Решение № 8490 от 31.8.2023 г. на ВАС, III о.

"Атанасов груп" ЕООД със седалище и адрес на управление град Добрич е подало касационна жалба срещу решение 7011/22.11.2022 г. по адм. дело 5156/2021 г. по описа на Административния съд-град София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение СП-4/24.03.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С решението на Комисията за енергийно и водно регулиране се установява, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия /НСП/ в размер на 6 510 kWh, въз основа на което в решение Ц19/28.06.2013 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по точка I. 35, е определена преференциална цена в размер на 447, 43 лв. /МWh за електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, и са присъдени разноски. Направени са оплаквания за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което административният акт да се обяви за нищожен или да се отмени като незаконосъобразен с присъждане на направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от "Атанасов груп" ЕООД адвокатско възнаграждение. "Национална електрическа компания" ЕАД със седалище и адрес на управление София е поискала отхвърлянето на жалбата. Ответникът "Енерго Про-Продажби" АД със седалище и адрес на управление Пловдив и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Атанасов груп" ЕООД със седалище и адрес на управление град Добрич срещу решение СП-4/ 24.03.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране Административният съд е установил, че "Атанасов груп " ЕООД със седалище и адрес на управление Добрич е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, с индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез електрическа централа с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW (800 kW), находяща се в поземлен имот с идентификатор 72624.242.61 по кадастралната карта на град Добрич. Електрическата централа е въведена в експлоатация на 25.04.2014 г. Съгласно §17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката в срок до 31 юли 2015 г., в съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници, Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. С решение СП-1/31.07.2015 г., на основание § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране установила нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните нейни решения, приети до влизане в сила на изменението на чл. 31, ал.5, т.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Решението, в частта по точка 6.34, в която е установено нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в т. I.35 от решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране , в размер на 6 510 kWh, при определена преференциална цена в размер на 447,43 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до 1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, било оспорено пред съда от "Атанасов груп" ЕООД. С влязло в сила решение 6821/20.11.2018 г. по адм. дело 9509/2015 г. по описа на Административния съд- София-град решение СП-1/ 31.07.2015 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране било отменено в обжалваната част. На 24.03.2021 г., на закрито заседание, по протокол 60/24.03.2021 г., на основание § 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.), във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници и § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, Комисията за енергийно и водно регулиране приела решение СП-4/24.03.2021 г., с което се установила, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на електрическа енергия в размер на 6 510 kWh, въз основа на което в решение Ц 19/28.06.2013 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, в частта по т. I.35, е определена преференциална цена в размер на 447,43 лв/МWh за електрически централи с инсталирана мощност над 500 kW до1,5 MW, работещи чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции, с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия. Във връзка с проверката на законосъобразността на оспореното решение административният съд приел заключение на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза. Според заключението на експертизата, към преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране не е приложен математически модел във вид на електронен алгоритъм. В оспореното решение липсвали данни за централата на жалбоподателя, тъй като преференциалната цена и нетното специфично производство се определят за съответната група производители с такава технология. Нетното производство на централата през годината представлявало сборът от количествата енергия, постъпили в мрежата на Енерго-Про Мрежи" АД , за които има издадени фактури от производителя. Собствените нужди на централата за всяка година се изчислявали, като от брутното количество енергия, произведена през съответната година, се извади нетното количество енергия, продадено на Енерго-Про Продажби" АД. Вещите лица посочили, че размерът на собствените нужди на централата в кWh е изчислен по метода, посочен в отговора на задача 2 и е отразен в колона 3 на Таблица 14. В таблицата на стр. 135 от преписката собствените нужди са посочени в проценти, а не като количество в KWh. Съотношението между количеството електроенергия за собствени нужди в KWh и количеството брутно производство за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019 г. е 1,2 %, а за 2020 г. е 1,1 %. Към приложения към преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране проект за решение се съдържала таблица с показатели, които органът съблюдавал при приемането на решение СП-4/24.03.2021г. В колоните са записани стойности за повечето показатели. Налична била таблица-финансов модел. Във финансовия модел, предназначен за електроцентрали с индиректно използване на растителни и животински субстанции, с мощност от 500 до 1500 квт с комбиниран процес, е изчислена преференциална цена 447, 43 лв./МВтч при заложени изходни параметри за инсталацията, инвестицията, разходи, норма на възвръщаемост, необходими приходи, количества. Определената преференциална цена за групата производители по т.1.35 от решение Ц-19 /28.06.2013 г. е 447,43 лв./МВтч. Във финансовия модел, изготвен във връзка с решение СП-4/24.03.2021г., както и в този, изготвен във връзка с решение Ц-19/28.06.2013 г., били взети предвид показатели като: инсталирана мощност -1MW; 7000 часа- продължителност на работа/годишно; 7000 MWh- брутно произведена електрическа енергия (1MW * 7000 часа); 7%- електрическа енергия за собствени нужди; 490 MWh- електрическа енергия за собствени нужди (7000 MWh * 7%); 6510 Wh- нетна електрическа енергия (7000 MWh- 490 MWh). От правна страна административният съд приел, че подадената срещу решение СП-4/ 24.03.2021 г. жалба е неоснователна. Административният съд отбелязал, че оспореното решение не е нищожно, тъй като е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Производството започнало служебно, в изпълнение на възложеното със закон задължение на административния орган за установяване на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на регулаторния орган, приети до влизането в сила на този закон. Отмяната на решение СП-1/31.07.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта по т.6.34, не съставлявала пречка за повторното произнасяне на комисията за установяването на конкретни стойности на нетната разполагаема стойност, считано от 31.07.2015 г. Висящността на административното производство не се възстановявала при отмяна на административния акт, когато административното производство е започнало служебно. В тези случаи с произнасянето на съда за отмяната на акта спорът се изчерпва, като съдът не връща преписката за ново произнасяне. Нямало пречка обаче административният орган да образува ново производство за издаване на административния акт. Съдът подчертал, че действащата правна уредба не съдържа забрана за придаване на обратно действие на административен акт. Поради това направените в този смисъл от жалбоподателя доводи за нищожност на административния акт не били основателни. Решение СП-4/24.03.2021г. имало връзка с ценовите решения на комисията, които са окончателни административни актове. Оспореното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране имало констативен характер, тъй като с него се установявали стойности, заложени в решение Ц-19/28.06.2013 г., в което именно се съдържали ценообразуващите елементи за всяка от отделните групи електрически централи Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ, Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МW ежегодно в срок до 30 юни или когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи по ал. 2 констатира съществено изменение на някой от тях. Административният съд посочил, преференциалната цена на електрическата енергия от възобновяеми източници се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. С решението на Комисията за енергийно и водно регулиране се установявали факти и обстоятелства за отношения, възникнали преди датата на издаване на акта, които продължавали да съществуват до определения срок на действие на дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия, което означавало, че определената от комисията преференциална цена не се променя за срока на договора (чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ). Административният съд направил извод, че в решение СП-4/24.03.2021 г. не се създават нови ценови показатели. Така наречените собствени нужди по определението в § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници е количеството енергия, потребявана при работата на съоръженията и инсталациите, чрез които се осъществява производството на енергия от възобновяеми източници, от което не следвало, че стойностите следвало да се отчитат индивидуално за всеки производител. В случая административният орган установил стойностите на нетното специфично производство с прилагането на нормативно предвидената формула, като взел предвид средногодишната производителност, посочена в съответното ценово решение и приспаднал от това количество електрическата енергия за собствени нужди на съответната група производители. Съдът не се съгласил с довода на жалбоподателя, че липсата на финансов модел опорочава оспореното решение, като се позовал на съответното ценово решение за определяне на преференциални цени, с което обжалваното решение било свързано, тъй като само промяната на изходните данни на заложеното в модела количество електрическа енергия, включително на количеството енергия за собствени нужди, каквато в случая не се наблюдавала, би довела до различна стойност на определената преференциална цена. С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователна подадената от "Атанасов груп" ЕООД жалба. В касационната жалба срещу решението на административният съд се правят оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отсъствието на мотиви относно оценката на събраните доказателства, както и относно възражението на жалбоподателя за ретроактивното действие на административния акт, който въвеждал ограничения за изкупуване на енергия по преференциални цени, засягайки имуществото на производителите на енергия. Поддържа се необоснованост на съдебния акт, който противоречал на решение 15799/21.12.2021 г. на Върховния административен съд, издадено при условията на чл. 177, ал.2 АПК, не били изложени съображения относно времевата компетентност на Комисията за енергийно и водно регулиране да издаде акт за определяне на нетната специфична стойност на произведените количества енергия след 2015 година. Съдът не бил отговорил на възражението на жалбоподателя, че не е уведомен за откриването на производството. Съдът не взел предвид, че Комисията за енергийно и водно регулиране не изяснила произхода на данните, които ползвала за определяне на нетното специфично производство. Не бил приложен алгоритъм, чрез който да се проследи как комисията е определила стойностите на отделните ценообразуващи елементи, не било доказано, че комисията е ползвала методика за определяне на собствените нужни на отделните групи производители. Съдът възпрепятствал изясняването на спора като отхвърлил искането на жалбоподателя за снабдяване с удостоверение от Фонд "Сигурност на електроенергийната система" за получените от "Национална електрическа компания" ЕАД компенсации за изкупената от крайния снабдител електроенергия произведена от "Атанасов груп" ЕООД, при положение, че нетното специфично производство оказвало влияние върху количеството енергия, което "Национална електрическа компания" ЕАД купува от производителите, и водело до пряка промяна на размера на заплатените суми. Допуснатото по закон за периода 2015-2020 година предварително изпълнение било заличено от съдебната отмяна на съответната статия от решение СП-1/31.07.2015 г., поради което следвало да се установи дали "Национална електрическа компания "ЕАД е върнала във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" компенсацията по чл.94 ЗЕ за надплатена по преференциална цена енергия на жалбоподателя, изкупена над установеното с обжалвания акт ограничено количество Оспорва се и преценката на съда, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране имало констативен характер.То съдържало конститутивен елемент, тъй като за първи път определяло нетно специфично производство за група производители. Според касационният жалбоподател, административният съд не разгледал и възражението за нищожност на оспорения акт, който имал ретроактивно действие и така нарушавал принципа на правовата държава. Обратното действие на акта било в нарушение на чл.6, §1 и §2 от Директива (ЕС)2018 /2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година. Нетното специфично производство на електрическа енергия е един от ценообразуващите показатели, включен при определянето на преференциалната цена, по която общественият доставчик, съответно крайните снабдители, изкупуват произведената енергия от възобновяеми източници. Коректно определените стойности на средногодишното количество произведена енергия гарантират на производителите изкупуването й на преференциална цена в съответствие с предвиждането на чл.18, ал.6 от Закона за енергията от възобновяеми източници ( редакция съгласно ДВ, бр., бр.17 от 2015 г., в сила от 6.03.2015 г.). Решението за определяне на нетното специфично производство проявява действие не само по отношение на обществения доставчик и крайните снабдители за изкупуване на енергията, но и по отношение на производителя, който има законен интерес за гарантирано изкупуване на произведената от него енергия. С определянето на нетно специфично производство се определя максималното количество енергия, което крайният снабдител е задължен да изкупи по преференциални цени. Касационната инстанция намира за неоснователни доводите на касационния жалбоподател за неправилност на постановения съдебен акт. Съгласно чл.36, ал.1 ЗЕ цените, които подлежат на регулиране, се образуват от енергийните предприятия съобразно изискванията на този закон и наредбите по ал. 3. Според чл.19 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия определянето на преференциалните цени на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, се извършва по видове възобновяеми източници, като се отчитат характеристиките на съответните технологии. При определяне на преференциалните цени на електрическата енергия се прилагат критерии, валидни за всички възобновяеми източници. Въз основа на тези норми Комисията за енергийно и водно регулиране определя цени за групи производители в зависимост от вида на възобновяемия източник, наличния ресурс на първичния енергиен източник; видът на технологията; големината на инсталираната мощност на обекта; мястото и начинът на монтиране на съоръженията. При прилагане на този подход нетното специфично производство като един от ценообразуващите елементи не се определя индивидуално, а по групи производители, като се съобразяват съответните средни стойности съобразно легалната дефиниция на понятието. Употребеният в тази дефиниция израз "собствени нужди" не означава, че стойностите следва да се отчитат отделно за всеки производител, след като величината на нетното специфично производство на електрическа енергия е изражение на осреднени годишни стойности за производството на електрическа енергия. Жалбоподателят неоснователно възразява, че не е ясен алгоритъмът, по който комисията определя нетното специфично производство. Съществува нормативни определение, според което нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди (§1,т.29 от допълнителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници). Разпоредбата на §1, т.6 от допълнителния разпоредби на същия закон дефинира и понятието "собствени нужди" Нетната специфична стойност, определена с обжалваното решение, е съответна на стойността, включена като ценообразуващ елемент при приемането на решение Ц-19/28.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Решенията, които са издадени в изпълнение на §17 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, са с декларативен характер, тъй като не определят нова стойност на ценообразуващия показател "нетно специфично производство", а обявяват стойността, възприета при формирането на цената в решенията за определяне на преференциални цени на електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници за съответния период. Тези решения са влезли в сила и се прилагат по сключените между обществения доставчик и крайните снабдители, от една страна, и производителите, от друга страна, дългосрочни договори. Поради това са несъстоятелни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно събирането и оценката на доказателства във връзка с определянето на стойностите на отделните ценообразуващи елементи, както и за засягане на правото му на участие в административното производство, за което не бил уведомен. Както вярно е отбелязал административният съд, след като няма промяна във величината на ценообразуващия елемент, не би следвало да има неблагоприятна за производителите промяна на преференциалната цена като следствие от издаването на обжалваното решение. Именно поради декларативния си характер, оспореното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране обективно няма обратно действие. То не преурежда вече сложили се фактически и правни отношения, а обявява стойността на нетното специфично производство на електрическа енергия, заложена във вече приети и влезли в сила решения. Величината на нетното специфично производство, възприето в решение СП-4/24.03.2021 г., е обвързваща за адресатите на решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, между които е и жалбоподателят. При положение, че ценовото решение е влязло в сила, а определеният с решение СП-4/24.03.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране ценови елемент има същата стойност, не може да се приеме, че решението засяга имуществената сфера на жалбоподателя с обратна сила, в нарушение на принципа за правна сигурност. Въвеждането на нормативно изискване за определяне на нетно специфично производство има за цел определянето на количеството на изкупуваната енергия, защото само определено количество може да бъде изкупено от обществения доставчик по преференциални цени. Този интерес на производителите обаче в конкретния случай не може да е засегнат, тъй като решенията, издадени при условията на §17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници, стъпват стойности, които вече са определени с влезли в сила административни актове. Що се отнася до предвижданията на Директива (ЕС)2018 /2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година, тя предвижда мерки за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, за което би допринесла и една разумна ценова политика. Безспорно Комисията за енергийно и водно регулиране е компетентна да се произнесе с ново решение и да установи (според използвания в закона израз), а фактически да декларира с отделен свой акт нетното специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон или до 24.07.2015 г. При положение, че съдът е отменил предходно постановеното решение, каквото комисията е задължена да издаде, тя следва да се произнесе повторно и да издаде ново решение със същия предмет. Съдът не е оправомощен да определя цените на електрическата енергия. Поради това във всички случаи, когато съдът не може да замести административния орган и да се произнесе по същество, той следва да изпрати преписката на органа за ново разглеждане . Актовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, които тя издава при упражняване на възложената й изключителна компетентност, не биха могли да считат нищожни на основание чл.177, ал.2 АПК по съображения, че противоречат на влезли в сила съдебни решения. Противоречие между съдебен и последващо издаден административен акт може да има само когато съдът, отменяйки обжалвания пред него административен акт, е компетентен да реши въпроса по същество ( чл.222, ал.1 АПК). Във връзка с другото оплакване на жалбоподателя, оспорващо компетентността на комисията, следва да се отбележи, че тя не е ограничена времево в своята компетентност и е постоянно действащ орган на държавна власт. Административният съд е изложил подробни, логични и задълбочени мотиви, извършвайки проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, като е отговорил и на доводите на подателя на жалбата. Събрал е доказателствата, които са относими към преценката му, и е приложил точно материалния закон. Постановеното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд