Решение № 2942 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2013 г.

Решение № 2942 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Руел 2000" ООД със седалище в гр. София и адрес на управление ж. к."Младост", бл. 238, вх. 4, ап. 67, ЕИК по Булстат: 121211838, представлявано от Венцеслав Иванов Михайлов, подадена чрез пълномощника юк. Михайлов, срещу Решение № 1374 от 27.02.2013 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 2982/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 9600-0058/24.02.2012 г., издадено от Началника на митница Столична, за установено митническо задължение - мито в размер на 3439,66 лв. и ДДС в размер на 6062,39 лв. по ЕАД № 12BG005807Н0008816/28.01.2012 г., вследствие на определен нов тарифен номер за внесената стока № 2. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са групирани по отношение на влезли в сила решения във връзка с тарифното класиране на продукта "Калций 600 mg с витамин Д", и във връзка с неправилност на конкретното тарифно класиране на същия продукт. Касаторът иска отмяната на съдебния акт и отмяна решението на митническия орган, както и заплащане на разноски. В с. з. на 05.02.2014 г. от дружеството е постъпила молба с искане за отправяне на преюдициално запитване по въпроса към коя от тарифните позиции на Комбинираната номенклатура следва да се класира продукта "Калциев карбонат таблетки", както и по въпроса за валидността на Регламент на ЕС № 380/30.04.2010 г. за тарифно класиране на процесния продукт. В с. з. касационният жалбоподател чрез управителя Венцеслав Михайлов поддържа жалбата и искането за отправяне на преюдициално запитване. Представя писмени бележки с подробни съображения. Ответникът - Началникът на митница Столична, в с. з. се представлява от юк. Попгеоргиева, който оспорва касационната жалба и желае обжалваното решение да бъде оставено в сила. Възразява срещу искането за отправяне на преюдициално запитване. Не претендира разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за необходимост от преюдициално запитване и за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на Началника на митница Столична, с което в резултат на последващ контрол по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически Кодекс на Общността, е определен нов код по ТARIC за внесена стока № 2 с ЕАД № 12BG005807Н0008816/28.01.2012 г., а именно - 2106909260 вместо декларирания 2836500000. Внесената стока е калциев карбонат за медицински цели с търговско име "Калций 600 mg с витамин Д" и страна на произход - САЩ. При вноса е представена Обвързваща тарифна информация (ОТИ) № 2009/000109, според която стоката е хранителна добавка под формата на таблетки, съдържащи 600 mg калций - като калциев карбонат, витамин Д - като холекарциферол и помощни вещества (стеаринова киселина, минерално масло, целулоза, хидроксипропилметил целулоза, нишесте, акация и др.), и следва да се класира в митническа номенклатура с номер 283650 с оглед Общите правила 2б и 3б за тълкуване на Комбинираната номенклатура. Основанието за промяна на номера е отправено запитване до отдел "Тарифна политика" на митница Столична, в отговор на което е получена служебна бележка от 01.02.2012 г. с пояснение, че съгласно чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. обвързващата тарифна информация, издадена от митническите органи на държавите-членки, която не е в съответствие с регламента, може да бъде използвана в срок от три месеца, на осн. чл. 12, § 6 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Посочено е, че процесната стока следва да се класира с код по КН 21069092. В резултат на изменението е установено митническо задължение - мито в размер на 3439,66 лв. и ДДС в размер на 6062,39 лв. По делото е изслушана съдебно-фармацевтична експертиза, чието заключение е подробно описано от Съда. Вещото лице е посочило, че продуктът Калций 600 mg с витамин Д е неорганично химично съединение - минерална добавка към храната, което се определя от основната биологична субстанция (калциев карбонат). В резултат е дало заключение, че продуктът не може да се счита за хранителен продукт. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд след обстоен анализ на приложимата правна уредба въз основа на събраните по делото данни е направил извода, че внесената стока е неправилно класирана. Съдът е приел, че промяната в тарифния номер е законосъобразно извършена от митническия орган, на основание Регламент № 380/2010 г. Административният съд подробно се е занимал с поставения пред него въпрос за отправяне на преюдициално запитване до СЕС относно валидността на Регламент на ЕС № 380/30.04.2010 г. и относно тарифното класиране на процесния продукт. Решаващият съд не е споделил тезата на жалбоподателя за противоречие между Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура - Приложение към Регламент /ЕО/ 1214/2007 за изменение на Приложение № 1 към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 относно тарифната и статистическа номенклатура и общата митническа тарифа, и Регламент /ЕС/ № 380/2010 г., като е отхвърлил и довода, че въведените с този регламент обяснителни бележки променят обхвата на Комбинираната номенклатура. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Спорният въпрос по делото е за характеристиките на внесената стока и правилността на извършеното ново тарифиране на същата от митническия орган. Първоинстанционният съд правилно е определил конкретния предмет на спора, а именнно - как следва да се класира продуктът Калциев карбонат за медицински цели с търговско наименование "Калций 600 mg с витамин Д": дали към тарифна позиция 21069092-Хранителни продукти, неупоменати, нито включени другаде, несъдържащи млечни мазнини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте или съдържащи тегловно по-малко от 1,5% млечни мазнини, по-малко от 5 % захароза или изоглюкоза, по-малко от 5 % глюкоза или скорбяла или нишесте; или към тарифна позиция 28365000-Калциев карбонат. Съдът е приел, че за разрешаване на конкретния спор следва да се отговори дали намира приложение Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. за тарифно класиране на процесния продукт. Съдът е издирил и правилно е приложил относимите към казуса разпоредби. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. Следва да бъде споделена мотивировката на решаващия съд за неприложимост на Обвързваща тарифна информация БГ 2009/000109, валидна за срок от 6 години, считано от 08.10.2009 г. Макар и издадена в изпълнение на Решение № 8963 от 06.07.2009 г. на ВАС по адм. дело № 4296/2009 г., тя не е валидна към разглеждания внос. Това е така, защото по силата на чл. 12, § 5 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 обвързващата информация престава да е валидна, когато бъде приет нов регламент и информацията вече не съответства на разпоредбите му. Приетият нов Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. на Комисията от 30 април 2010 г. относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура е публикуван в Официален вестник на ЕС и е влязъл в сила към момента на процесния внос, следователно правилата му са относими към казуса. Регламентът предвижда, че когато има издадена от митническите органи на държавите-членки тарифна информация, която не му съответства, тя може да продължи да се ползва за срок от три месеца, а срокът безспорно е изтекъл към момента на вноса. Разпоредбите на регламента са точни, ясни и не будят съмнение. В тази връзка следва да се съобрази и решението на СЕС по съединени дела № С-288/09 и № С-289/09. В т. 3, изр второ от диспозитива на това решение е постановено, че ОТИ, която вече не е в съответствие с КН поради влизането в сила на Регламент № 1549/2006, престава да бъде валидна след датата на влизането му в сила. Следва да се приеме, че тази постановка важи и за всеки друг регламент, с приемането на който възниква несъответствие на ОТИ с Комбинираната номенклатура. Постановеното в т. 4 от същото решение на СЕС е също толкова категорично: чл. 12, § 6 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 82/97, трябва да се тълкува в смисъл, че когато съгласно чл. 12 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 254/2000, е приет регламент за изменение на КН и той не предвижда срок, през който титулярът на обвързваща тарифна информация, която е престанала да бъде валидна, все пак може да продължи да я използва, титулярът вече няма право да използва тази обвързваща тарифна информация. В случая към момента на вноса е изтекъл както тримесечният срок по чл. 2 от Регламент /ЕС/ № 380/2010 г., така е шестмесечният срок, изведен от решението на СЕС. След като е изяснил, че приложимото материално право се съдържа в Регламент /ЕС/ № 380/2010 г., първоинстанционният съд, позовавайки се на нормите от същия, е приел, че предметът на процесният внос следва да бъде класиран като хранителен продукт от позиция 2106. За да достигне до този извод, Съдът е съобразил, че основният състав на продукта е калциев карбонат и витамин Д, а другите вещества са в количества, по-малки от 1,0 тегловен %; че е указана върху етикета препоръчителна дневна доза една таблетка на ден, която не е значително по-високо от препоръчителната дневна норма за поддържане на организма в добро здраве, поради което не удовлетворява изискването на допълнителна забележка 1 към глава 30, с оглед на което продуктът следва да бъде изключен от посочената глава; както и наличието на вещества, които не са включени в забележка 1, букви а), г) или д) към глава 28, с оглед на което продуктът следва да бъде изключен и от тази глава. В този смисъл са предвидените в самия регламент основания, предвиждащи, че класирането се определя от Общи правила 1 и 6 за тълкуване на КН, забележка 1 към глава 28, допълнителна забележка 1 към глава 30 и описанието на кодове по КН 2106, 210690 и 21069092. Прилагайки последователно правилата за тълкуване и вземайки предвид описанията на позициите, и след като е извършил съпоставка между тарифните кодове 2836500000 (деклариран от вносителя) и 2106909260 (определен от митническия орган), Съдът е достигнал до верния извод, че продуктът се използва за профилактика и следва да се класира в код по КН 21069092 - препарати, несъдържащи млечни мазнини, захароза, изоглюкоза, глюкоза, скорбяла или нишесте или съдържащи тегловно по-малко от 1,5 % млечни мазнини, по-малко от 5 % захароза или изоглюкоза, по-малко от 5 % глюкоза или скорбяла или нишесте. По отношение критериите за класиране на стоките по позициите от КН правилно Съдът се е позовал на решенията на СЕС по дела № C-400/05 и № С-486/06. Именно с оглед обективните характеристики и качества на продукта в съдебния акт е прието за правилно извършеното от митническия орган ново тарифно класиране. Наведените оплаквания, свързани с наличието на влезли в сила съдебни решения по оспорване на митнически актове по извършен внос на същата стока, са неоснователни. На първо място следва да се има предвид, че вносовете, предмет на тези решения, са преди влизането на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. в сила. По този въпрос е издадено и нарочно тълкувателно решение - № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, с което е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които Съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Следователно от обстоятелството, че между същите страни има и други влезли в сила съдебни решения, но в производство по обжалване на различни административни актове, с които спорът е решен по друг начин, не следва, че решенията по тях е задължително за митническия орган. В същата връзка са неоснователни и оплакванията за нищожност на решението на началника на митницата, тъй като касаторът се домогва да обоснове тази нищожност от чл. 177, ал. 2 АПК. Именно поради цитираното тълкувателно решение силата на присъдено нещо не се разпростира върху другия административен акт. Освен това по силата на чл. 208 АПК предмет на касационната проверка не е административният акт, а решението на първоинстанционния съд. При това положение се налага изводът, че оспореният административен акт е законосъобразен. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно чл. 629, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът следва винаги да отправи преюдициално запитване, когато се поставя въпрос за валидността на акт по чл. 628 ГПК. Този въпрос е бил поставян и пред първоинстанционния съд, който го е разрешил по начин, съответен на нормите на общностното право. Съмнение относно валидността на даден регламент може да има единствено при обективиране на твърдение за противоречието му с акт от по-висок ранг, т. е. акт на първичното право. Твърдението, че двата акта от еднакъв ранг си противоречат, действително не обосновава необходимост от отправяне на преюдициално запитване. Следва да се има предвид безспорно изясненото по делото, че регламентът установява къде трябва да се класират продуктите, описани в приложението, но с него не се извършват промени в позициите. На следващо място е уместно да се подчертае, че националният съд не е длъжен да сезира СЕС всеки път, когато се постави въпрос за валидността на общностен акт, а само тогава, когато вътрешното му убеждение създава у него съмнение за невалидност на акта. В такава хипотеза е ирелевантен фактът, че страна по спора е поставила въпроса за валидността на разглеждания регламент. В конкретния случай се твърди невалидността на регламента, което се изразява в порок, засягащ процедурата по приемането му и компетентността на издалия го орган, но на практика от страна на касатора се поставя въпросът за незаконосъобразност на регламента. Въпросът не може да се разреши по пътя на преюдициалното запитване, защото по този начин касационният жалбоподател прави опит да заобиколи разпоредбата на чл. 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз (чл. 230 от ДЕО). По силата на чл. 263, ал. 4 ДФЕС всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. Доколкото СЕС осъществява контрол относно законосъобразността на законодателните актове, а конкретиката на Регламент /ЕС/ № 380/2010 г. безспорно засяга правата и интересите на дружеството-вносител и настоящ касатор, то е могло в съответствие с нормата на чл. 263, ал. 6 ДФЕС, да предяви иск в указания двумесечен срок. По делото няма данни това да е сторено, а след изтичането му жалбата би била недопустима. Ето защо страната не може да се основава претенцията си на невалидност на общностен акт, ако е можела да иска отмяната му в срока по чл. 263, ал. 6. В този смисъл е решението по дело С-188/92 Textilwerke Deggendorf: ако даден субект на правото е можел да атакува пряко въпросния общностен акт в производството за отмяната му по реда на чл. 230 ДЕО, но не го е направил, той не може да го атакува косвено посредством производството за постановяване на преюдициално заключение относно валидността на акта. Това е така, защото отправянето на преюдициално запитване не е обвързано със срок, а страната не може да черпи права от процесуалното си бездействие. Ето защо Върховният административен съд намира, че решаването на правния спор не налага да бъде отправено запитване до Съда на Европейския съюз предвид ясния и безусловен характер на приложимите за случая разпоредби на нормативните актове на институциите на Европейския съюз. С оглед липсата на предпоставките, визирани в хипотезата на чл. 628 ГПК, искането за отправяне на преюдициално запитване се явява неоснователно и следва да се остави без уважение. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е поискано. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение,