заявлението на Агенцията. Фактическото основание за тази отрицателна преценка е, че съоръжението вече е изградено преди да е подадено заявлението за получаване на разрешително за ползване на повърхностния воден обект, с което не била спазена разпоредбата на чл.46, ал.1, т.1 ,б. "б" ЗВ и не е изпълнено условие т.3 от решение по ОВОС. Това заключение на административния орган е формирано по едно неуточнено заявление на АПИ. Видно от заявлението на АПИ във връзка с което е започнало административното производство / лист 29-34 от адм. д. 620/2022 г. по описа на АС-Плевен/ е, че Агенцията е поискала издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по чл.46, ал.1 ЗВ, представляващ дере, р. Тученица с код BG1VT200R008, за изграждане на нов стоманобетонов правоъгълен водосток 300/250 при км. 143+850 от АМ "Хемус", участък 4 от км. 139+340 до км. 167+572, а не за съществуващ изграден такъв, какъвто е констатиран от решаващия административен орган. Предвид установеното с Констативен протокол 1-ЦП-27 от 21.06.22г. в резултат на проверката, извършена от длъжностни лица на ответника и при наличие на заявен от АПИ нов стоманобетонов правоъгълен водосток, преди да се произнесе, административният орган е следвало да изиска уточнение от заявителя, дали заявлението му касае вече изградения в дерето стоманобетонов правоъгълен водосток или се иска разрешително за ползване на повърхностния воден обект за изграждане на стоманобетонов правоъгълен водосток, чието изграждане предстои. Едва след уточняване на заявлението, административният орган е следвало да извърши преценката си и въз основа на нея, да издаде акта си по заявлението. Констатираният факт от административния орган, а именно - изграденото в дерето съоръжение, е относим и в двата случая на уточнение, но изисква различна преценка. В случай, че заявлението касае изграждането на ново съоръжение на мястото на установеното вече като изградено, административният орган следва да съобрази и изложи съображения и по чл.62, ал.1 т.4 и 7 ЗВ. В случай, че заявлението касае вече изграденото съоръжение, административният орган следва да прецени и изложи съображения по релевантните въпроси - кой е собственикът на изграденото съоръжение, в случай, че като такъв е възприета АПИ, защо, доколкото АПИ отрича да е възлагала извършването на строителните дейности в разглеждания участък от АМ "Хемус", има ли АПИ фактическо и правно основание да ползва съоръжението. В Преценката съгласно чл.62, ал.1 от Закона за водите изх. РР-04-42(1)/30.06.22г. / лист 22-27 от адм.д. 620/22г. на АС-Плевен/, административният орган е направил следните констатации: "Водното тяло е в лошо екологично състояние (поради отклонение от СКОС по следните показатели: БПК5, О2, N-съединения, Р-съединения, N и P-total, МЗБ, ФБ...", "Мястото на заявеното ползване на повърхностен воден обект... попада в границите на зони, в които водите са чувствителни към биогенни елементи по чл.119а, ал.1, т.3, буква "б" от ЗВ-чувствителна зона." Едновременно с това в същия документ е констатирано / стр.4 от нея/, че в момента на проверката в дерето и през новоизградения правоъгълен водсток не протичат водни обеми. Не е посочено, какъв е водният обект, за ползването на който е подадено заявлението, дали с постоянно съсредоточаване на води или такъв с временно съсредоточаване на води Разрешителният режим по чл.46 ЗВ е гаранция за постигане на целите на закона така, както са посочени в чл.2 от него, при спазване на принципите, регламентирани в чл.2а ЗВ. Именно от тях следва да се ръководи административният орган при преценка на положителните и отрицателните предпоставки, регламентирани в ЗВ във връзка със заявлението на АПИ. При така цитираните констатации, направени от административния орган, за съда остава неясно, дали целите на закона биха били постигнати в конкретния случай, при едно положително становище по въпросното заявление на АПИ. По тези съображения, касационната инстанция преценява обжалваното решение на административния съд като неправилно, тъй като съдът не е съобразил допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че съгласно чл.46а, ал.1 ЗВ разрешителното по чл.44 и чл.46 е необходимо условие за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на Закона за устройство на територията, поради което няма как, заявителят да представи разрешение за строеж за заявения за бъдещо изграждане водосток. Изводът на административния съд, че изграждането на съоръжението преди издаване на разрешителното по ЗВ противоречи на целта на закона и лишава заявлението от предмет е необоснован, тъй като в административното производство не е уточнено от административния орган, че заявлението на АПИ се отнася именно за вече изграденото съоръжение. Като е стигнал до изводи, различни от формираните от касационната инстанция, административният съд е преценил неправилно данните по делото, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Решението следва да се отмени, а вместо това се отмени оспорения административен акт, а делото като преписка се върне на административния орган, за нова преценка по заявлението, поставило началото на административното производство. С оглед изхода на спора на жалбоподателя, той и касатор в настоящото производство следва да се присъдят направените разноски по делото за всичките инстанции, които са в общ размер от 820 лева, от които 400 лева за юрисконсултско възнаграждение, общо за всички инстанции по делото и 420 лева за държавни такси / лист 7 и 25 от адм. д. 4058/24г по описа на ВАС; лист 12 от адм. д. 8438/22 г. по описа на АССГ/. Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, трето отделение