Решение № 10130 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2010 г.

Решение № 10130 от 23.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Петър Асенов Лилков от гр. София срещу решение № 111 от 18.01.2010 г. по адм. дело № 7821/2009 г. на Административен съд - София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.

Спорът между страните е по тълкуването и прилагането на чл. 82, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в редакцията му преди изменението, направено с § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., което е в сила от 01.01.2008 г., според § 13 от същия закон.

Между страните няма спор по фактите:

1. Касационният жалбоподател е имал късоглед астигматизъм от дете. През м. януари 1986 г. по време на военна служба получил отлепване на ретината на лявото око, поради което бил опериран в очна клиника, но окото останало с намалено зрение. Бил признат за негоден за военна служба с изключване от военен отчет (мед. свидетелство № 6707 от 22.04.1986 г.), а с експертно решение № 886 от 27.05.1986 г. на ТЕЛК - очна, гр. София, му е призната трета група военна инвалидност за срок от 2 години (впоследствие преосвидетелстван периодично).

1. Със същото експертно решение ТЕЛК е определила датата на уволняване от военна служба като дата на инвалидизирането - 30.04.1986 г. Петър Асенов Лилков е роден на 14.02.1967 г. и към датата на инвалидизирането е бил на 19 години и 2 месеца.

1. В мед. свидетелство № 6707 от 22.04.1986 г., издадено от Очна клиника при Висшия военно медицински институт, е посочено, че Петър Асенов Лилков е постъпил в БНА на 01.05.1985 г.

1. С решение № 21440303 от 29.07.1986 г. на Столична дирекция за пенсионно осигуряване му е отпусната военноинвалидна пенсия от датата на инвалидизирането (30.04.1986 г.) за срока на инвалидизирането, която получава и сега, периодично осъвременявана.

1. С молба вх. № 4337 от 09.10.1998 г. Петър Асенов Лилков е поискал да му бъде отпусната наследствена пенсия от покойния му баща, но с разпореждане от 17.10.1998 г. е постановен отказ да му бъде отпусната такава пенсия с мотиви: "Лицето няма право на наследствена пенсия, тъй като е изгубил след 18-годишна възраст и не е бил учащ в учебно заведение." Този отказ е бил основан на чл. 31, ал. 1, б. "а" от приложимия тогава Закон за пенсиите. Според тази разпоредба, ако са били издържани от наследодателя, децата получават наследствена пенсия до навършване на 18 години, а учащите се в учебни заведения - 26 години, както и над тази възраст, ако загубят трудоспособността си до 18, съответно 26 години.

1. От 01.01.2000 г. е в сила Кодекса за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължителното обществено осигуряване), първата алинея на чийто чл. 82 гласи така: "Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст." При действието на това ново правило (в което вече е включен като юридически факт и времето на наборна военна служба) и по негова молба от 13.12.2000 г. с разпореждане № 15 от 24.10.2001 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало на касационния жалбоподател Петър Асенов Лилков наследствена пенсия, считано от датата на молбата.

1. Петър Асенов Лилков е получавал двете пенсии - лична военноинвалидна пенсия и наследствена пенсия - до 01.02.2006 г. когато са били спрени или прекратени. В пенсионната преписка към делото липсва разпореждането за тяхното спиране (или прекратяване), но останалите доказателства съдържат индиция, че е имало известно забавяне при поредното преосвидетелстване на жалбоподателя от ТЕЛК, продължено от последвало оспорване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК. Но причината за спирането (или прекратяването) на двете пенсии не е съществено в случая обстоятелство.

1. Съществено е обстоятелството, че с разпореждане от 14.02.2007 г. е възобновена (или възстановена) личната военноинвалидна пенсия, но не е възобновена (възстановена) наследствената пенсия. С изрична молба от 18.04.2007 г. Петър Асенов Лилков е поискал да бъде възстановена наследствената му пенсия. С разпореждане от 2009 г. (вероятно № 3 от 22.05.2009 г. - виж на л. 67 от делото на АССГ) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е:

а) отменило на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО разпореждане № 15 от 24.10.2001 г. (с което е била отпусната наследствената пенсия) с мотиви: "пенсията е отпусната неправилно, тъй като към датата на инвалидизиране - 30.04.1986 г. - Петър Лилков е навършил 19 годишна възраст и не е бил учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО";

б) отказало да отпусне наследствена пенсия на Петър Асенов Лилков.

Неясно защо с последващо разпореждане също от 2009 г. (вероятно № 1 от 07.08.2009 г. - виж на л. 74 от делото на АССГ) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО отново е отказало да отпусне исканата от Петър Асенов Лилков наследствена пенсия.

При тези данни главният директор на СУСО с решение № 283 от 23.10.2009 г. и Административен съд - София град с посоченото по-горе решение са изразили следните становища по оспорването от Петър Асенов Лилков на това разпореждане:

1. Главният директор на СУСО е приел, че:

а) съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26- годишна възраст;

б) в нарушение на цитираната разпоредба с разпореждане № 15 от 24.10.2001 г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване неправилно е отпуснало исканата (наследствена) пенсия;

в) претенцията на жалбоподателя, че към датата на инвалидизиране е бил учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, поради което има право на наследствена пенсия, е неоснователна - видно от представеното удостоверение (№ 2583 от 03.07.2009 г., издадено от Тракийски университет - Стара Загора) същият е бил приет за студент, донаборник, но не е бил записан като студент, за да ползва правата на такъв и обстоятелството, че е бил приет за студент, не се покрива с качеството на учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО.

1. Административен съд - София град е приел становището на главния директор за обосновано и съответстващо на материалния закон.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита решение № 283 от 23.10.2009 г. на главния директор на СУСО за незаконосъобразен административен акт, а посоченото по-горе решение на Административен съд - София град за неправилно и необосновано поради следните съображения:

При отпускането на наследствената пенсия с разпореждане № 15 от 24.10.2001 г., както и при подаването на молбата с вх. № 0661 от 18.04.2007 г. за нейното възстановяване (или възобновяване) приложим закон е чл. 82, ал. 1 КСО в редакцията до изменението от 22.05.2007 г., влязло в сила от 01.01.2008 г. Текстът на чл. 82, ал. 1 КСО в тази му редакция е следният: "Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст."

С този текст законодателят е изразил три правила:

1. Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст;

1. След тази възраст те имат право на наследствена пенсия за съответен период от време, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст:

а) ако учат;

б) ако са на наборна военна служба.

1. Ограничението във възрастта отпада, ако децата са били инвалидизирани преди да навършат 18 години, съответно 26 години, т. е. ограничението във възрастта отпада при инвалидизиране на детето до 18-годишната му възраст, а ако учи или е било на наборна военна служба - при инвалидизирането му до 26-годишна възраст.

Датата на инвалидизирането - 30.04.1986 г. - съвпада с датата, на която Петър Асенов Лилков е бил освободен от наборна военна служба поради намаленото му зрение. Това съвпадане води до извода, че Петър Асенов Лилков е инвалидизиран: а) в последния ден на наборната военна служба и б) на възраст 19 години и 2 месеца, т. е. преди да е навършил 26-годишна възраст. А щом Петър Асенов Лилков е бил инвалидизиран на наборна военна служба, обстоятелството, че по същото време не е бил учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, е ирелевантно. В случая са били налице условията по чл. 82, ал. 1 КСО в редакцията му до 01.01.2008 г. (инвалидизиране в последния ден на наборна военна служба и възраст под максимално допустимите 26 години) и следователно разпореждане № 15 от 24.10.2001 г. е законосъобразен акт на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, което правилно е отпуснало исканата от Петър Асенов Лилков наследствена пенсия. А щом като пенсията е била правилно отпусната, не е налице правопрекратяващият юридически факт "неправилно отпусната пенсия" по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО и разпореждането от 07.08.2009 г., с което е отменено разпореждане № 15 от 24.10.2001 г. и е постановен отказ да бъде отпусната наследствена пенсия, е незаконосъобразен акт на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО.

Като е отхвърлил жалбата на Петър Асенов Лилков срещу това разпореждане, главният директор на СУСО е постановил едно незаконосъобразно решение (което страда от порока материална незаконосъобразност).

Като е отхвърлил жалбата на Петър Асенов Лилков срещу това незаконосъобразно решение, Административен съд - София град е постановил необосновано и неправилно решение (противоречащо на материалния закон), което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на делото, с което да се отмени решението на гл. директор на СУСО, а на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на този административен орган, който да реши по същество въпроса за законосъобразността на двете обсъдени по-горе в тези мотиви разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО (с които се отменя разпореждане № 15 от 24.10.2001 г. и е направен отказ да бъде отпусната наследствена пенсия).

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,