Решение № 131 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2019 г.

Решение № 131 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на с. Къпиново, община Генерал Тошево против решение № 7/21.01.2019 година, постановено по адм. д. № 716/2018 г. от Административния съд – Добрич. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като наведеното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон от съда – чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му, и отхвърляне на жалбата. Ответникът в касационното производство – М. Христова чрез процесуалния й представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и становище от 6.12.2019 година. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която оспореният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е писмо от 3.07.2018 г. на кмета Е. Емурлов до жалбоподателката пред първоинстанционния съд, с което я информира, че във връзка с нейно искане вх. № 8/29.05.2018 г. за издаване на удостоверение за наследници на М. Краус, такова не може да се издаде, тъй като лицето няма регистрация за постоянен адрес. Съдът е възприел оспореното писмо като обективиращо отказ за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наследници на М. Краус. Съдът е посочил в решението си, представените от жалбоподателката удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение, издадено от ОД на МВР-Добрич, възпроизвеждайки и съдържанието на двата документа, без обаче да направи фактически установявания въз основа на тях. Съдът е преценил жалбата, с която е сезиран за подадена от лице с правен интерес, тъй като именно това лице било заявител на административната услуга. Съдът е преценил като приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., приемайки, че и двете предпоставки, визирани в нея са налице – акт за смърт, издаден в България, както и че починалото лице е подлежало на вписване в регистъра на населението. За да формира извод за наличието на втората предпоставка, съдът е приел, че към датата на смъртта си, починалото лице е било със статут на чужденец – гражданин на Европейския съюз с разрешено продължително пребиваване в РБългария за срок до пет години като е приел също така, че с оглед срока на разрешеното продължително пребиваване, пребиваването съответствало на изискванията за дългосрочно по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Решаващият извод на административния съд е, че починалият Краус е подлежал на вписване в регистрите за гражданско състояние като дългосрочно пребиваващ, като заявеният му пред "ОДМВР"-Добрич адрес бил именно в с. Къпиново, а и за него бил съставен акт за смърт в гр. Варна, а административният орган при издаване на оспорения отказ бил нарушил изискванията на чл. 35 АПК. Съдът е изложил и съображения и по приложението на разпоредби от КМЧП, регулиращи наследствените правоотношения. Решението на административния съд е неправилно, тъй като при постановяването му съдът е приложил неправилно материалния закон. Безспорно е по делото, че починалият чужденец не е бил вписан в регистъра на населението в РБългария. Неправилен е изводът на съда, че в качеството му на гражданин на ЕС с разрешено продължително пребиваване в РБългария, чужденецът е подлежал на вписване в този регистър към датата на смъртта си. В тази връзка, административният съд недопустимо е приравнил статутът на продължително пребиваващ гражданин на ЕС със статута на дългосрочно пребиваващ чужденец в Република България, тъй като предпоставките за получаването на единия и другия статут са различни и са регламентирани в различни закони. Заявеният от чужденеца пред "ОДМВР"-Добрич адрес в с. Къпиново, е адресът му на пребиваване, който не е нито постоянен, нито настоящ адрес по смисъла на Закона за гражданската регистрация. Нещо повече, видно от препис – извлечението от акта за смърт на М. Краус е, че в него е записано, че постоянният адрес на лицето е във [държава]. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява отказа на кмета на с. Къпиново като законосъобразен, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 и чл. 10 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието. Административният съд е постановил неправилно решение, стигайки до изводи, различни от направените, което е основание за отмяна на решението му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения отказ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд