Решение № 5250 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Г. Овагенов, подадена чрез адв. Паров, против решение 2484 от 21.12.2022 г. по адм. дело 2458/2022 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Овагенов против заповед 3ЛС-62/14.09.2022 г., издадена от командир на военно формирование 46690- Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на командира на военното формирование да бъде отменена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Моли на адв. Паров да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за осъществената безплатно правна защита. Ответникът командир на военно формирование 46690 Пловдив, представляван от юрисконсулт Рашкова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед e постановена от компетентен съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 248 от ЗОВСРБ орган (на командира на военно формирование 46690 Пловдив, с военно звание полковник са предоставени правомощия по прекратяване на правоотношението за изпълнение на военната служба с войниците съгласно т. 8.1 и т. 8.2 от заповед ОХ - 669/ 2021 г. на министъра на отбраната), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след като в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ППЗОВСРБ командирът на военното формирование назначава служебна проверка, като определя комисия, чийто председател е кадрови военнослужещ с по високо звание от това на проверявания (заповед ЗРД-128/ 14.03.2022, изменена със заповед 3РД-143/21.03.2022 г.). Спазени са и изискванията на чл.143 и чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ - комисията изготвя протокол със съдържанието, посочено в чл. 143, в който отразява направените констатации (протокол от 12.09.2022 г.), а след приключване на проверката командирът на поделението, с участието на комисията, извършила проверката, провежда беседа с редник Овагенов, при която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност и изслушва военнослужещия (протокол от 13.09.2022 г., подписан от участвалите и от редник Овагенов без възражения). Изводът на първоинстанционния съд за издаване на заповедта в съответствие с материалноправните основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и се обосновава от събраните доказателства. С оспорената заповед на жалбоподателя Овагенов на основание чл. 244, т. 7, чл. 245, ал. 2 във връзка с чл. 241, чл. 242, т. 1 и чл. 243, ал. 1 ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Санкцията е наложена след като от събраните доказателства е установено, че на 02.03.2022 г. около 9.00 часа Овагенов, тогава редник 3-ти клас, шофьор агрегатчик, в отделение Щабни машини на взвод за осигуряване в щабна рота на военно формирование 46690 Пловдив, управлява служебен автомобил УАЗ-469Б след употреба на алкохол с концентрация на алкохол 0.85 промила, установена при проверката на органи на военна полиция с техническо средство. За извършеното от Овагенов е съставен акт за установяване на административно нарушение. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че поведението на Овагенов, установено от събраните по делото доказателства, съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ. Поведението на военнослужещия засяга установените в страната правов ред и законност, свързано е със сериозни последици и представлява пряко нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП), който забранява управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол над 0,5 промила, както и неизпълнение на задълженията по военна служба, според които военнослужещият е длъжен да съобразява действията си със законовите изисквания и с обществения ред и да пази обществения престиж на армията (арг. от чл. 114, т. 4 и чл. 115, ал.1, т. 7от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България). Поведението на Овагенов е и в противоречие със заповед ОХ - 680 от 05.11.2010 г. на министъра на отбраната, изменена със заповед ОХ-257/17.03.2020 г., забраняваща управлението на моторни превозни средства от кадрови военнослужещи в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол (т. 3 от заповедта), като изрично е посочено, че при управление на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание уволнение. Възраженията на касатора, че не са налице основания за санкционирането му, тъй като заповеди ОХ - 680 от 05.11.2010 г. и ОХ-257/17.03.2020 на министъра на обраната не са му съобщени, са неоснователни. Цитираните заповеди са обявени на сайта на Министерство на отбраната и изпълнението им е част от задълженията, поети от военнослужещия при подписване на договора за военна служба (т. 4.1 от договора). Същите са пряко свързани и с осъществяването на служебните задължения и функции на длъжността шофьор агрегатчик. Освен това тези заповеди не въвеждат ново основание за налагане на наказание, а квалифицират управлението на автомобил след употреба на алкохол като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, а това има за последица налагането на найтежката дисциплинарна санкция. Това е направено с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарнонаказващите органи и в изпълнение на принципите на законност, съразмерност и последователност и предвидимост. Допълнително следва да се посочи, че определящо за квалификацията на деянието на военнослужещия като тежко нарушение на служебната дисциплина, в случая е допуснатото нарушение на нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП, както и на войнските задължения съгласно чл. 114, т. 4 и чл. 115, т. 7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сила на Република България. Доводът на касатора, че концентрацията на алкохол в кръвта не е безспорно установена, също е неоснователен. В обстоятелствената част на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание релевантните факти са описани в хронологичен ред, като е посочена концентрацията на алкохол при първоначалната проверка с техническо средство, а след това- данните от протокола за медицинско изследване на кръвта. Кръвната проба е взета няколко часа след проверката на контролните органи и закономерно отчетената стойност на алкохолно съдържание е по- ниска. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съотвествие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като на основание чл. 171, ал. 5 АПК на страните са дадени и указания за ангажиране на доказателства (разпореждане от 03.10.2022 г.). Съдебното решение е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Същото е постановено след съвкупна преценка и обсъждане на представените доказателства. Всички доводи и възражения на жалбоподателя са разгледани подробно от съда, като са изложени мотиви в подкрепа на възприетите от съдебния състав изводи. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, е че ответникът по касационната жалба се представява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Сухопътни войски Република България, юридическо лице по чл. 60д ЗОВСРБ, в чийто състав е органа, издател на административния акт, сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1, пр. 1АПК, Върховният административен съд, второ отделение